Църквата почита на 27 май св. свщмчк Терапонтий. Св. мчк Терапонтий Софийски. Св. Йоан Руски Изповедник
Св. Терапонтий сполучливо разпространявал християнството и по тази причина бил посечен с меч
По времето на римския император Деций (249-251 г.), подбудителят на осмото навсякъде гонение против християните, Валериан заемал висока работа и бил освен благосклонен, само че даже и благоразположен към почитателите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263-339) написа: " Целият му дом е цялостен с християни, една Божия община. " Обаче битката му с опозиционните детайли го подтикнала към гонение, което се изявило като изключително грубо и било съпроводено с два поредни едикта (от 257 и 258 г.).
Жертва на втория едикт, предусещащ смъртно наказване за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна вяра, станал свещеномъченик Терапонтий, свещеник на тогавашната лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 година прочие Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия.
Св. Терапонтий сполучливо разпространявал християнството и по тази причина бил най-жестоко изтезаван от локалния шеф Юлиан. Той бил затварян и подлаган на апетит и жадност, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин, привързали съблечения мъченик за четири кола на земята и го били грубо, до момента в който се посочили костите му и земята се напоила с почтената му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получават излекуване. На 27 май 259 година св. страдалец Терапонтий бил посечен с меч.
Св. свещеномъченик Терапонтий Сердикийски (Софийски) живял с доста добродетели, само че най-после получил мъченическа гибел за Христа
За този свещеномъченик написа известният наш публицист Матей Граматик, който бил съвременник на св. Николай Софийски и очевидец на неговия страдалчески героизъм през 1555 година, който написал с огромно умеене неговото житие. Там той разказва ситуацията, в която живял св. Николай Софийски - както географска, по този начин и духовна. В описанието си на духовната конюнктура той дава къси сведения за софийските светци, сред които и за св. Терапонтий Сердикийски (Софийски). Той написа по този начин:
" А когато слушаш за жителите на София, не мисли за тукашните, а за небесните жители, които в миналото са били наши съжители, а в този момент са съжители на ангелите. Прочее прилича да поменем двама или трима от тях... Свещеномъченик Терапонтий, който бидейки гражданин на това място и презвитер на светата Божия черква в Сердика (София), живял с доста добродетели и най-после, по време на гоненията срещу християните, бил арестуван под стража от беззаконниците поради Христовата вероизповед. Подир доста мъчения и обложен с тежки стоманени вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и по този начин получил мъченическа гибел за Христа. А приказват, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал огромен дъб, който и до момента се вижда, и стават там разнообразни изцеления, когато с религия се пристъпва. "
Днес един пън от този дъб се пази като свещена светиня в старинната столична черква " Света Петка ", гдето се празнува паметта на свещеномъченика всяка година на 27 май.
По времето на римския император Деций (249-251 г.), подбудителят на осмото навсякъде гонение против християните, Валериан заемал висока работа и бил освен благосклонен, само че даже и благоразположен към почитателите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263-339) написа: " Целият му дом е цялостен с християни, една Божия община. " Обаче битката му с опозиционните детайли го подтикнала към гонение, което се изявило като изключително грубо и било съпроводено с два поредни едикта (от 257 и 258 г.).
Жертва на втория едикт, предусещащ смъртно наказване за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна вяра, станал свещеномъченик Терапонтий, свещеник на тогавашната лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 година прочие Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия.
Св. Терапонтий сполучливо разпространявал християнството и по тази причина бил най-жестоко изтезаван от локалния шеф Юлиан. Той бил затварян и подлаган на апетит и жадност, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин, привързали съблечения мъченик за четири кола на земята и го били грубо, до момента в който се посочили костите му и земята се напоила с почтената му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получават излекуване. На 27 май 259 година св. страдалец Терапонтий бил посечен с меч.
Св. свещеномъченик Терапонтий Сердикийски (Софийски) живял с доста добродетели, само че най-после получил мъченическа гибел за Христа
За този свещеномъченик написа известният наш публицист Матей Граматик, който бил съвременник на св. Николай Софийски и очевидец на неговия страдалчески героизъм през 1555 година, който написал с огромно умеене неговото житие. Там той разказва ситуацията, в която живял св. Николай Софийски - както географска, по този начин и духовна. В описанието си на духовната конюнктура той дава къси сведения за софийските светци, сред които и за св. Терапонтий Сердикийски (Софийски). Той написа по този начин:
" А когато слушаш за жителите на София, не мисли за тукашните, а за небесните жители, които в миналото са били наши съжители, а в този момент са съжители на ангелите. Прочее прилича да поменем двама или трима от тях... Свещеномъченик Терапонтий, който бидейки гражданин на това място и презвитер на светата Божия черква в Сердика (София), живял с доста добродетели и най-после, по време на гоненията срещу християните, бил арестуван под стража от беззаконниците поради Христовата вероизповед. Подир доста мъчения и обложен с тежки стоманени вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и по този начин получил мъченическа гибел за Христа. А приказват, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал огромен дъб, който и до момента се вижда, и стават там разнообразни изцеления, когато с религия се пристъпва. "
Днес един пън от този дъб се пази като свещена светиня в старинната столична черква " Света Петка ", гдето се празнува паметта на свещеномъченика всяка година на 27 май.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ