Църквата почита на 12 юни преп. Онуфрий Велики. Преп. Петър Атонски
Св. преподобни Онуфрий Велики 60 години се скитал самичък из пустинята
За велики пустинни подвижници ни споделя свети Пафнутий, който самичък живеел необитаем живот. Веднъж в него се явило предпочитание да отиде навътре в пустинята, с цел да узнае има ли там още отци, които служат на Господа повече от него. Като си взел малко самун и вода, той тръгнал и след четиридневен сложен път видял затворена пещера. Влязъл и видял един дъртак да седи. Приближил, допрял се до него и тялото се разсипало на прахуляк. Пафнутий погребал Божия раб с нормалното псалмопение и молитва, пренощувал при гроба му и на другия ден се отправил по-нататък.
Пътят ставал все по-труден, а пустинята по-сурова и по-безплодна. Ненадейно му се явил мъж светлозарен и посредством едно докосване с ръка до устата му го подкрепил за нови писания. Така вървял 17 дни, когато видял един човек, затрупан от главата до нозете с бели като сняг коси, да слиза от планината. Старецът повикал Пафнутий, като го посочил по име. Това бил Онуфрий, към този момент 60 години скитащ се из пустинята. Той разказал на Пафнутий живота си. На младост той бил инок в манастир, само че в душата му се зародило предпочитание за необитаем живот и една нощ взел самун единствено за четири дни и отишъл надалеч в пустинята. Изведнъж видял неизмеримо ярък лъч, който сякаш му посочвал пътя. След дълго пътешестване пристигнал до пещерата, в която един свят дъртак го приел, като го посочил по име. Онуфрий живял с него известно време, като се учел от него на разпоредбите на пустинния живот. А когато старецът го намерил задоволително подготвен за подвижнически живот, самичък го завел навътре в пустинята и го поселил в пещерата. Няколко години старецът по веднъж в годината посещавал своя възпитаник до самата си гибел. Онуфрий го погребал и от деня на неговата гибел живял в надълбоко уединение, подкрепян посредством молитва и непрекъснато проучване на словото Божие.
Пафнутий прекарал цяла нощ с великия дъртак в сказка и молитва. А на другия ден Онуфрий благословил Пафнутий и почнал да се моли Богу. Най-после споделил: " В Твоите ръце, Боже, предавам духа си! " Внезапно го осияла чудна светлина, чули се гласове на ангели, които пеели и славословили Господа. Ангелите отнесли на небето радостната душа на праведника. Пафнутий дълго плакал над тялото на умрелия и по-късно намерил камък, издълбан като гроб. В него сложил тялото на подвижника с псалмопение и молитва и го покрил с камъни.
Преп. Петър Атонски бил боец по специалност, само че по-късно станал монах и аскет /> Петър Атонски е християнски монах, атонски аскет и светец, уважаван на 12 юни от Православната черква и, дружно със събора на всички отшелнически отци от Атон, от Католическата черква. Той е от гръцки генезис и по специалност е боец. Воювайки против арабите, e хванат, окован и хвърлен в пандиза, след което прекарва дълго време в град Амари наоколо до река Ефрат, молейки се на Бог да го освободи от подземията и да го заведе в пустиня, където да се посвети на молитвен героизъм.
За велики пустинни подвижници ни споделя свети Пафнутий, който самичък живеел необитаем живот. Веднъж в него се явило предпочитание да отиде навътре в пустинята, с цел да узнае има ли там още отци, които служат на Господа повече от него. Като си взел малко самун и вода, той тръгнал и след четиридневен сложен път видял затворена пещера. Влязъл и видял един дъртак да седи. Приближил, допрял се до него и тялото се разсипало на прахуляк. Пафнутий погребал Божия раб с нормалното псалмопение и молитва, пренощувал при гроба му и на другия ден се отправил по-нататък.
Пътят ставал все по-труден, а пустинята по-сурова и по-безплодна. Ненадейно му се явил мъж светлозарен и посредством едно докосване с ръка до устата му го подкрепил за нови писания. Така вървял 17 дни, когато видял един човек, затрупан от главата до нозете с бели като сняг коси, да слиза от планината. Старецът повикал Пафнутий, като го посочил по име. Това бил Онуфрий, към този момент 60 години скитащ се из пустинята. Той разказал на Пафнутий живота си. На младост той бил инок в манастир, само че в душата му се зародило предпочитание за необитаем живот и една нощ взел самун единствено за четири дни и отишъл надалеч в пустинята. Изведнъж видял неизмеримо ярък лъч, който сякаш му посочвал пътя. След дълго пътешестване пристигнал до пещерата, в която един свят дъртак го приел, като го посочил по име. Онуфрий живял с него известно време, като се учел от него на разпоредбите на пустинния живот. А когато старецът го намерил задоволително подготвен за подвижнически живот, самичък го завел навътре в пустинята и го поселил в пещерата. Няколко години старецът по веднъж в годината посещавал своя възпитаник до самата си гибел. Онуфрий го погребал и от деня на неговата гибел живял в надълбоко уединение, подкрепян посредством молитва и непрекъснато проучване на словото Божие.
Пафнутий прекарал цяла нощ с великия дъртак в сказка и молитва. А на другия ден Онуфрий благословил Пафнутий и почнал да се моли Богу. Най-после споделил: " В Твоите ръце, Боже, предавам духа си! " Внезапно го осияла чудна светлина, чули се гласове на ангели, които пеели и славословили Господа. Ангелите отнесли на небето радостната душа на праведника. Пафнутий дълго плакал над тялото на умрелия и по-късно намерил камък, издълбан като гроб. В него сложил тялото на подвижника с псалмопение и молитва и го покрил с камъни.
Преп. Петър Атонски бил боец по специалност, само че по-късно станал монах и аскет /> Петър Атонски е християнски монах, атонски аскет и светец, уважаван на 12 юни от Православната черква и, дружно със събора на всички отшелнически отци от Атон, от Католическата черква. Той е от гръцки генезис и по специалност е боец. Воювайки против арабите, e хванат, окован и хвърлен в пандиза, след което прекарва дълго време в град Амари наоколо до река Ефрат, молейки се на Бог да го освободи от подземията и да го заведе в пустиня, където да се посвети на молитвен героизъм.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ