Св. ап. Иуда брат Господен. Преп. Паисий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски
Св. ап. Юда, който наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил наследник на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и по тази причина се назовава - както и брат му Яков - " брат Господен ".
Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието приказва, че той се занимавал със земеделие.
Името му се загатва няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за финален път беседвал с учениците си и апропо споделил: " Който има заповедите Ми и ги съблюдава, той е, който Ме люби; а който Ме люби, любим ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам ", тогава деятел Юда, изпълнен с енергично предпочитание, щото целия свят да познае Господа, запитал Христа: " Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света? " - " Ако някой Ме люби - траял Иисус, - ще съблюдава словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще създадем " (Иоан. 14:23).
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил доста страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с деятел Сила той бил пратен в Антиохия да оказва помощ на Павел и Варнава; " Юда и Сила, бидейки сами пророци - приказва се в Деяния апостолски - с дълга тирада увещаваха братята си и ги утвърдиха ".
Юда се върнал краткотрайно в Йерусалим и по-късно подхванал нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа гибел в Армения, на планината Арарат, както приказва преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела към 80-та година след рождението на Христа. Арменците изключително почитат паметта на св. ап. Юда и го назовават собствен деятел.
В Новия завет се намира едно съборно обръщение от св. ап. Юда, с което той се стреми да защищити християните от лъжеученията и припомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки виновник, който не се старае да поправи живота си.,
Св. преподобни Паисий Велики
Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е разказан от различен пустинножител, също по този начин прочут с добродетелния си и непоколебим живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, посредством които Господ популяризирал преподобни Паисий, Йоан прибавя:
" Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не намерения, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е нагоре от всякаква човешка чест и не желае от по-долните хваление, тъй като е похваляван горе от светите ангели. Но описвам за изгода на слушащите и искащите да му подражават на добродетелите и предавам това, което видях с очите си и чух с ушите си ".
Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многочислената си челяд. Но огромна тъга постигнала фамилията. Бащата на Паисий починал, когато още не всички деца били пораснали и многочисленото семейство останало на грижите на майката. Тя доста се безпокояла за бъдещето на децата си, изключително била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й споделил: " Бог, татко на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безгранична тъга и безпокойствие за децата? Нима единствено ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И така, остави твоята тъга и посвети на Бога един от синовете си и посредством него ще се популяризира името Господне! "
- Всички мои деца принадлежат на Бога - дала отговор майката, - дано вземе Той, което му е угодно!
Ангелът хванал за ръка дребния Паисий и споделил: " Ето тоя е сгоден на Бога ".
- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - споделила майката.
- Не! - дал отговор ангелът, - Нима не знаеш, че Божията мощ се демонстрира в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е определен от Господ и той му е сгоден.
С тия думи ангелът станал незабележим, а майката, като се събудила, почнала да се моли, казвайки: " Да бъде Твоята благосклонност, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий! "
Оттогава майката изключително се грижела за духовното обучение на най-малкия си наследник и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с обич към Бога. Когато пораснал, той поискал наблюдателен нравствен живот и бил признат от преподобни Памво в цифрата на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал непоколебим пост, безмълвие и желал от учениците си примирение и съвършена смиреност на волята на по-големия поради Господа. Под управлението на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата гибел на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който по-късно е написал житието му.
След известно време Паисий поискал напълно уединение в пустинята. Йоан му споделил:
- " Брате Паисий, виждам, че желаеш безгласен живот. Аз имам същото предпочитание, само че не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни уточни, какво да вършим!
Те старателно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им споделил: " Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш избавителен ментор! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе голям брой иноци, и ще бъде издигнат манастир, където ще славят името Божие. "
След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал свещеник, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял напълно самичък, цялостен предаден на молитва. След това почнали да го посещават люде, които желали да получат от него напътствие. Сред ограничения и писания Господ го подкрепял посредством чудесни феномени и му дарувал свръхестествена мощ да прави чудеса и да узнава скрити намерения. Чрез това той оказвал огромна помощ на всички, които желали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме към преподобни Паисий се събрали доста подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, тъй като прозорливо знаел, какво е нужно и потребно за всекиго.
Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и популярност, по тази причина отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но по-късно благочестиви люде го намерили и почнали още веднъж да идват и да се заселват към него. Той приемал всички с обич, въпреки и да се отегчавал от оказваната му респект. Той не обичал положителните му каузи да стават известни. Когато някой негов героизъм ставал прочут, той незабавно го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, за какво по този начин постъпва, Паисий дал отговор: " За да не повредя на делото посредством хвалба, а да го запазя недокоснато и чисто, тъй като огромна щета нанася човешката хвалба. Този, който се труди поради нея, няма да се избави, тъй като се труди поради суетна популярност, която му донася щета. А Господ е споделил: " Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната ". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той дал отговор: " Добродетелта, която се прави скрито ".
Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влезнал с него в диалог, почнал да ругатни Христа и да приказва, че Иисус Христос бил елементарен човек, а Месия занапред щял да пристигна. Ученикът, като изслушал евреина, дал отговор равнодушно: " Може би и да е по този начин! " Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не напълно по този начин, както преди, а се отвръща и не приказва с него. Това го огорочило и той запитал: " Защо, отче светий, презираш своя възпитаник? " - " А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам " - " Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят възпитаник? "
- Оня бе християнин - дал отговор Паисий - и имаше на себе си плодородното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, за какво благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти облик е лишен? Какво се е случило с тебе? Разкажи!
- Нищо не съм сторил - споделил огорченият възпитаник. - Прости ми, отче светий!
Но преподобният не смукчил гнева си и споделил на ученика:
- Махни се надалеч дружно с отреклите се от Бога!
Ученикът заплакал и почнал още веднъж да твърди, че той нищо не е направил.
- А с кого ти приказва по пътя? - запитал го преподобни Паисий.
- С един евреин.
- Какво ти сподели той и какво му отговори ти?
- Той ми сподели: " Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос занапред ще пристигна ". Аз пък му отговорих: " Може би и да е по този начин! "
Тогава старецът извикал: " А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за прегрешението си, тъй като занапред Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него ".
Ученикът в този момент схванал, какъв брой тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му елементарни и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е откровено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя възпитаник и Господ във привидение му разкрил, че той рощава на отреклия се заради лековерие.
Преподобни Паисий доживял до дълбока напреднала възраст. Той доста дружал с един свят подвижник, който наричали Павел, и починал малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител покрай Пилусия и над гробниците им построил превъзходна черква.
Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието приказва, че той се занимавал със земеделие.
Името му се загатва няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за финален път беседвал с учениците си и апропо споделил: " Който има заповедите Ми и ги съблюдава, той е, който Ме люби; а който Ме люби, любим ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам ", тогава деятел Юда, изпълнен с енергично предпочитание, щото целия свят да познае Господа, запитал Христа: " Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света? " - " Ако някой Ме люби - траял Иисус, - ще съблюдава словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще създадем " (Иоан. 14:23).
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил доста страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с деятел Сила той бил пратен в Антиохия да оказва помощ на Павел и Варнава; " Юда и Сила, бидейки сами пророци - приказва се в Деяния апостолски - с дълга тирада увещаваха братята си и ги утвърдиха ".
Юда се върнал краткотрайно в Йерусалим и по-късно подхванал нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа гибел в Армения, на планината Арарат, както приказва преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела към 80-та година след рождението на Христа. Арменците изключително почитат паметта на св. ап. Юда и го назовават собствен деятел.
В Новия завет се намира едно съборно обръщение от св. ап. Юда, с което той се стреми да защищити християните от лъжеученията и припомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки виновник, който не се старае да поправи живота си.,
Св. преподобни Паисий Велики
Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е разказан от различен пустинножител, също по този начин прочут с добродетелния си и непоколебим живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, посредством които Господ популяризирал преподобни Паисий, Йоан прибавя:
" Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не намерения, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е нагоре от всякаква човешка чест и не желае от по-долните хваление, тъй като е похваляван горе от светите ангели. Но описвам за изгода на слушащите и искащите да му подражават на добродетелите и предавам това, което видях с очите си и чух с ушите си ".
Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многочислената си челяд. Но огромна тъга постигнала фамилията. Бащата на Паисий починал, когато още не всички деца били пораснали и многочисленото семейство останало на грижите на майката. Тя доста се безпокояла за бъдещето на децата си, изключително била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й споделил: " Бог, татко на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безгранична тъга и безпокойствие за децата? Нима единствено ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И така, остави твоята тъга и посвети на Бога един от синовете си и посредством него ще се популяризира името Господне! "
- Всички мои деца принадлежат на Бога - дала отговор майката, - дано вземе Той, което му е угодно!
Ангелът хванал за ръка дребния Паисий и споделил: " Ето тоя е сгоден на Бога ".
- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - споделила майката.
- Не! - дал отговор ангелът, - Нима не знаеш, че Божията мощ се демонстрира в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е определен от Господ и той му е сгоден.
С тия думи ангелът станал незабележим, а майката, като се събудила, почнала да се моли, казвайки: " Да бъде Твоята благосклонност, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий! "
Оттогава майката изключително се грижела за духовното обучение на най-малкия си наследник и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с обич към Бога. Когато пораснал, той поискал наблюдателен нравствен живот и бил признат от преподобни Памво в цифрата на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал непоколебим пост, безмълвие и желал от учениците си примирение и съвършена смиреност на волята на по-големия поради Господа. Под управлението на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата гибел на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който по-късно е написал житието му.
След известно време Паисий поискал напълно уединение в пустинята. Йоан му споделил:
- " Брате Паисий, виждам, че желаеш безгласен живот. Аз имам същото предпочитание, само че не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни уточни, какво да вършим!
Те старателно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им споделил: " Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш избавителен ментор! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе голям брой иноци, и ще бъде издигнат манастир, където ще славят името Божие. "
След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал свещеник, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял напълно самичък, цялостен предаден на молитва. След това почнали да го посещават люде, които желали да получат от него напътствие. Сред ограничения и писания Господ го подкрепял посредством чудесни феномени и му дарувал свръхестествена мощ да прави чудеса и да узнава скрити намерения. Чрез това той оказвал огромна помощ на всички, които желали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме към преподобни Паисий се събрали доста подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, тъй като прозорливо знаел, какво е нужно и потребно за всекиго.
Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и популярност, по тази причина отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но по-късно благочестиви люде го намерили и почнали още веднъж да идват и да се заселват към него. Той приемал всички с обич, въпреки и да се отегчавал от оказваната му респект. Той не обичал положителните му каузи да стават известни. Когато някой негов героизъм ставал прочут, той незабавно го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, за какво по този начин постъпва, Паисий дал отговор: " За да не повредя на делото посредством хвалба, а да го запазя недокоснато и чисто, тъй като огромна щета нанася човешката хвалба. Този, който се труди поради нея, няма да се избави, тъй като се труди поради суетна популярност, която му донася щета. А Господ е споделил: " Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната ". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той дал отговор: " Добродетелта, която се прави скрито ".
Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влезнал с него в диалог, почнал да ругатни Христа и да приказва, че Иисус Христос бил елементарен човек, а Месия занапред щял да пристигна. Ученикът, като изслушал евреина, дал отговор равнодушно: " Може би и да е по този начин! " Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не напълно по този начин, както преди, а се отвръща и не приказва с него. Това го огорочило и той запитал: " Защо, отче светий, презираш своя възпитаник? " - " А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам " - " Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят възпитаник? "
- Оня бе християнин - дал отговор Паисий - и имаше на себе си плодородното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, за какво благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти облик е лишен? Какво се е случило с тебе? Разкажи!
- Нищо не съм сторил - споделил огорченият възпитаник. - Прости ми, отче светий!
Но преподобният не смукчил гнева си и споделил на ученика:
- Махни се надалеч дружно с отреклите се от Бога!
Ученикът заплакал и почнал още веднъж да твърди, че той нищо не е направил.
- А с кого ти приказва по пътя? - запитал го преподобни Паисий.
- С един евреин.
- Какво ти сподели той и какво му отговори ти?
- Той ми сподели: " Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос занапред ще пристигна ". Аз пък му отговорих: " Може би и да е по този начин! "
Тогава старецът извикал: " А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за прегрешението си, тъй като занапред Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него ".
Ученикът в този момент схванал, какъв брой тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му елементарни и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е откровено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя възпитаник и Господ във привидение му разкрил, че той рощава на отреклия се заради лековерие.
Преподобни Паисий доживял до дълбока напреднала възраст. Той доста дружал с един свят подвижник, който наричали Павел, и починал малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител покрай Пилусия и над гробниците им построил превъзходна черква.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ