145 години от Руско-турската война – боят на 12/24 август
Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, интензивен с нови подкрепления до 14 820 офицери и бойци, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки, пълководец на Южния отряд.
Българското опълчение, като се изключи 5-а тайфа е изтеглено за възобновяване и превъоръжаване в Габрово. Командирът има намерение да усъвършенства позициите с дейности против командните височини, заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна смяната на съветските сили и възобновява офанзивите, чиято основна цел е техния тилен сектор. Настъплението стартира колоната на Вейсел паша в региона на шосето за град Габрово. Дванадесети стрелкови батальон с пълководец майор Климович отразява три турски офанзиви. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на яростен, само че несполучлив обстрел, а Салих паша нападна върха от юг. Тридесет и шести орловски пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад против втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. Шестнадесети стрелкови батальон с пълководец подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе (връх Волинска височина, Букова глава). При връх Узункуш е ранен командирът на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский.
„ В 4 и половина сутринта на 12 (24) август турците още веднъж започнаха убийствена пукотевица. Скоро при нас дойдоха нови подкрепления, а вечерта се очакваше идването на още два полка. Войските ни бяха извънредно изтощени. Първите бранители на Шипка от 7 (19) август не бяха затваряли очи, а от 9 (21) август бяха без топла храна. Вода също нямаше на позициите. Вода за пиянство и за промиване на раните трябваше да се носи от 17 версти, от Габрово. Нашите войски се сражаваха тук при най-тежки условия: няколко дни без сън и при безоблачен зной, който започваше да се усеща още в 8 часа сутринрта, а към 11 часа ставаше непоносим и по този начин чак до залез. Имаше часове, когато на сянка горещината е стигала до 40⁰, а какво е било по това време на припек!…
Трябва да сме признателни на габровци. Те непрестанно се грижат за нашите бойци, докарват на Шипка вода, самун, вино и други артикули, а от 11 (23) са дали волските си каруци за превозване на ранените до Габрово. Всичко това те правят непринудено, с очевидна заплаха за личния си живот, защото пътищата, водещи от Габрово към нашата позиция, се обстрелват от кръстоан огън. Ето къде и по кое време пролича кръвното славянско приятелство на руси и българи!
На 12 (24) август турците не нападнаха, само че през цялото денонощие поддържаха непрекъсната пукотевица и безусловно засипваха нашите позиции с патрони и снаряди. В този ден беше ранен в крайници началникът на 14-а пехотна девизия генерал-майор Драгомиров. Същият патрон ранил в бедрото застаналия зад Драгомиров капитан Малцев. На 12 (24) август бяха убити доста офицери…Много роти останаха без офицери, само че все пак се сражаваха героичен. По собствен почин се хвърляха против врага в насрещна офанзива и го отблъсваха. Мнозина от ранените се връщаха незабавно, откакто биваха превързвани, а когато някой от началниците ги уговаряха да отидат в лазарета (временно намиращ се в Габрово), те съвсем всички отговаряха по един и същи метод: „ Има време! Лазаретите са за други, за тежко ранените, а ние сме леко ранени... Трябва да се постараем, в този момент не му е време...Все едно ще се мре! ” И умираха... фактически героичен умираха. Някои от началниците, като обхождали на мръкване позицията, видели седемнадесет бойци, легнали един до различен в предните окопи. До тях стоял единствено един офицер с окървавени лице и крайник, който поздравил идващия военачалник
– Какво е това при вас? Спят ли? – попитал началникът, акцентирайки бойците.
– Да, Ваше превъзходителство, спят. И в никакъв случай към този момент няма да се разсънят... те всички са убити – дал отговор офицерът.
– Ами Вие какво вършиме тук?
– Очаквам своя ред – това беше моята команда – дал отговор офицерът безшумно и умерено.
Въобще офицери и бойци се съревноваваха във връзка с проявен подвиг. Те умираха просто и философски. Гладни, измъчени, заболели, хората се хвърляха в багра, а офицерите както постоянно бяха най-отпред. Има доста случаи, когато пушките на бойците към този момент не стреляха.
– Защо оставате тук? Вие не можете да стреляте – казвали офицерите.
– Тъй правилно, Ваше благородие. Поради това ние се събираме в специфични команди, с цел да работим с щиковете.
По същия метод, с щиковете, са работили в първите дни и мнозина опълченци-българи...
/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственн. Вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D
Българското опълчение, като се изключи 5-а тайфа е изтеглено за възобновяване и превъоръжаване в Габрово. Командирът има намерение да усъвършенства позициите с дейности против командните височини, заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна смяната на съветските сили и възобновява офанзивите, чиято основна цел е техния тилен сектор. Настъплението стартира колоната на Вейсел паша в региона на шосето за град Габрово. Дванадесети стрелкови батальон с пълководец майор Климович отразява три турски офанзиви. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на яростен, само че несполучлив обстрел, а Салих паша нападна върха от юг. Тридесет и шести орловски пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад против втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. Шестнадесети стрелкови батальон с пълководец подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе (връх Волинска височина, Букова глава). При връх Узункуш е ранен командирът на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский.
„ В 4 и половина сутринта на 12 (24) август турците още веднъж започнаха убийствена пукотевица. Скоро при нас дойдоха нови подкрепления, а вечерта се очакваше идването на още два полка. Войските ни бяха извънредно изтощени. Първите бранители на Шипка от 7 (19) август не бяха затваряли очи, а от 9 (21) август бяха без топла храна. Вода също нямаше на позициите. Вода за пиянство и за промиване на раните трябваше да се носи от 17 версти, от Габрово. Нашите войски се сражаваха тук при най-тежки условия: няколко дни без сън и при безоблачен зной, който започваше да се усеща още в 8 часа сутринрта, а към 11 часа ставаше непоносим и по този начин чак до залез. Имаше часове, когато на сянка горещината е стигала до 40⁰, а какво е било по това време на припек!…
Трябва да сме признателни на габровци. Те непрестанно се грижат за нашите бойци, докарват на Шипка вода, самун, вино и други артикули, а от 11 (23) са дали волските си каруци за превозване на ранените до Габрово. Всичко това те правят непринудено, с очевидна заплаха за личния си живот, защото пътищата, водещи от Габрово към нашата позиция, се обстрелват от кръстоан огън. Ето къде и по кое време пролича кръвното славянско приятелство на руси и българи!
На 12 (24) август турците не нападнаха, само че през цялото денонощие поддържаха непрекъсната пукотевица и безусловно засипваха нашите позиции с патрони и снаряди. В този ден беше ранен в крайници началникът на 14-а пехотна девизия генерал-майор Драгомиров. Същият патрон ранил в бедрото застаналия зад Драгомиров капитан Малцев. На 12 (24) август бяха убити доста офицери…Много роти останаха без офицери, само че все пак се сражаваха героичен. По собствен почин се хвърляха против врага в насрещна офанзива и го отблъсваха. Мнозина от ранените се връщаха незабавно, откакто биваха превързвани, а когато някой от началниците ги уговаряха да отидат в лазарета (временно намиращ се в Габрово), те съвсем всички отговаряха по един и същи метод: „ Има време! Лазаретите са за други, за тежко ранените, а ние сме леко ранени... Трябва да се постараем, в този момент не му е време...Все едно ще се мре! ” И умираха... фактически героичен умираха. Някои от началниците, като обхождали на мръкване позицията, видели седемнадесет бойци, легнали един до различен в предните окопи. До тях стоял единствено един офицер с окървавени лице и крайник, който поздравил идващия военачалник
– Какво е това при вас? Спят ли? – попитал началникът, акцентирайки бойците.
– Да, Ваше превъзходителство, спят. И в никакъв случай към този момент няма да се разсънят... те всички са убити – дал отговор офицерът.
– Ами Вие какво вършиме тук?
– Очаквам своя ред – това беше моята команда – дал отговор офицерът безшумно и умерено.
Въобще офицери и бойци се съревноваваха във връзка с проявен подвиг. Те умираха просто и философски. Гладни, измъчени, заболели, хората се хвърляха в багра, а офицерите както постоянно бяха най-отпред. Има доста случаи, когато пушките на бойците към този момент не стреляха.
– Защо оставате тук? Вие не можете да стреляте – казвали офицерите.
– Тъй правилно, Ваше благородие. Поради това ние се събираме в специфични команди, с цел да работим с щиковете.
По същия метод, с щиковете, са работили в първите дни и мнозина опълченци-българи...
/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственн. Вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ