Св. мъченици Галактион и Епистима били сгодени, но решили да

Св. мъченици Галактион и Епистима били сгодени, само че решили да се посветят на иночески живот

Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живеели в град Емеса (Сирия) при царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че по своя живот били почтени за особена благосклонност и снизхождение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със наследник. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от християнски духовник на име Онуфрий.
Когато след раждането на детето бащата поискал да принесе благодарствена жертва на боговете, дамата му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала по какъв начин стигнала до познанието на същинския Бог. И просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия духовник Онуфрий.
Когато Галактион станал на 24 години, по избор на родителите бил благоприятен за госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Епистима с наслада възприела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото предпочитание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. 

Отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два манастира 

- Галактион - в мъжки, а Епистима - в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се трансформира във постоянно общение в другия свят...
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият доста християни, изпратил бойци да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Взели го и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа. Като разбрал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в идния героизъм.
Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско вероизповедание, шефът заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да упреква шефа, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния страдалчески героизъм и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и с нея дружно приел кръщение, скрито взел останките на мъчениците, положил ги в драгоценен ковчег и ги направил предмет на общо уважение.