Църквата почита на 17 януари преп. Антоний Велики
Св. преподобни Антоний Велики бил почетен с дара на чудотворство и на проницателност
Св. Антоний Велики се родил към 251 година в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Бил на 20 години, когато умряли родителите му. Те му оставили благосъстоянието си и грижата за по-малката му сестра. Св. Антоний раздал своето имущество, с остатъка от наследството поверил сестра си на един девически дом и почнал подвижнически живот.
Отначало се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Но мисълта за Христа и за безконечните страдания подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото избавление. Когато бил на 35 години, той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при цялостно уединение и безмълвие в изоставена сграда, като зазидал входа й. На това място негов другар идвал два пъти в годината, с цел да му спусне от покрива ресурс от самун, без да види лицето му.
След дванадесетгодишен героизъм Антоний към този момент постигнал нравствен мир. Отсега нататък той става дъртак, авва - отец на голям брой монаси. По близките планини изникват манастири, обособени калии на пустинножители. Като побеждавал природата си и съвсем свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство и на проницателност. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, умрял на 17 януари 356 година
Мисли и директиви на св. Антоний Велики
Велик героизъм за индивида е покаянието за своите грехове пред Бога и упованието на изкушения до последния мирис!
Който кове парче желязо, обмисля от началото какво желае да направи от него - коса, нож или секира. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, с цел да не се трудим на вятъра.
За да не изпаднем в равнодушие, дано си спомним думите на светия деятел " всеки ден загивам ". Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се подготвя за гибелта, ще се защищити от грях.
Очите виждат забележимото, а мозъкът реализира невидимото. Боголюбивият разум е светлината на душата. Чийто разум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с мозъка си Бога.
Огледай хората към себе си и знай, че началниците имат власт единствено над тялото, а не над душата, и постоянно помни това в мислите си... Бог е основал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи по този начин, както желае - добре или неприятно.
В нашите диалози не би трябвало да участва никаква неучтивост, защото скромността и целомъдрието нормално украсяват умните хора. Боголюбивият разум е светлина, осветяваща душата, както душата - тялото.
Хората нормално биват наричани умни по едно погрешно използуване на тази дума. Не са умни тези, които са изучили изреченията и писанията на античните мъдреци, а тези, у които душата е интелигентна, които могат да разграничат положителното от злото, всичко зло и нездравословно за душата заобикалят, а за положителното и потребното радеят и го вършат с велика признателност към Бога. Само те би трябвало да се назовават умни хора.
Св. Антоний Велики се родил към 251 година в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Бил на 20 години, когато умряли родителите му. Те му оставили благосъстоянието си и грижата за по-малката му сестра. Св. Антоний раздал своето имущество, с остатъка от наследството поверил сестра си на един девически дом и почнал подвижнически живот.
Отначало се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Но мисълта за Христа и за безконечните страдания подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото избавление. Когато бил на 35 години, той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при цялостно уединение и безмълвие в изоставена сграда, като зазидал входа й. На това място негов другар идвал два пъти в годината, с цел да му спусне от покрива ресурс от самун, без да види лицето му.
След дванадесетгодишен героизъм Антоний към този момент постигнал нравствен мир. Отсега нататък той става дъртак, авва - отец на голям брой монаси. По близките планини изникват манастири, обособени калии на пустинножители. Като побеждавал природата си и съвсем свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил почетен с дара на чудотворство и на проницателност. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, умрял на 17 януари 356 година
Мисли и директиви на св. Антоний Велики
Велик героизъм за индивида е покаянието за своите грехове пред Бога и упованието на изкушения до последния мирис!
Който кове парче желязо, обмисля от началото какво желае да направи от него - коса, нож или секира. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, с цел да не се трудим на вятъра.
За да не изпаднем в равнодушие, дано си спомним думите на светия деятел " всеки ден загивам ". Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се подготвя за гибелта, ще се защищити от грях.
Очите виждат забележимото, а мозъкът реализира невидимото. Боголюбивият разум е светлината на душата. Чийто разум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с мозъка си Бога.
Огледай хората към себе си и знай, че началниците имат власт единствено над тялото, а не над душата, и постоянно помни това в мислите си... Бог е основал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи по този начин, както желае - добре или неприятно.
В нашите диалози не би трябвало да участва никаква неучтивост, защото скромността и целомъдрието нормално украсяват умните хора. Боголюбивият разум е светлина, осветяваща душата, както душата - тялото.
Хората нормално биват наричани умни по едно погрешно използуване на тази дума. Не са умни тези, които са изучили изреченията и писанията на античните мъдреци, а тези, у които душата е интелигентна, които могат да разграничат положителното от злото, всичко зло и нездравословно за душата заобикалят, а за положителното и потребното радеят и го вършат с велика признателност към Бога. Само те би трябвало да се назовават умни хора.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ