Последният ден на СССР дневниците на неговите граждани
Сутринта на 26 декември 1991 година жителите на Съветския съюз се разсънват в Русия.
Събрахме мемоари от дневници на хора с разнообразни специалности и обществено положения – мемоари, записани през първите дни след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Сергей Есин, публицист
Peter Turnley/Corbis/VCG/Getty Images
Четвъртък. Вчера вечерта Горбачов подаде оставка и произнесе тирада по ТВ. Не гледах. Няма човек, който бих презирал повече. Аз съм експерт по реплика. Това е той, моят воин. Моята фантазия е плесница за него от името на народа.
… Всичко е гадно и неприятно: парите, които бяха вложени в банки, изчезват, животът става все по-труден. Завчера, в неделя, в осем часа на двора някой разруши предното стъкло на колата ми. Два дни се мъчих да го сложа.
Владимир Бесонов, историк
Опашка пред московски магазин, 1991Александър Макаров/Sputnik
Наближава Нова година. Последните събития – съглашението от 11-и, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики де юре, вчерашното изказване на М.С. Горбачов, който в този момент ще стартират да замерят с всевъзможни разобличения (това е наша национална болест – да риташ човек, тъй като той не може да ти отвърне и тъй като от това нищо няма последва). Този ще го „хапят“ без подозрение с необикновено сластолюбие и от ляво, и от дясно. Бедният Михаил Сергеевич! („Независимая газета“ оповестява през днешния ден, че един от притежателите на казино му предлага работа за 1 милион $!)
Всички чакат „цените на едро“, магазините са празни, само че хората, явно, ще си дадат цялостна сметка за този смут едвам след празниците. А сутринта те се събудиха… Наистина през Новата година всичко ще бъде по новому и аз ще стана незает. Макар че (ето това е занимателно!) сегашната ми заплата (270 руб. плюс 60) е по-малка от помощите за безработица (342 руб.). Бутилка шампанско в махленски павилион коства 150 рубли, яке (пухено) — 6500-7000 рубли, риза – 300-400 рубли.
Сега по „Радио России“ дикторката с трогателен глас произнесе: „Напълно забравихме за душата. Никое парче от най-вкусния колбас, изстрадан на опашка, траяла цяла нощ, няма да размени високите душевни прекарвания, които дава лирическата песен“. Последва музикална заставка на Жана Бичевска. Е, какво, вестниците от 1918-а безочливо са писали за изгодата от глада, а през това време в страната е върлувал яростен апетит.
Людмила Полякова, актриса
В предверието на настъпващата гладна 1992-а настана ужасно преяждане. Хората купуват храна, откъдето могат. Имам възприятието, че в никакъв случай не съм яла толкоз. За в бъдеще. Господи, елементарни ни, помогни ни най-малко поне да си върнем достолепието!
Олег Амитров, палеонтолог
Андрей Соловьов/ТАСС
Бабчето спря да се интересува от политика. Когато пущам тв приемника (вечер), тя ме моли не да увелича звука, както беше по-рано, а да го понижа. Над Кремъл вместо аления байрак издигнаха трицветен, посолствата на Съюз на съветските социалистически републики в чужбина станаха посолства на Русия.
Викентий Матвеев, публицист
Показателно бързане: през днешния ден сутринта Елцин зае кабинета на Горбачов в Кремъл. Интересно: при какви условия ще завърши Вашето ръководство, Борис Николаевич?
Юрий Поминов, публицист
Алексей Бойцов/Sputnik
На 25 декември вечерта, в края на осведомителната стратегия, по националната телевизия приказва М.С. Горбачов. Той разгласи оставката си „по кардинални съображения“. Не знам какво в това беше повече – драмата или фарсът. Нима по този начин би трябвало да слезе от политическата сцена първият (а в този момент би трябвало да се допуска и последният) президент на такава страна.
Когато М.С. четеше своето малко изказване, му се прииска да си смаже гърлото (и имаше от какво!), само че чашата, която взе, се оказа празна.
Аноним
В Москва под университета е издигнат под земята град за 120 000 поданици. Там има хотели, магазини и всичко останало. До града от Кремъл има линия на метрото. Запасите от хранителни артикули биха стигнали за 25-30 години. Той е бил предопределен за управителни служащи при положение на война.
Анатолий Черняев, асистент на М.С. Горбачов по интернационалните въпроси
В сряда, на 25-и, М.С. реши да излезе с последното „Обръщение“… Нито един вестник не отпечата цялостния текст на Обръщението! Всички се опасяваха от Елцин.
На сутринта той помоли да го свържат с Буш (в 17.00 ч). И въпреки че там беше Рождество, Павел Палажченко (личният преводач на Михаил Горбачов – бел. Russia Beyond) откри Буш в Кемп Дейвид … И той се съгласи. М.С. водеше диалога на границата на фамилиарността – „по руски“… „като приятели“… Но и Буш за първи път „загърби“ сдържаността и наприказва доста хвалебствени думи, а доста от тях след това влязоха в неговото изявление за края на Съюз на съветските социалистически републики и за смисъла на Горбачов.
В стая № 41 (до кабинета), където той нормално правеше изказвания, излъчени по телевизионните канали, се бяха събрали доста кореспонденти… Но и това е симптоматично – позорно за нас – единствено западни ТВ-журналисти се въртяха към него, олицетворявайки онази значителност на Горбачов за целия свят, която западната общност заслужено му придава.
Савельов/Sputnik
Аз заставам в профил, на 8-10 метра от него. Пряк ефир. Той беше спокоен. Не се притесняваше да поглежда в текста. И излезе добре „в движение“. И по-късно какъв брой ли „домашни“ допитвания не чух – оценките съвпадаха: достолепие и достойнство.
Наистина трагична фигура, въпреки че за мен, който съм привикнал да го виждам „в ежедневието“, ми е мъчно да му лепна този термин, с който той несъмнено ще влезе в историята…
В 8.15 сутринта (на идващия ден – бел. Russia Beyond) Елцин със свитата си се появи в приемната на кабинета на Горбачов. Изкомандва дежурния секретар: „Е, показвай!“ И се запъти към кабинета…
– А ето тук на масата имаше мраморен прибор… Къде е?
Треперейки, секретарят изяснява: „Не е имало прибор… Михаил Сергеевич, видите ли, в никакъв случай не използваше такива химикалки. Слагахме му на масата комплект флумастери“…
SHONE/Gamma-Rapho/Getty Images
— Е, добре… А там какво има? — и потегли към задната стая (стаята „за отдих“). Започна да вади чекмеджетата на масата. Едно се оказа заключено.
— Защо е заключено?! Извикайте коменданта…
Някой дотича с ключ, отключи, а вътре – празно.
— Е, добре…
Групичката напусна кабинета, хихикайки. На изпроводяк сподели на секретаря: „Ти да внимаваш! Още през днешния ден ще се върна!“
Татяна Коробина, учителка
Сутринта потеглих за у дома. Страшна опашка се извиваше за самун – чак зад ъгъла на къщата! А следобяд самун към този момент въобще нямаше. И през вчерашния ден в редица региони нямаше самун. А пък сякаш „живеем радостно през днешния ден, а на следващия ден ще бъдем още по-весели“. Хубаво е вкъщи! Нахраних се с фиде с пържен лук. Четох от следващия детективски разказ, гледах Информационната стратегия.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Събрахме мемоари от дневници на хора с разнообразни специалности и обществено положения – мемоари, записани през първите дни след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Сергей Есин, публицист
Peter Turnley/Corbis/VCG/Getty Images Четвъртък. Вчера вечерта Горбачов подаде оставка и произнесе тирада по ТВ. Не гледах. Няма човек, който бих презирал повече. Аз съм експерт по реплика. Това е той, моят воин. Моята фантазия е плесница за него от името на народа.
… Всичко е гадно и неприятно: парите, които бяха вложени в банки, изчезват, животът става все по-труден. Завчера, в неделя, в осем часа на двора някой разруши предното стъкло на колата ми. Два дни се мъчих да го сложа.
Владимир Бесонов, историк
Опашка пред московски магазин, 1991Александър Макаров/Sputnik
Наближава Нова година. Последните събития – съглашението от 11-и, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики де юре, вчерашното изказване на М.С. Горбачов, който в този момент ще стартират да замерят с всевъзможни разобличения (това е наша национална болест – да риташ човек, тъй като той не може да ти отвърне и тъй като от това нищо няма последва). Този ще го „хапят“ без подозрение с необикновено сластолюбие и от ляво, и от дясно. Бедният Михаил Сергеевич! („Независимая газета“ оповестява през днешния ден, че един от притежателите на казино му предлага работа за 1 милион $!)
Всички чакат „цените на едро“, магазините са празни, само че хората, явно, ще си дадат цялостна сметка за този смут едвам след празниците. А сутринта те се събудиха… Наистина през Новата година всичко ще бъде по новому и аз ще стана незает. Макар че (ето това е занимателно!) сегашната ми заплата (270 руб. плюс 60) е по-малка от помощите за безработица (342 руб.). Бутилка шампанско в махленски павилион коства 150 рубли, яке (пухено) — 6500-7000 рубли, риза – 300-400 рубли.
Сега по „Радио России“ дикторката с трогателен глас произнесе: „Напълно забравихме за душата. Никое парче от най-вкусния колбас, изстрадан на опашка, траяла цяла нощ, няма да размени високите душевни прекарвания, които дава лирическата песен“. Последва музикална заставка на Жана Бичевска. Е, какво, вестниците от 1918-а безочливо са писали за изгодата от глада, а през това време в страната е върлувал яростен апетит.
Людмила Полякова, актриса
В предверието на настъпващата гладна 1992-а настана ужасно преяждане. Хората купуват храна, откъдето могат. Имам възприятието, че в никакъв случай не съм яла толкоз. За в бъдеще. Господи, елементарни ни, помогни ни най-малко поне да си върнем достолепието!
Олег Амитров, палеонтолог
Андрей Соловьов/ТАСС Бабчето спря да се интересува от политика. Когато пущам тв приемника (вечер), тя ме моли не да увелича звука, както беше по-рано, а да го понижа. Над Кремъл вместо аления байрак издигнаха трицветен, посолствата на Съюз на съветските социалистически републики в чужбина станаха посолства на Русия.
Викентий Матвеев, публицист
Показателно бързане: през днешния ден сутринта Елцин зае кабинета на Горбачов в Кремъл. Интересно: при какви условия ще завърши Вашето ръководство, Борис Николаевич?
Юрий Поминов, публицист
Алексей Бойцов/Sputnik На 25 декември вечерта, в края на осведомителната стратегия, по националната телевизия приказва М.С. Горбачов. Той разгласи оставката си „по кардинални съображения“. Не знам какво в това беше повече – драмата или фарсът. Нима по този начин би трябвало да слезе от политическата сцена първият (а в този момент би трябвало да се допуска и последният) президент на такава страна.
Когато М.С. четеше своето малко изказване, му се прииска да си смаже гърлото (и имаше от какво!), само че чашата, която взе, се оказа празна.
Аноним
В Москва под университета е издигнат под земята град за 120 000 поданици. Там има хотели, магазини и всичко останало. До града от Кремъл има линия на метрото. Запасите от хранителни артикули биха стигнали за 25-30 години. Той е бил предопределен за управителни служащи при положение на война.
Анатолий Черняев, асистент на М.С. Горбачов по интернационалните въпроси
В сряда, на 25-и, М.С. реши да излезе с последното „Обръщение“… Нито един вестник не отпечата цялостния текст на Обръщението! Всички се опасяваха от Елцин.
На сутринта той помоли да го свържат с Буш (в 17.00 ч). И въпреки че там беше Рождество, Павел Палажченко (личният преводач на Михаил Горбачов – бел. Russia Beyond) откри Буш в Кемп Дейвид … И той се съгласи. М.С. водеше диалога на границата на фамилиарността – „по руски“… „като приятели“… Но и Буш за първи път „загърби“ сдържаността и наприказва доста хвалебствени думи, а доста от тях след това влязоха в неговото изявление за края на Съюз на съветските социалистически републики и за смисъла на Горбачов.
В стая № 41 (до кабинета), където той нормално правеше изказвания, излъчени по телевизионните канали, се бяха събрали доста кореспонденти… Но и това е симптоматично – позорно за нас – единствено западни ТВ-журналисти се въртяха към него, олицетворявайки онази значителност на Горбачов за целия свят, която западната общност заслужено му придава.
Савельов/Sputnik Аз заставам в профил, на 8-10 метра от него. Пряк ефир. Той беше спокоен. Не се притесняваше да поглежда в текста. И излезе добре „в движение“. И по-късно какъв брой ли „домашни“ допитвания не чух – оценките съвпадаха: достолепие и достойнство.
Наистина трагична фигура, въпреки че за мен, който съм привикнал да го виждам „в ежедневието“, ми е мъчно да му лепна този термин, с който той несъмнено ще влезе в историята…
В 8.15 сутринта (на идващия ден – бел. Russia Beyond) Елцин със свитата си се появи в приемната на кабинета на Горбачов. Изкомандва дежурния секретар: „Е, показвай!“ И се запъти към кабинета…
– А ето тук на масата имаше мраморен прибор… Къде е?
Треперейки, секретарят изяснява: „Не е имало прибор… Михаил Сергеевич, видите ли, в никакъв случай не използваше такива химикалки. Слагахме му на масата комплект флумастери“…
SHONE/Gamma-Rapho/Getty Images — Е, добре… А там какво има? — и потегли към задната стая (стаята „за отдих“). Започна да вади чекмеджетата на масата. Едно се оказа заключено.
— Защо е заключено?! Извикайте коменданта…
Някой дотича с ключ, отключи, а вътре – празно.
— Е, добре…
Групичката напусна кабинета, хихикайки. На изпроводяк сподели на секретаря: „Ти да внимаваш! Още през днешния ден ще се върна!“
Татяна Коробина, учителка
Сутринта потеглих за у дома. Страшна опашка се извиваше за самун – чак зад ъгъла на къщата! А следобяд самун към този момент въобще нямаше. И през вчерашния ден в редица региони нямаше самун. А пък сякаш „живеем радостно през днешния ден, а на следващия ден ще бъдем още по-весели“. Хубаво е вкъщи! Нахраних се с фиде с пържен лук. Четох от следващия детективски разказ, гледах Информационната стратегия.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ