Св. Яков беше син на праведния Иосиф - обручника на

Св. Яков беше наследник на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнородни храни, масло и елей, само че единствено самун. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо пиво, само че само вода. Той даже не влизаше в баня, само че отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко глезене на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и напълно малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела.

Св. Яков даже до своята кончина живееше в девствена непорочност. А за какво той бе наименуван " брат Господен "? Ето какво се споделя. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време към момента беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го одобри и раздели с Него своята част - по тази причина и бе наричан " брат Божий ".

Но имаше и друга причина да бъде наименуван по този начин: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга дружно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя татко - праведния Иосиф.