1 октомври - почитаме св. Йоан Кукузел
Св. Йоан Кукузел, именуван още Ангелогласния, е признат у нас за настойник на артистите, музикантите и всички, които се занимават с музика. Денят на неговото честване съответствува и с Международния ден на музиката.
Йоан е роден в сегашен Дурацо (Драч, Албания) към 1280 г, като се знае сигурно, че майка му е българка. Момчето растяло с невероятна заложба да пее. Майка му остава вдовица и праща Йоан да учи музика в Константинопол. Там славата го прав прочут чак в двора на императора (по това време е династията на Комнините - Трапезунд)
Йоан Кукузел бил доста уважаван и ухажван от аристокрацията поради гения си, само че дворцовият живот и суетата го отблъсквали. Той скрито избягал от столицата и се укрил в Светогорския манастир " Св. Атанасий ". Там не се показал с гения си, по тази причина го взели като овчар. Но един ден минаващ край стадото духовник видял знамение: пеещ като ангел овчар и кози, които не пасели, а го гледали заслушани в песента. Императорът научил къде е любимецът му, само че Йоан отклонил натояванията и не се върнал в Константинопол. Вместо това се замонашил и се посветил на работа на Бога. В манастира той основал своите безсмъртни творби: " Полиелей на българката " (посветен на майка му), " Антиксантари ", " Голямото исо ", " Херувимска ария " и други.
Според житието му преподобни Йоан Кукузел прекарал непретенциозен живот в манастира. Живеел насаме от братята си шест дни, а на седмия идвал да пее, смайвал и извисявал всички с изкуството си, лишен от суетливост и горделивост.
Йоан Кукузел умрял на 1 октомври, 1360 година, денят на Богородичния покров.
Св. Йоан Кукузел основал нов вид нотно писмо - невмено, наричано още " Кукузелево ", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на основаните от него песнопения се съхраняват до през днешния ден в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му припомнят български напеви.
По материали от www.pravoslavieto.com
Йоан е роден в сегашен Дурацо (Драч, Албания) към 1280 г, като се знае сигурно, че майка му е българка. Момчето растяло с невероятна заложба да пее. Майка му остава вдовица и праща Йоан да учи музика в Константинопол. Там славата го прав прочут чак в двора на императора (по това време е династията на Комнините - Трапезунд)
Йоан Кукузел бил доста уважаван и ухажван от аристокрацията поради гения си, само че дворцовият живот и суетата го отблъсквали. Той скрито избягал от столицата и се укрил в Светогорския манастир " Св. Атанасий ". Там не се показал с гения си, по тази причина го взели като овчар. Но един ден минаващ край стадото духовник видял знамение: пеещ като ангел овчар и кози, които не пасели, а го гледали заслушани в песента. Императорът научил къде е любимецът му, само че Йоан отклонил натояванията и не се върнал в Константинопол. Вместо това се замонашил и се посветил на работа на Бога. В манастира той основал своите безсмъртни творби: " Полиелей на българката " (посветен на майка му), " Антиксантари ", " Голямото исо ", " Херувимска ария " и други.
Според житието му преподобни Йоан Кукузел прекарал непретенциозен живот в манастира. Живеел насаме от братята си шест дни, а на седмия идвал да пее, смайвал и извисявал всички с изкуството си, лишен от суетливост и горделивост.
Йоан Кукузел умрял на 1 октомври, 1360 година, денят на Богородичния покров.
Св. Йоан Кукузел основал нов вид нотно писмо - невмено, наричано още " Кукузелево ", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на основаните от него песнопения се съхраняват до през днешния ден в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му припомнят български напеви.
По материали от www.pravoslavieto.com
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ