Църквата почита на 25 ноември св. Климент, папа Римски, пръв еп. на Сердика. Св. Климент, архиепископ Охридски. Св. Петър, еп. Александрийски
Св. Климент Римски бил ръкоположен за свещеник от ап. Петър
Св. Климент бил трети наследник на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно ужасно корабокрушение родителите и братята му изчезнали безследно. Климент инцидентно се срещнал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя.
В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се включил към неговите възпитаници. След това намерил братята си, майка си и татко си, които приели Кръщение от светия деятел. Климент се намирал неразделно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за свещеник преди своята гибел.
В тежкото време на гоненията Климент умно управлявал Църквата и обърнал мнозина към Христа. Но езичниците се оплаквали срещу сполучливата му проповед. Заради това император Траян го изпратил на изгнание в Херсон Таврически (Крим). Там Климент намерил доста християни, наказани на тежка работа в каменоломните, които приемали Кръщение от него. Но гонителите го осъдили на гибел, турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.
В IХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий пристигнали в Херсон, разкрили мощите на св. Климент и отнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната черква " Св. Климент " в Рим била издигната върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били сложени мощите на св. Климент, там бил заровен и славянският просветник св. Кирил (869).
Св. Климент Охридски опростил глаголицата и съставил буквите на така наречен славянска писменост " кирилица "
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските нации св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята татковина юношата Климент. Той придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в духовнически ранг от римския папа Адриан ІІ. След гибелта на св. Методий, архиепископ Моравски (885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската тирада. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър банкет в родната си България, която към този момент публично била приела християнството и имала потребност от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна страна, в македонската област Кутмичевица с основни градове Девол и Охрид. Там той работил с огромна ревнивост сред новопокръстените българи като преподавател и духовник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил определен за " пръв свещеник на българския език ". Като духовник и свещеник той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за одобряване на християнската религия измежду своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници; построил църкви и манастири.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречен славянска писменост " кирилица ". Като си приготвил авансово гроб в учредения от него манастир " Св. Пантелеймон ", св. Климент умрял на 27 юли 916 г.
Св. Климент бил трети наследник на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно ужасно корабокрушение родителите и братята му изчезнали безследно. Климент инцидентно се срещнал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя.
В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се включил към неговите възпитаници. След това намерил братята си, майка си и татко си, които приели Кръщение от светия деятел. Климент се намирал неразделно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за свещеник преди своята гибел.
В тежкото време на гоненията Климент умно управлявал Църквата и обърнал мнозина към Христа. Но езичниците се оплаквали срещу сполучливата му проповед. Заради това император Траян го изпратил на изгнание в Херсон Таврически (Крим). Там Климент намерил доста християни, наказани на тежка работа в каменоломните, които приемали Кръщение от него. Но гонителите го осъдили на гибел, турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.
В IХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий пристигнали в Херсон, разкрили мощите на св. Климент и отнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната черква " Св. Климент " в Рим била издигната върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били сложени мощите на св. Климент, там бил заровен и славянският просветник св. Кирил (869).
Св. Климент Охридски опростил глаголицата и съставил буквите на така наречен славянска писменост " кирилица "
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските нации св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята татковина юношата Климент. Той придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в духовнически ранг от римския папа Адриан ІІ. След гибелта на св. Методий, архиепископ Моравски (885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската тирада. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър банкет в родната си България, която към този момент публично била приела християнството и имала потребност от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна страна, в македонската област Кутмичевица с основни градове Девол и Охрид. Там той работил с огромна ревнивост сред новопокръстените българи като преподавател и духовник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил определен за " пръв свещеник на българския език ". Като духовник и свещеник той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за одобряване на християнската религия измежду своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници; построил църкви и манастири.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречен славянска писменост " кирилица ". Като си приготвил авансово гроб в учредения от него манастир " Св. Пантелеймон ", св. Климент умрял на 27 юли 916 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ