Църквата почита на 25 февруари св. Тарасий, архиепископ Константинополски
Св. Тарасий се родил в Цариград към средата на VІІІ век от родители богати и знатни, които го възпитавали в благочестив боязън пред Бога и му дали положително обучение. Още прекомерно млад, той станал един от царските съветници.
В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Ирина се стараела да възвърне православното удостояване на иконите, само че ереста, мощно поддържана от нейните прародители, имала доста почитатели. Патриарх Павел при предходните императори бил подписал разпоредбите, изложени от иконоборците. Тая малодушна отстъпка тревожела съвестта на патриарха, той помолил императрица Ирина да бъде определен различен патриарх и предложил Тарасия. Няколко дни след това Павел се поминал.
Духовенството се събрало да избере негов правоприемник. Ирина съобщила думите на Павел и всички единомислещо избрали Тарасий. Той се съгласил с изискването, че неотложно ще бъде призован Вселенски събор, който да позволи противоречивите въпроси и със своите постановления да въдвори мир и единодушие в Църквата. Тарасий бил отдаден в патриаршески ранг.
Първа негова работа била да напише обръщение до всички патриарси и епископи - източни и западни, и да ги предложения на Вселенския събор. Той написал обръщение и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан показал към този момент ония властолюбиви искания, които по-късно били частично причина за окончателното разкъсване на връзките сред източната и западната черква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на съвещанията бил определен храмът, издигнат от Константин Велики. Но навалица бойци, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със гибел епископите.
За да се избегне ужас в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 година още веднъж се събрал в град Никея. Това бил Седмият космополитен събор. На него участвали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единомислещо утвърдили няколко църковни правила и разрешили въпроса за иконопочитанието.
Император Константин, като станал пълновръстен, почнал да ръководи самовластно и скоро се отдал на пристрастености и пороци. Той обикнал една своя сродница и намислил да се ожени за нея, като се разведе с жена си Мария. Затова я наклеветил, че желае да го токсини. Но когато тая новина пристигнала до патриарх Тарасий, той мощно възнегодувал.
Боейки се да се разгласи срещу патриарха, Константин го повикал при себе си, като се надявал да го склони. Патриарх Тарасий се отправил при царя дружно с уважавания и благоверен дъртак Йоан. И двамата го увещавали да остави своето незаконно желание. Но той се ядосал и заповядал да ги изгонят от двореца.
Константин принудил жена си да постъпи в манастир и се оженил за сродницата си. Оттогава Тарасий станал непознат за царя, като се ограничавал с осъществяването на своите отговорности. Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока напреднала възраст и починал към 806 година Той е заровен в издигнатия от него манастир на Босфора (на тракийския бряг).
