Свалянето на сирийския президент Башар Асад, след близо четвърт век

Свалянето на сирийския президент Башар Асад, след близо четвърт век ръководство, провокира еуфория измежду сирийските бежанци в Европа, които в неделя отпразнуваха по улиците на доста европейски градове рухването на режима му. На идващия ден обаче доста от тях се разсъниха в тъмно въодушевление, откакто в няколко европейски страни започнаха политически и правни диспути за връщането им в родната им страната, написа френският вестник „ Монд “.

Само ден след оповестяването на края на режима на Асад Германия, Австрия, Франция, Норвегия, Дания, Нидерландия, Белгия, Швеция и Гърция оповестиха, че стопират разглеждането на молби за леговище на жители на Сирия. По-късно същия ден Обединеното кралство и Швейцария последваха образеца им. Решението включва както приемането на нови молби, по този начин и заледяване на тези, които към този момент се обработват, посочи катарската телевизия „ Ал Джазира “. Към момента общо 14 европейски страни са оповестили сходна мярка, като към страните, които стопираха приемането на молби още в първия ден след рухването на Асад, по-късно се причислиха и Хърватия, Италия, Финландия и Полша.

По-късно този месец министрите на външните работи на 27-те страни членки на Европейски Съюз ще се срещнат, с цел да обсъдят взаимно решение за ориста на стотици хиляди хора.

По данни на Организация на обединените нации от началото на гражданската война в Сирия през 2011 година минимум 7,4 милиона сирийци са били вътрешно разселени, а почти 4,9 милиона са потърсили леговище в прилежащи страни като Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет. Още 1,3 милиона са се преселили другаде, най-вече в Европа.

Миналата година сирийците са били втората по величина група бежанци в света след афганистанците - 6,36 милиона бежанци и съвсем 300 000 души, търсещи леговище, написа „ Уолстрийт Джърнал “ като цитира данни на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН). Според отчет на Агенцията на Европейския съюз в региона на убежището (АЕСОУ) 14% от всички 513 000 молби за леговище, получени до септември тази година в страните от Европейски Съюз са от сирийци, което прави делът на хората от тази страна максимален измежду всички търсещи леговище. АЕСОУ прецизира, че към 101 000 сирийски молби за леговище към момента са в развой на разглеждане в страните от Европейски Съюз.

Какво взеха решение обособените страни за сирийските бежанци?

„ Wir schaffen das! “ или „ Можем да се оправим! “ - сподели някогашният немски канцлер Ангела Меркел преди девет години, когато разгласи, че Германия и Европа имат потенциала да дават леговище на хората, търсещи протекция. Тогава нейните думи дадоха вяра на стотици хиляди сирийци, които бягаха от гражданската война в страната си, с цел да търсят леговище в Европа, напомня „ Ал Джазира “.

По данни на Федералната статистическа работа на Германия, представени от „ Дойче веле “, в края на 2023 година в страната са живели към 973 000 сирийци. На към 712 000 от тях е възложен статут на емигрант, който включва лица, търсещи леговище, чиито молби са в развой на разглеждане, и лица, чиито молби са били отхвърлени, само че са получили краткотрайна протекция по филантропични аргументи.

Значителен брой от тези хора дойдоха там точно през 2015 година, когато повече от 320 000 сирийци потърсиха протекция. През 2024 година Сирия още веднъж е най-честата страна на генезис за лицата, търсещи леговище в Германия.

„ Нито една страна не е приела толкоз доста сирийци в Европейския съюз, колкото Германия. Досега тази година голямото болшинство от получилите протекция са сирийци “, сподели немският откривател в региона на миграцията Гералд Кнаус.

От началото на годината до ноември 75 000 сирийци са подали молби за леговище. Разглеждането на повече от половината от тях - 47 270 сега е замразено, с решение на Федералната работа за миграция и бежанци (ФСМБ), признато единствено ден след рухването на режима на Асад в Сирия – на 9 декември.

Мярката беше подкрепена от десни и крайнодесни политици, които обявиха, че сирийците би трябвало да бъдат насърчавани да изоставен Германия незабавно, без да чакат обстановката в родината им да се стабилизира. Йенс Шпан, народен представител от десноцентристката съпротива в Германия, съобщи в телевизионно изявление в понеделник, представен от „ Уолстрийт Джърнъл “ че Берлин би трябвало да предложи самолетен билет и 1000 евро на всеки сириец, който желае да се върне в родната си страна. Съпредседателката на крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ Алис Вайдел от своя страна още в неделя написа в обществената мрежа „ Екс “, че всеки, който чества „ свободна Сирия “ в Германия, „ явно към този момент няма причина да бяга. Той би трябвало неотложно да се върне в Сирия “.

Министърът на вътрешните работи на провинция Бавария Йоахим Херман, член на консервативния Християнсоциален съюз, който има твърда позиция по отношение на миграцията, обаче беше по-предпазлив в изявленията си. Той акцентира, че доста сирийски бежанци в този момент са „ чудесно интегрирани в нашата страна, имат работа и са незабавно нужни тук “ и никой не мисли да накара тези хора да изоставен Германия. „ Онези, които към този момент са се интегрирали добре, към момента са добре пристигнали “, той акцентира през вчерашния ден пред радио „ Дойчландфунк “, представен от Асошиейтед прес. „ Но е ясно, че има и хора, които са тук от 10 години, нямат работа и не са се интегрирали добре, и тогава е редно да им се помогне да се върнат в родината си, в случай че Сирия се стабилизира “, добави Херман.

В съпоставяне с други групи бежанци сирийците като цяло се смятат за добре квалифицирани, отбелязва „ Дойче веле “. Почти половината от пристигналите в Германия сред 2015 и 2017 година имат приблизително или висше обучение. По данни на Федералната организация по заетостта към 226 600 сирийци понастоящем работят, а други към 279 600 сирийци са регистрирани във Федералната организация по заетостта като „ търсещи работа “ в края на ноември 2024 година Те имат изключително значима роля в бранша на опазването на здравето. Много сирийски жители са съумели да получат подготовка като медицински служащи с помощта на профилирани стратегии за образование. Ако тези хора изберат или бъдат принудени да се върнат в родината си след края на режима на Асад съществуващият дефицит на квалифицирани служащи в системата на опазването на здравето може да се задълбочи, написа „ Дойче веле “.

Правителството в прилежащата на Германия – Австрия - стигна още по-далеч в желанието си бързо да се освободи от сирийските бежанци, като заяви, че е почнало подготовка за стратегия за депортиране на сирийци, живеещи в страната, заяви „ Евронюз “. Австрия е приела към 95 000 сирийци, доста от които са пристигнали по време на мигрантската рецесия през 2015 и 2016 година Министерството на вътрешните работи тази седмица заяви, че е почнало повторна оценка на към 40 000 сирийци, получили статут в страната през последните пет години.

„ Възложих на Министерството на вътрешните работи да приготви стратегия за репатриране и депортиране, с цел да се подсигурява, че това ще се случи по проведен метод “, сподели вътрешният министър Герхард Карнер. „ Фокусът ще бъде върху тези, които са се трансформирали в нарушители, тези, които не желаят да се приспособяват към културните полезности в Европа или Австрия, или тези, които не желаят да работят и по тази причина живеят единствено от обществени помощи. Те явно са приоритет на тази стратегия “, добави Карнер.

Властите във Франция, Гърция и Обединеното кралство също обявиха, че към този момент стопират разглеждането на молби за даване на леговище на сирийски мигранти.

Във Англия, сирийците са измежду главните групи, които прекосяват с лодки Ламанша, заяви английският вестник „ Телеграф “. По данни на Министерството на вътрешните работи на страната, повече от 27 000 души от Сирия са поискали леговище от началото на гражданската война, а до септември тази година над 6500 молби към момента не са били прегледани. Министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами сподели, че решението за тях доста зависи от това какво ще се случи по-нататък в Сирия, само че предизвести, че съществува риск, в случай че хората бъдат върнати в родината си преди там да е задоволително несъмнено, това „ бързо да се трансформира в противоположен поток и евентуално да усили броя на хората, употребяващи рискови направления за противозаконна миграция към континентална Европа и Англия “.

„ Работим по прекъсването на обработката на настоящите молби за даване на леговище, идващи от Сирия “, съобщи и френското вътрешно министерство, представено от „ Монд “. „ Много деликатно следим обстановката в Сирия, която се трансформира бързо, и това може да ни накара да отложим някои решения “, изясни шефът на Френската работа за отбрана на бежанците и лицата без поданство Жулиен Буше.

Властите в Белгия от своя страна обмислят да анулират предоставения в последните пет години статут на интернационална протекция на бежанците от Сирия, оповестиха локални медии, като се позоваха на изявление на държавния секретар по убежището и миграцията Никол де Мур.

Гласовете срещу прекъсването на предоставяне на леговище на сирийските бежанци

На фона на дейностите на редица европейски страни да спрат обработката на молби за леговище на сирийски жители, Европейската комисия сподели, че решението за връщане на сирийски бежанци и лица, търсещи леговище, е в пълномощията на обособените страни членки, само че че според правото на Европейски Съюз процедурите за връщане би трябвало да се основават на самостоятелни оценки на молбите за леговище, написа ирландското издание Ар Ти И (RTE). „ Важно е страните членки, когато вземат такива решения, да съблюдават разпоредбите на Европейски Съюз в тази област, както и да вземат поради задължението, че тези решения постоянно изискват самостоятелни оценки “, сподели пред публицисти в Брюксел представителят на Европейска комисия Стефан де Кеерсмакер.

„ За момента, съгласно ВКБООН, поддържаме мнението, че не са изпълнени изискванията за безвредно, непринудено и почтено завръщане в Сирия “, се споделя в мнение на Европейска комисия.

Специалният делегат на Организация на обединените нации за Сирия Гайр Педерсен също прикани европейските страни да не бързат да репатрират сирийски бежанци след рухването на режима на Башар Асад, заяви изданието Ynetnews. „ Ситуацията в Сирия към момента е променлива “, акцентира норвежкият посланик и уточни, че макар че доста сирийци са нетърпеливи да се завърнат по родните си места, " към момента има провокации, свързани с прехраната, филантропичната обстановка е пагубна, стопанската система се е сринала. " Той добави, че израелските бомбардировки на военни обекти в Сирия би трябвало да бъдат прекъснати.

Педерсен предизвести, че преходните ограничения в страната също би трябвало да бъдат допустимо най-всеобхватни и да включват допустимо най-широк набор от сирийското общество, тъй като в противоположен случай съществува риск от експлоадиране на нов спор.

Ръководителят на ВКБООН за бежанците Филипо Гранди прикани за „ самообладание и зоркост “. Той изрази вяра, че „ събитията на място ще се развият по позитивен метод, което ще разреши най-сетне да се реализира непринудено, безвредно и трайно завръщане - като бежанците ще могат да вземат осведомени решения “.

„ Ситуацията в Сирия е извънредно нестабилна. Пет десетилетия на грубост и репресии не могат да бъдат върнати за една нощ. В това време на разтърсвания и промени страните би трябвало да заобикалят да слагат сирийските бежанци и хората, търсещи леговище, в обстановка на спомагателна неустановеност и безпокойствие “, сподели в свое изказване и директорката на Службата на „ Амнести Интернешънъл “ за европейските институции Ив Геди.

Какви са настроенията измежду сирийците в Европа?

Ахмад Хелми, който е родом от Дамаск и сега живее в Нидерландия, сподели пред „ Ал Джазира “, че е отчаян от решението на някои страни от Европейски Съюз да спрат разглеждането на молбите за леговище. „ Първата им реакция трябваше да бъде: „ Как можем да подкрепим демократичния преход в Сирия и да установим мир в страната? “, а не да афишират прекъсване на молбите за леговище “, разяснява той.

Двадесет и девет годишният Нуман Мало, който през 2014 година е избягал в Германия от Дейр аз Зур в Южна Сирия, е приключил интернационалните връзки в Дрезден, а в този момент работи като парламентарен откривател в Берлин. Приема немско поданство през 2021 година Макар че няма самообладание да покаже на немската си брачна половинка страната, в която се е родил, той сподели пред „ Уолстрийт Джърнъл “: „ Не виждам по какъв начин ще се върна там назад. Тук съм пуснал дълбоки корени, нещата в Сирия би трябвало да вървят необикновено добре, с цел да се изкореня още веднъж. “

Друг 29-годишен сириец - Мазен Ал Хамиди, който работи в ИТ бранша в Дюселдорф, обаче е податлив да се върне в родината си през идващите години, само че първо желае страната да се стабилизира. Сходно е и желанието на 27-годишния Маруан Хабуб от Дамаск, който се мести в Турция през 2015 година и в този момент работи като готвач в Истанбул. „ Ще изчакам най-малко шест месеца, с цел да се подредят нещата в Сирия “, сподели той. „ Имам работа тук, обществени осигуровки, позволение за работа, приказвам турски. Сега това е втората ми татковина, само че в последна сметка въпреки всичко ще се върна “, добави Хабуб.

Говорителят на организацията за политиката за бежанците в Германия Тарек Алаовс съобщи, че „ доста хора от сирийската общественост естествено желаят да се върнат. Много от тях желаят да вземат участие във възобновяване (на страната). Но те не би трябвало да бъдат принуждавани да напущат местата, на които са се открили “ поради към момента нестабилната Сирия.

За разлика от сирийците в Западна Европа, доста хора, преселили се в Турция и Ливан, се струпаха на граничните пунктове на двете страни със Сирия още в понеделник.

„ В доста райони в Сирия към момента няма вода, електричеството идва в избрани часове на деня. Дори не е ясно кой и по какъв начин ще ръководи страната, само че ние би трябвало да се върнем, с цел да надигнем Сирия на крайници “, разяснява във вторник пред Би Би Си Ибрахим, инженер-химик, който от 12 години живее в турската провинция Хатай, която граничи със Сирия.

В Турция, където живеят съвсем три милиона сирийци, Метин Корабатир, началник на Изследователския център по въпросите на убежището и миграцията, предвижда, че „ последователното завръщане “ на сирийците в родината им ще продължи най-малко една година, само че за това там би трябвало да бъдат основани подобаващи условия. „ В Сирия към момента има опасности както във връзка с сигурността, по този начин и на ежедневния живот “, предизвести той пред Би Би Си.

Предразсъдъци или състоятелен боязън

Бежанската рецесия, която раздруса европейската политика, докара до напредък на крайнодесни антиимигрантски партии в Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Финландия, натовари финансовите системи на приемащите страни и породи опасения за навлизане на задгранични нарушители и терористи, написа „ Уолстрийт Джърнъл “.

Въпреки че деятелите, подкрепящи бежанците, твърдяха, че приемането им е филантропичен дълг на Европа и че притокът на мигранти ще обезпечи млади експерти, от които застаряващият континент се нуждае, събитията демонстрираха, че с изключение на изгодите, неконтролираният мигрантски поток носи и опасности, означи „ Телеграф “.

През ноември 2015 година терористи от „ Ислямска страна “ убиха 130 души в поредност от набези във Франция. Те бяха проникнали в страната, употребявайки бежанската вълна. В други ислямистки терористични офанзиви в Ансбах и Вюрцбург участваха хора, пристигнали като претенденти за леговище. В навечерието на Нова година по време на празненствата в Кьолн 1200 дами бяха подложени на полови похищения. Извършителите бяха най-вече от задграничен генезис и доста от задържаните бяха пристигнали през същата година, с цел да изискат леговище, напомня изданието и добавя, че тези закононарушения безспорно са били в съзнанието на мнозина, които гласоподаваха за Брекзит.

От друга страна през 2010 година в Германия помощите за родените в Сирия, Афганистан, Ирак, Иран, Пакистан, Еритрея, Сомалия и Нигерия са възлизали на 736 млн. евро, до момента в който през 2023 година те са нарастнали на 6,4 милиарда евро. Едва 30% от пристигналите от тези страни са си намерили работа, прецизира изданието.

Ето за какво наподобява малко евентуално Европа да одобри нова сирийска бежанска вълна в същия мащаб като през 2015 година Хората към този момент не са толкоз съпричастни, а икономическата застоялост значи, че има по-малко пари, с които да бъде великодушна, разяснява „ Телеграф “.

Изданието напомня, че сирийската формация „ Хаят Тахрир аш Шам “ към този момент прикани сънародниците си в чужбина да се върнат в родината си, с цел да оказват помощ за възобновяване ѝ, само че доста сирийци ще предпочетат да останат на Запад, вместо да се върнат в опустошената си от войната страна, разяснява „ Телеграф “.

Източник Българска телеграфна агенция