Църквата почита на 9 януари св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски. Преп. Евстратий
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат
Когато избухнало непредвиденото и грубо осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прелестна дружба свързвала двамата римски бойци Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и постоянно изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа. Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт, само че християнският боец прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. За най-голяма наслада на своя другар, Полиевкт възкликнал:
- Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се отвращавам от идолите и всеки път съм изпитвал религия в Христа, Сина на единия и същински Бог... Но ти обичаш ли по този начин мощно Бога, че да оставиш поради Него жена, деца и благосъстояние?
- От нищо не се нуждая, с изключение на от същинския Бог! И от този час аз се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него Единия...
При тези думи, обзет от неудържимо възприятие и безпределна решителност, Полиевкт се затичал към градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Напразно брачната половинка му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните тъжби единствено с една молба - всичките да познаят същинския. Палачите го осъдили на гибел. Св. страдалец Полиевкт съзрял измежду множеството, струпано към лобното му място, Неарх и отправил към него последните си думи:
- Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Привел главата си под меча и предал духа си на Бога.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх.
Когато избухнало непредвиденото и грубо осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прелестна дружба свързвала двамата римски бойци Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и постоянно изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа. Християнските истини не били безразлични на рационалния и доблестен Полиевкт, само че християнският боец прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. За най-голяма наслада на своя другар, Полиевкт възкликнал:
- Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се отвращавам от идолите и всеки път съм изпитвал религия в Христа, Сина на единия и същински Бог... Но ти обичаш ли по този начин мощно Бога, че да оставиш поради Него жена, деца и благосъстояние?
- От нищо не се нуждая, с изключение на от същинския Бог! И от този час аз се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него Единия...
При тези думи, обзет от неудържимо възприятие и безпределна решителност, Полиевкт се затичал към градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Напразно брачната половинка му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните тъжби единствено с една молба - всичките да познаят същинския. Палачите го осъдили на гибел. Св. страдалец Полиевкт съзрял измежду множеството, струпано към лобното му място, Неарх и отправил към него последните си думи:
- Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Привел главата си под меча и предал духа си на Бога.
Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ