Как една седмична закуска при баба помогна на учениците да се излекуват от мъката от загубата на съученик
Св. Луис — Студентите се събират призори от всички направления, събирайки се в тази дребна къща в Сейнт Луис, Мисури, за седмичното си посещаване в сряда с 66-годишната Пеги Уинковски.
" Баба Пеги сплотява всички “, сподели Арън Венеман, един от тези възпитаници, пред CBS News.
Учениците, които посещават баба Пеги, посещават гимназия Bishop DuBourg и са част от това, което те назовават Клуб за закуска в сряда.
Виждайки изключителното разпространяване, е разбираемо за какво децата идват тук. Но това, което не е толкоз ясно, е по какъв начин Winckowski беше притеглен да бъде хазаин.
Клубът се събираше в сладкарница до един ден през 2021 година, когато студент на име Сам Кроу сподели: „ Знаеш ли, баба ми можеше гответе по-добре от това. "
И по този начин идната сряда всички се появиха на прага на Winckowski.
„ Казах си, добре, и те идваха през цялата образователна година – всяка сряда “, сподели Уинковски.
Закуските продължиха радостно до юли 2022 година, когато цялата наслада беше изгубена.
Внукът на Пеги, Сам Кроу, второкурсник в Bishop DuBourg, беше погубен при боричкане и бягство. Момчето беше обичано, тъй че, несъмнено, закуската беше последното нещо, за което някой си мислеше.
И въпреки всичко още идната сряда и съвсем всяка сряда от този момент децата се връщаха при баба Пеги, и то на брой доста по-голям от преди.
„ Сам би бил толкоз горделив “, сподели Уинковски. „ Вижте какво стартира той. “
Всички са се събрали за купчина помощ за излекуване.
„ Това разтапя сърцето ми “, сподели Уинковски.
„ Всъщност не става дума за храната, а просто за това да сме дружно “, сподели Брендън Кроу.
„ Ние имаме изгода от нея, тя има изгода от нас “, добави Mya Dozier. " Сякаш се храним взаимно. "
Всеки тъгува по друг метод, само че тези, които се оправят най-добре, като че ли постоянно се покриват със сродни души, споделят бремето и се учат един различен да се смеят още веднъж. И в този развой те построяват традиция, с цел да подсигуряват, че спомените са постоянни и устойчиви като топло ядене при баба.
