Сутрин ставам, буквално падам от леглото на пода в просъница.

Сутрин ставам, безусловно падам от леглото на пода в дрямка. Нямам време за кафе, а като персонално мое достижение означавам обстоятелството, че съумявам да се облека и не потеглям с две разнообразни обувки. На магия стигам до спирката на рейса и се апелирам да не го изпусна, тъй като минава един път на високосна. А в рейса ме чакат заспали и кисели хора, които също като мен не са се докоснали до утринното си кафе. Спя с отворени очи, а в мозъка ми изготвям проект – to do list за през днешния ден, а съвсем постоянно и за седмица напред.

Всичко е по разписание, животът ми е по разписание. Просто по този начин се случва, както се пее в една ария, която в последно време ми е на repeat в главата. Жонглирам със дилемите във своя личен цирк, или доколкото се познавам – дано да е в лудница. Искам напълно елементарни неща като свободно време, въобразявам си го като едно голямо празно пространство, в което се случва НИЩО.

Мисля си, че нуждая се от отмора, че би ми било добре просто да си заставам и да се излежавам с опаковка мощно шоколадов сладолед за диабетици (ставаш диабетик, откакто го изядеш). Но не! Лъжа се! Истината, е че не мога да върша НИЩО, това би ме умъртвило. Пробвах – устоях два дни. Не е работа да стоиш без работа, в един миг сивотата те притиска и задушава, освен това физически.

Замислих се за следния психически опит:

" Представете си, че имате задоволително пари, с цел да живеете умерено, без да работите до края на живота си. Имате толкоз доста пари, че и поколенията след вас биха живели умерено, без да им се постанова да се трудят. Въпреки това бихте ли работили? ".

Оставям ви време за вътрешен разговор и да отговорите... сами пред себе си.

Оказва се, че напълно дребен % от хората не биха работили. И аз се учудих, в началото. Първата мисъл при едно такова предложение е импулсивна, прочувствена. При втори прочит обаче... какъв е смисълът от купища пари, когато не осмисляш по никакъв метод всекидневието си? В този ред на мисли, скърбя, че ще се върна към тематиката, защото самата аз се обривам от големия информативен поток около новото кралско семейство, само че тежка е короната на Катрин Мидълтън – няма право да работи НИКОГА. Всичко омръзва... даже бездействието.