Св. мчк Исидор. Св. Райко Шуменски
Св. Исидор. Св. мчк Йоан Български
Житие на св. страдалец Йоан Българин
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след някое време той осъзнал своето огромно провинение и почнал да се кае за отричането си от християнската религия.
В това душевно положение, търсейки утешение на своята съвест, той напуснал родното си място, пристигнал в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един нравствен дъртак. Но тъй като съвестта му към момента не му давала покой, той постоянно бил посърнал, скръбен и безмълвен. Самият му тип показвал, че е претърпял някаква огромна акцидент.
Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, пристигнал в Цариград, облякъл се като турчин и в този си тип влезнал в джамията " Св. София ". Там той почнал да се кръсти и да се моли по християнски, което изключително поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили против него и го питали за какво прави по този начин. А той храбро изповядал, че е християнин, по тази причина се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и същински Бог.
Агаряните се пробвали да го отклонят от неговата вероизповед, само че като се убедили, че тя е непоколебима, те незабавно му отсекли главата вън в двора на " Св. София ". Това станало на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан получил ярък страдалчески венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.
Страданието на свети страдалец Исидор
В първата година от царуването си император Декий издал декрет за броене на подлежащите на военна работа и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, с цел да съберат младежите, годни за военна работа.
По същото време на остров Хиос живеел свети Исидор, родом от град Александрия, с здраво телосложение, неустрашим по дух, набожен християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, непознат на суетата и нечистите всемирски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите каузи на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий.
Не след дълго пристигнала нова императорска заповед - да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде заставен посредством изтезания. Заповядано било да се наблюдават изключително воините и в случай че измежду тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил античният римски бит.
Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал незабавно да го извикат и щом се явил пред него, го попитал:
- Как се казваш?
- Името ми е Исидор - отвърнал светият.
- Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете?
Исидор отвърнал:
- Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им придавам жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени.
- О, ти, злобен и непочтен клеветник, заслужаваш в действителност страшни мъчения и гибел!
- Наистина заслужава да понеса премеждия за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм подготвен на всевъзможни мъчения и гибел, с цел да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, потърпевши за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са упълномощили упованието си на Него, няма да умрат, както е споделил самичък Нашият Господ Иисус Христос: „ който има вяра в Мене, има живот безконечен ".
- Ще принесеш ли жертва на боговете, в случай че искаш да останеш жив, или няма?
Светецът отвърнал:
- Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник същинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен в този момент и ще бъде с мен и след гибелта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвам
Неговото пресвято име, до момента в който в тялото ми има живот.
- Подчини се на царския декрет и принеси един път жертва, а след това прави каквото искаш.
Светецът обаче споделил:
- Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл един път от Христа, своя Бог, може ли да се назова Негов правилен раб? Несправедливият в най-малкото е неправдив и в многото. Но аз не мога да си разреша дори да си помисля нещо, неугодно на Господа.
- За твое положително те поучавам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни страдания и ще те мъча, до момента в който не изповядаш какъв брой са велики нашите богове.
Тогава Нумерий заповядал на бойците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият грубо.
Докато го биели, събралите се към него го убеждавали:
- Покори се на волята на императора, Исидоре, в случай че не искаш да се простиш в страдания с живота.
Но светецът им отвръщал:
- Аз се подчинявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва постоянно. Него аз изповядвам и уважавам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отхвърли от мен в съдния ден.
След това мъчителят използвал доста време с обещания и със закани да склони светеца да се поклони на боговете, само че безрезултатно. Мъченикът продължавал да кори както него, по този начин и боговете му. Накрая, надвишаващ с яд, Нумерий му споделил:
- Ще заповядам да нарежат на части твоя низък език.
- И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име.
Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и по-късно светецът траял да приказва напълно отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От боязън воеводата паднал на земята и мълчалив. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да изяснява с ръце. После изискал хартия и написал: " За непокорство на царския декрет Исидор да бъде посечен с меч. "
Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя разум! Славя Те, че ми даде език, с цел да възпявам непрекъснато Твоето великолепие!
Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с наслада се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл:
- Свети Владико, величая Те, че в милостта Си в този момент ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой!
Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той изискал позволение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава поради нас, неверните.
Мъчителите оставили честното тяло на светия страдалец без заравяне, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, скришен християнин, го взел и дружно с други правилни братя изкопал гроб и положил като драгоценно богатство в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния героизъм на Исидор - след пътешестване по Хелеспонтския пролив, в Кизик, той приел страдалчески венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, пристигнала от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с скъпоценен еликсир, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната черква, в която болните получавали излекуване от най-различни заболявания посредством светите мощи на Христовия страдалец, за популярност на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
Житие на св. страдалец Йоан Българин
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след някое време той осъзнал своето огромно провинение и почнал да се кае за отричането си от християнската религия.
В това душевно положение, търсейки утешение на своята съвест, той напуснал родното си място, пристигнал в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един нравствен дъртак. Но тъй като съвестта му към момента не му давала покой, той постоянно бил посърнал, скръбен и безмълвен. Самият му тип показвал, че е претърпял някаква огромна акцидент.
Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, пристигнал в Цариград, облякъл се като турчин и в този си тип влезнал в джамията " Св. София ". Там той почнал да се кръсти и да се моли по християнски, което изключително поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили против него и го питали за какво прави по този начин. А той храбро изповядал, че е християнин, по тази причина се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и същински Бог.
Агаряните се пробвали да го отклонят от неговата вероизповед, само че като се убедили, че тя е непоколебима, те незабавно му отсекли главата вън в двора на " Св. София ". Това станало на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан получил ярък страдалчески венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.
Страданието на свети страдалец Исидор
В първата година от царуването си император Декий издал декрет за броене на подлежащите на военна работа и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, с цел да съберат младежите, годни за военна работа.
По същото време на остров Хиос живеел свети Исидор, родом от град Александрия, с здраво телосложение, неустрашим по дух, набожен християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, непознат на суетата и нечистите всемирски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите каузи на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий.
Не след дълго пристигнала нова императорска заповед - да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде заставен посредством изтезания. Заповядано било да се наблюдават изключително воините и в случай че измежду тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил античният римски бит.
Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал незабавно да го извикат и щом се явил пред него, го попитал:
- Как се казваш?
- Името ми е Исидор - отвърнал светият.
- Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете?
Исидор отвърнал:
- Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им придавам жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени.
- О, ти, злобен и непочтен клеветник, заслужаваш в действителност страшни мъчения и гибел!
- Наистина заслужава да понеса премеждия за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм подготвен на всевъзможни мъчения и гибел, с цел да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, потърпевши за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са упълномощили упованието си на Него, няма да умрат, както е споделил самичък Нашият Господ Иисус Христос: „ който има вяра в Мене, има живот безконечен ".
- Ще принесеш ли жертва на боговете, в случай че искаш да останеш жив, или няма?
Светецът отвърнал:
- Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник същинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен в този момент и ще бъде с мен и след гибелта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвам
Неговото пресвято име, до момента в който в тялото ми има живот.
- Подчини се на царския декрет и принеси един път жертва, а след това прави каквото искаш.
Светецът обаче споделил:
- Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл един път от Христа, своя Бог, може ли да се назова Негов правилен раб? Несправедливият в най-малкото е неправдив и в многото. Но аз не мога да си разреша дори да си помисля нещо, неугодно на Господа.
- За твое положително те поучавам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни страдания и ще те мъча, до момента в който не изповядаш какъв брой са велики нашите богове.
Тогава Нумерий заповядал на бойците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият грубо.
Докато го биели, събралите се към него го убеждавали:
- Покори се на волята на императора, Исидоре, в случай че не искаш да се простиш в страдания с живота.
Но светецът им отвръщал:
- Аз се подчинявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва постоянно. Него аз изповядвам и уважавам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отхвърли от мен в съдния ден.
След това мъчителят използвал доста време с обещания и със закани да склони светеца да се поклони на боговете, само че безрезултатно. Мъченикът продължавал да кори както него, по този начин и боговете му. Накрая, надвишаващ с яд, Нумерий му споделил:
- Ще заповядам да нарежат на части твоя низък език.
- И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име.
Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и по-късно светецът траял да приказва напълно отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От боязън воеводата паднал на земята и мълчалив. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да изяснява с ръце. После изискал хартия и написал: " За непокорство на царския декрет Исидор да бъде посечен с меч. "
Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя разум! Славя Те, че ми даде език, с цел да възпявам непрекъснато Твоето великолепие!
Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с наслада се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл:
- Свети Владико, величая Те, че в милостта Си в този момент ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой!
Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той изискал позволение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава поради нас, неверните.
Мъчителите оставили честното тяло на светия страдалец без заравяне, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, скришен християнин, го взел и дружно с други правилни братя изкопал гроб и положил като драгоценно богатство в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния героизъм на Исидор - след пътешестване по Хелеспонтския пролив, в Кизик, той приел страдалчески венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, пристигнала от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с скъпоценен еликсир, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната черква, в която болните получавали излекуване от най-различни заболявания посредством светите мощи на Христовия страдалец, за популярност на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ