Църквата почита свети Наум Охридски
Св. Наум е роден към 830 година в Мизия (днешна България) в заможно семейство, само че оставя всичко, с цел да последва Кирил и Методий. Участва в Моравската задача и е ръкоположен за духовник в Рим. Той е от първото потомство съзнателни и дейни млади християни в българската история.
Благодарение на положителното си обучение и воден от предпочитание да помогне за християнизирането на българите и на останалите славянски нации, Наум от млади години се включил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий. Заедно с другите им възпитаници той ги последвал при тяхната просветна задача в Моравия и Панония, по-късно в Рим, където папа Адриан Втори го ръкоположил за духовник.
След гибелта на св. Методий, дружно със св. Климент и св. Ангеларий, търси леговище в България. Цар Борис I ги приема с наслада, защото вижда в тях късмет за подсилване на българската страна и черква. Той изпраща свети Климент за християнски просветник в югозападната част на страната, а свети Наум останал за преподавател в Плиска.
Св. Наум е един от основоположниците на Преславската книжовна школа. По-късно (през 893 г.) отпътува за региона Кутмичевица (днес в Северна Македония и Албания), където поема Охридската школа, откакто св. Климент е назначен за свещеник. През 905 година той построява манастир на брега на Охридското езеро, отдаден на св. Архангели. Там прекарва последните години от живота си като духовник и умира на 23 декември 910 година
Манастирът „ Св. Наум “
Денят на неговата гибел е датата, на която българската черква уважава паметта на светеца. Тъй като се пада в края на Коледните пости, тъкмо преди Бъдни вечер, честването е по-смирено. Отслужва се празнична литургия. Вярващите се молят на светеца за духовно прояснение и здраве. Празнуват хората с имена Наум, Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра.
През XVIII век Охридската архиепископия открива и летен празник на светеца на 20 юни. Причините са на практика – зимният празник е в сложен за пътешестване сезон и съответствува с постите, което пречи на огромните тържества.
Смята се, че св. Наум е изцелител на душевни и психологични болести. Има вярване, че в случай че човек приближи ухо до гроба му в манастирската черква, към момента може да чуе по какъв начин бие сърцето му.
Една от най-популярните митове за св. Наум споделя по какъв начин той опитомил една мечка, която изяла вола на безпаричен земеделец, и я впрегнал да оре равнищата вместо него. Тази сцена постоянно е изобразявана в стенописите.
Благодарение на положителното си обучение и воден от предпочитание да помогне за християнизирането на българите и на останалите славянски нации, Наум от млади години се включил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий. Заедно с другите им възпитаници той ги последвал при тяхната просветна задача в Моравия и Панония, по-късно в Рим, където папа Адриан Втори го ръкоположил за духовник.
След гибелта на св. Методий, дружно със св. Климент и св. Ангеларий, търси леговище в България. Цар Борис I ги приема с наслада, защото вижда в тях късмет за подсилване на българската страна и черква. Той изпраща свети Климент за християнски просветник в югозападната част на страната, а свети Наум останал за преподавател в Плиска.
Св. Наум е един от основоположниците на Преславската книжовна школа. По-късно (през 893 г.) отпътува за региона Кутмичевица (днес в Северна Македония и Албания), където поема Охридската школа, откакто св. Климент е назначен за свещеник. През 905 година той построява манастир на брега на Охридското езеро, отдаден на св. Архангели. Там прекарва последните години от живота си като духовник и умира на 23 декември 910 година
Манастирът „ Св. Наум “
Денят на неговата гибел е датата, на която българската черква уважава паметта на светеца. Тъй като се пада в края на Коледните пости, тъкмо преди Бъдни вечер, честването е по-смирено. Отслужва се празнична литургия. Вярващите се молят на светеца за духовно прояснение и здраве. Празнуват хората с имена Наум, Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра.
През XVIII век Охридската архиепископия открива и летен празник на светеца на 20 юни. Причините са на практика – зимният празник е в сложен за пътешестване сезон и съответствува с постите, което пречи на огромните тържества.
Смята се, че св. Наум е изцелител на душевни и психологични болести. Има вярване, че в случай че човек приближи ухо до гроба му в манастирската черква, към момента може да чуе по какъв начин бие сърцето му.
Една от най-популярните митове за св. Наум споделя по какъв начин той опитомил една мечка, която изяла вола на безпаричен земеделец, и я впрегнал да оре равнищата вместо него. Тази сцена постоянно е изобразявана в стенописите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ