Британските командоси през Втората световна война
Сутринта на 27 декември 1941 година отряд английски кораби, формиран от крайцер, четири ескадрени миноносеца и два десантни кораба, наближил норвежкото пристанище Ваагс. На борда им се намирал 3-ти отряд командоси под командването на подполковник Дж. Ф. Дърнфорд-Слейтър. Целта била норвежки цех за рибено масло (от него се прави глицерин, който се употребява при производството на експлозиви).
В резултат на 6-часовата борба заводът бил взривен и изгорял, няколко кораба с обща водоизместимост 15 000 тона – потопени, опожарени пристанищният док и складове. Немският гарнизон бил изцяло смачкан, британците взели повече от 100 пленници. Освен това, 70 норвежци, които изразили предпочитание да служат в кралската войска, отплавали за Англия дружно с десанта. Загубите били търпими: 19 починали и 57 ранени.
Рейдът във Ваагс оказал мощна поддръжка за английската агитация в хода на осведомителната война – командосите били придружавани от неколцина фоторепортери и оператори. Въз основа на техните материали скоро бил инсталиран пълнометражен документален филм, който дълго време бил показван в целия „ свободен свят “.
Един от героите в нападението бил заместник-командирът на 3-ти отряд командоси майор Джек Чърчил. Той станал прочут с обстоятелството, че в Маалея предвождал бойците си в офанзива, като размахвал древен шотландски меч – „ бродсуорд ”.
Трябва да се каже, че този и други нападения на английските командоси изиграли значима роля за илюзия на хитлеристите – до 1944 година германците съществено се страхували, че точно Норвегия ще бъде мястото за отваряне на Втория фронт. Затова на Скандинавския полуостров до самия завършек на войната били ситуирани мощни немски брегови батареи, които биха били доста скъпи срещу американците и британците в Нормандия на 6 юни 1944 година – датата на огромния десант; а също така през 1944 година окупационните немски сили в Норвегия били подсилени до 370 000 души…
През февруари 1941 година три отряда на командосите (7-ми, 8-ми и 11-ти шотландски) под командването на полковник Робърт Е. Лейкок поели от Южна Африка през Кейптаун за Египет. Формацията, подсилена с още елементи, била наречена на името на командира си Layforce (съкратено от „ Съединението на Лейкок “) и достигнала 2000 души.
През април 1941 година подразделението „ Лейфорс “ получило задача да нападне либийското пристанище Бардия. През нощта на 19 против 20 април отряд А след дълго лутане около брега на Киренайка слязъл на място, много отдалечено от местоназначението. Въпреки това, британците влезнали в борба с врага, разгромили италианските сили против тях, унищожили крайбрежна батерия от четири 120-мм оръдия и изгорили няколко склада. Но при отстъплението си изгубили 70 души, които били пленени.
На 8 май отряд С бил изпратен да укрепи кипърския гарнизон, а останалите се трансферирали на Крит. На 27 май командосите пристигнали на острова, където влезнали в тежки сражения с немски парашутен десант. След седмица на кървави борби британските сили били изцяло разрушени и изхвърлени от острова. Отрядите на командосите прикривали евакуацията на своите войски и изгубили съвсем целия си персонален състав – от 800 души едвам 200 стигнали до Египет.
През юли отряд Б атакувал сполучливо Тобрук – главната италианска цитадела в Либия.
Обаче загубите по време на всички тези интервенции се оказали толкоз тежки, че отрядите на командосите на процедура изгубили бойните си качества. Когато Чърчил разбрал с какво разсипничество употребявали неговите елитни елементи, изпаднал в същинска гняв: „ Командосите в Близкия изток са употребявани погрешно. Това са прекомерно скъпи войски, с цел да бъдат изхарчени толкоз безсмислено “.
Но намирането на квалифицирани фрагменти за образувани на нови звена командоси се оказало доста мъчно. Успели да основат 5 взвода.
През ноември 1941 година на шотландците от 3-ти взвод била сложена задачата да се промъкнат в дълбокия гръб на Африканския корпус на германците и да извършат терористична офанзива против неговия пълководец военачалник Ервин Ромел. Лично полковник Лейкок поел управлението на интервенцията, която получила кодово име „ Флипер “.
На 15 ноември на борда на две подводници диверсионната група се отправила към град Беда-Литория, където съгласно разследващите данни се намирал щабът на Ромел. Десантирането на командосите трябвало да съвпадне с парашутен десант на 2-ри взвод и с началото на общото нахлуване на английските сухопътни сили.
Лейкок инспектира морските командоси малко преди кацането в Нормандия от 1944 година. Снимка: Уикипедия
Но англичаните не съумели да стоварят морския десант в заложения регион, по тази причина 17 диверсанти, водени от подполковник Джефри Киз, направили марш-наскок през пустинята до село Сиди Рафа – там съгласно разузнаването се бил преместил немският щаб.
В бурна и дъждовна нощ британската група обкръжила постройката, където трябвало да се намира щабът на Ромел, и почнала офанзива. По време на последвалата престрелка бил погубен подполковник Киз, а хората му почнали да се отдръпват към мястото за срещата с подводницата, която трябвало да ги изтегли. Но стихия й попречила да се приближи до брега, а командосите били преследвани от немска моторизирана група: наложило се британците да се разпилян и да се избавят поединично. В резултат на това съвсем всички участници в интервенцията били убити или хванати – единствено полковник Лейкок и един сержант съумели да се спасят след 40-дневно скитничество из пустинята.
Оказало се, че интервенцията била обречена на неуспех още през цялото време: Ромел не се намирал в нито едно от обитаемоте места, посочени от разследващата работа. Той бил на фронтовата линия, като подготвял войските за отбиване на английската атака.
Подполковник Киз, който умрял в борбата, бил посмъртно награден с кръста „ Виктория “ – и станал първият английски командос, който получил тази най-висока военна премия.
