Св. Теофилакт бил известно време монах в една обител близо

Св. Теофилакт бил известно време духовник в една обител покрай Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата разкол била наказана от Седмия космополитен събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да одобри званието свещеник Никомидийски. В тоя ранг Теофилакт се явил същински чиновник и почитател на Христа: той служел на небогати, заболели, устройвал странноприемници и лечебни заведения. Във време на една болест, която се появила в града, той самичък се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.

Иконобороческата разкол, която била утихнала след събора, отначало се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и доста други на вятъра увещавали царя да се откаже от ереста и да одобри православното обучение за иконопочитанието. Те били пратени на изгнание. Св. Теофилакт прекарал 30 години в заточение, като търпял ограничения и премеждия. Той умрял в дълбока напреднала възраст към 832 година.