Църквата почита на 18 юли св. мчк Иакинт в Амастрида. Св. мчк Емилиан Доростолски. Преп. Гавриилия
Св. страдалец Иакинт направил доста чудеса, само че най-после бил заключен в тюрма, където предал духа си на Бога
Свети страдалец Иакинт произхождал от благочестивите родители Теоклит и Теопила. Той се родил по времето, когато църквата в град Амастрида била ръководена от свещеник Ираклий и получил името си от явил се ангел. Като бил на три години, той, като призовал Христовото име, възкресил едно умряло момче, което по-късно се подвизавало дружно с него и се усъвършенствало в добродетелите.
Като достигнал напреднала възраст и като направил голям брой чудеса, един път той видял по какъв начин неразумни идолослужители се покланят на едно кухо брястово дърво. Той отишъл и отсякъл това дърво. Заради това го хванали и го завели в град Амастрида при шефа на региона Кавстрисий, по заповед на който първо грубо го пребили, при което му избили всички зъби, след това, като го вързали с въже, го влачили по земята и най-после го заключили в тюрма, където той предал духа си на Бога.
Св. страдалец Емилиан Доростолски бил изгорял на клада
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: " Кои са тук християни? ". Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа. Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин - всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменният шеф дал луксозно пиршество на жителите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: " Аз строших вашите мощни богове! " Той бил заловен и заведен при шефа.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Накрая заповядал Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 г.
Свети страдалец Иакинт произхождал от благочестивите родители Теоклит и Теопила. Той се родил по времето, когато църквата в град Амастрида била ръководена от свещеник Ираклий и получил името си от явил се ангел. Като бил на три години, той, като призовал Христовото име, възкресил едно умряло момче, което по-късно се подвизавало дружно с него и се усъвършенствало в добродетелите.
Като достигнал напреднала възраст и като направил голям брой чудеса, един път той видял по какъв начин неразумни идолослужители се покланят на едно кухо брястово дърво. Той отишъл и отсякъл това дърво. Заради това го хванали и го завели в град Амастрида при шефа на региона Кавстрисий, по заповед на който първо грубо го пребили, при което му избили всички зъби, след това, като го вързали с въже, го влачили по земята и най-после го заключили в тюрма, където той предал духа си на Бога.
Св. страдалец Емилиан Доростолски бил изгорял на клада
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: " Кои са тук християни? ". Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа. Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин - всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменният шеф дал луксозно пиршество на жителите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: " Аз строших вашите мощни богове! " Той бил заловен и заведен при шефа.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Накрая заповядал Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ