Света Петка е един от небесните покровители на България
Св. Петка е измежду небесните настойници на България, наред със светци като Иван Рилски, Св. Неделя и цяла плеяда канонизирани български мъченици.
Показателно е, че празникът на светицата е на 14 октомври, а на 19-ти е най-големият празник на Св. Иван Рилски, на 26 октомври пък е Димитровден. В тази поредност от огромни дни съгласно националните вярвания се прави преходът от топлото време към зимата.
Така и не се обяснява съответният мотив, заради който Св. Петка е наречена Българска, само че се допуска, че това се случва по времето на Второто българско царство и е обвързвано с мястото й на раждане в Източна Тракия – Епиват, през днешния ден Селимпаша в европейската част на Турция.
След успеха над византийския император Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година, цар Иван Асен Втори желае от Латинската империя мощите на Св. Петка да бъдат пренесени от Епиват в българската столица Търново.
Това се случва по най-тържествения метод през 1231 година Светицата е оповестена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.
Патриарх Евтимий написа неповторимо за времето си нейно житие, а в контракта с Венецианската република, цар Иван Александър през 1347 година се заклева в името на Бога, света Богородица, в кръста и в Св. Параскева Търновска.
Св. Петка е настойничка на фамилиите и родилките. Поради тази причина се споделя, че мощната религия и молитвата към нея, подарява рожби на бездетните фамилии. В националните вярвания светицата може да минава границата сред световете. Заедно с Архангел Михаил, тя посредничи при прекосяването на душите на оня свят, а със сестра си Неделя строи мост сред двата свята, по който могат да преминат единствено праведните души.
През 1393 година мощите й биват пренесени във Видин, с цел да бъдат избавени от поругаване при завладяването на българската столица от османските орди. През 1397 година мощите на светицата биват подарени на сръбския княз Стефан Лазаревич от султан Баязид I.
Към днешна дата мощите й се съхраняват в североизточния румънски град Яш, като частици от тях има в разнообразни български храмове.
Смята се, че най-голяма е силата на светицата при проблеми с очите, душевен разстройства и неплодородие.
Източник: Уикенд
Показателно е, че празникът на светицата е на 14 октомври, а на 19-ти е най-големият празник на Св. Иван Рилски, на 26 октомври пък е Димитровден. В тази поредност от огромни дни съгласно националните вярвания се прави преходът от топлото време към зимата.
Така и не се обяснява съответният мотив, заради който Св. Петка е наречена Българска, само че се допуска, че това се случва по времето на Второто българско царство и е обвързвано с мястото й на раждане в Източна Тракия – Епиват, през днешния ден Селимпаша в европейската част на Турция.
След успеха над византийския император Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година, цар Иван Асен Втори желае от Латинската империя мощите на Св. Петка да бъдат пренесени от Епиват в българската столица Търново.
Това се случва по най-тържествения метод през 1231 година Светицата е оповестена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.
Патриарх Евтимий написа неповторимо за времето си нейно житие, а в контракта с Венецианската република, цар Иван Александър през 1347 година се заклева в името на Бога, света Богородица, в кръста и в Св. Параскева Търновска.
Св. Петка е настойничка на фамилиите и родилките. Поради тази причина се споделя, че мощната религия и молитвата към нея, подарява рожби на бездетните фамилии. В националните вярвания светицата може да минава границата сред световете. Заедно с Архангел Михаил, тя посредничи при прекосяването на душите на оня свят, а със сестра си Неделя строи мост сред двата свята, по който могат да преминат единствено праведните души.
През 1393 година мощите й биват пренесени във Видин, с цел да бъдат избавени от поругаване при завладяването на българската столица от османските орди. През 1397 година мощите на светицата биват подарени на сръбския княз Стефан Лазаревич от султан Баязид I.
Към днешна дата мощите й се съхраняват в североизточния румънски град Яш, като частици от тях има в разнообразни български храмове.
Смята се, че най-голяма е силата на светицата при проблеми с очите, душевен разстройства и неплодородие.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ