Фобиите, които ни мъчат: Как да преборим страха от височини
Свързани вести
Натрапчив боязън, неконтролируема тревога, обществена изолираност. Все повече хора страдат от някакъв тип уплаха, която трансформира модела им на държание и доста утежнява качеството на живот. Изпадайки в паническо положение, те изпитват действителни телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И даже да осъзнават, че казусът е психичен, мъчно могат да се оправят с него.
Прочетете още
TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредност от материали ще опише за най-често срещаните уплахи, на какво се дължат и по какъв начин да се оправим с тях.
Един от най-масово срещаните страхове е този от височини. Нарича се акрофобия (от гръцките думи ἄκρον – височина, и φόβος - страх). Процентът на засегнатите мъже и дами е съвсем еднакъв, което съгласно доктор Герев е учудващо. Господата одобряват заобикалящата ги реалност доста прочувствено и обезпокоително, те са склонни към размишления и самообвинения. Разбира се, тревожни персони има и измежду дамите, изключително тези, които изпитват така наречен изменчив боязън, т.е., боязън да не се случи нещо неприятно.
„ Характерно за хората, страдащи от акрофобия, е, че попадайки на височина, без значение дали са на тераса, дали има преградна решетка или са затворени в апартамент, гледайки през стъкло на открито, те стартират да изпитват под паника боязън. Състоянието се показва в световъртеж, мощно сърцетуптене, изпотяване и най-много подкосяване на краката. Това основава у тях чувството, че всеки миг може да паднат, макар защитните ограждения ”, изяснява експертът.
Страхът в тази ситуация не е толкоз от самата височина, а подсъзнателно от това, че можеш да паднеш и да се убиеш. И той е толкоз мощен, че даже пренебрегва рационалността в обстановката – че се намираш зад прозорец, парапет, стена, мрежа и така нататък
„ Съзнавайки, че се изкачват на височини, този вид хора стартират да натрупат напрежение, което пък генерира у тях съответните признаци. И това като резултат дава една експлоадираща сомато-вегетативна реакция, съпроводена от мощен под паника боязън. Реакцията в тази ситуация е бягство от заплахата - превръщане, затваряне на очите, улавяне крепко за парапет, ръкохватка или ръка на човек и така нататък За страдание, самата рецесия не минава толкоз бързо. Практиката демонстрира, че човек не получава утешение, до момента в който не стъпи крепко на земята ”, показва доктор Герев.
Проблемът съществува в разнообразни форми – от качване на небостъргачи, доближаване ръба на скали, каньони, до всевъзможен вид височини като Айфеловата кула, Телевизионната кула в Пампорово, кула за скокове във вода или високо ситуиран апартамент, изключително в случай че прозорците са панорамни. Просто индивидът е постоянно на една височина от неговия пердах по-нависоко.
„ Има разнообразни техники, които защищават от подобен вид проблеми, само че не ги пренебрегват. Да кажем, може да понижат чувството за сомато-вегетативна стресова реакция, само че не могат да я преодолеят. Съветът, който можем да дадем, е, когато човек се изкачва нависоко, дано да държи за ръка някого. Това подсъзнателно му дава усещане за упора и с течение на времето той съумява да рационализира страха си, да разбере, че защото се държи за нещо, няма да падне. Ако е самичък, дано да държи нещо в джоба си - ключовете, портмоне, някакъв предмет или ръкохватка на врата. Това, психоаналитично видяно, също му основава усещане, че се е хванал за някъде като опора и няма да падне и да се убие ”, добавя доктор Веселин Герев.
Натрапчив боязън, неконтролируема тревога, обществена изолираност. Все повече хора страдат от някакъв тип уплаха, която трансформира модела им на държание и доста утежнява качеството на живот. Изпадайки в паническо положение, те изпитват действителни телесни признаци като мощно сърцетуптене, изпотяване, световъртеж, главоболие, гадене. И даже да осъзнават, че казусът е психичен, мъчно могат да се оправят с него. Прочетете още
TrafficNews потърси за коментар психиатъра д-р Веселин Герев, който в поредност от материали ще опише за най-често срещаните уплахи, на какво се дължат и по какъв начин да се оправим с тях.
Един от най-масово срещаните страхове е този от височини. Нарича се акрофобия (от гръцките думи ἄκρον – височина, и φόβος - страх). Процентът на засегнатите мъже и дами е съвсем еднакъв, което съгласно доктор Герев е учудващо. Господата одобряват заобикалящата ги реалност доста прочувствено и обезпокоително, те са склонни към размишления и самообвинения. Разбира се, тревожни персони има и измежду дамите, изключително тези, които изпитват така наречен изменчив боязън, т.е., боязън да не се случи нещо неприятно.
„ Характерно за хората, страдащи от акрофобия, е, че попадайки на височина, без значение дали са на тераса, дали има преградна решетка или са затворени в апартамент, гледайки през стъкло на открито, те стартират да изпитват под паника боязън. Състоянието се показва в световъртеж, мощно сърцетуптене, изпотяване и най-много подкосяване на краката. Това основава у тях чувството, че всеки миг може да паднат, макар защитните ограждения ”, изяснява експертът.
Страхът в тази ситуация не е толкоз от самата височина, а подсъзнателно от това, че можеш да паднеш и да се убиеш. И той е толкоз мощен, че даже пренебрегва рационалността в обстановката – че се намираш зад прозорец, парапет, стена, мрежа и така нататък
„ Съзнавайки, че се изкачват на височини, този вид хора стартират да натрупат напрежение, което пък генерира у тях съответните признаци. И това като резултат дава една експлоадираща сомато-вегетативна реакция, съпроводена от мощен под паника боязън. Реакцията в тази ситуация е бягство от заплахата - превръщане, затваряне на очите, улавяне крепко за парапет, ръкохватка или ръка на човек и така нататък За страдание, самата рецесия не минава толкоз бързо. Практиката демонстрира, че човек не получава утешение, до момента в който не стъпи крепко на земята ”, показва доктор Герев.
Проблемът съществува в разнообразни форми – от качване на небостъргачи, доближаване ръба на скали, каньони, до всевъзможен вид височини като Айфеловата кула, Телевизионната кула в Пампорово, кула за скокове във вода или високо ситуиран апартамент, изключително в случай че прозорците са панорамни. Просто индивидът е постоянно на една височина от неговия пердах по-нависоко.
„ Има разнообразни техники, които защищават от подобен вид проблеми, само че не ги пренебрегват. Да кажем, може да понижат чувството за сомато-вегетативна стресова реакция, само че не могат да я преодолеят. Съветът, който можем да дадем, е, когато човек се изкачва нависоко, дано да държи за ръка някого. Това подсъзнателно му дава усещане за упора и с течение на времето той съумява да рационализира страха си, да разбере, че защото се държи за нещо, няма да падне. Ако е самичък, дано да държи нещо в джоба си - ключовете, портмоне, някакъв предмет или ръкохватка на врата. Това, психоаналитично видяно, също му основава усещане, че се е хванал за някъде като опора и няма да падне и да се убие ”, добавя доктор Веселин Герев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ