Сутрин е. Изправен съм пред изключително тежко решение. Дали да

Сутрин е. Изправен съм пред извънредно тежко решение. Дали да приключа лежането си в леглото и да отида в тоалетната или да изчакам да видя какво ще стане. Трябва добре да го обмисля.

Решавам да избера по-трудното (защото съм виновен и тъй като всеки може да стане от леглото, само че малко на брой ще продължат отговорно да лежат) и не преставам да лежа. Не след дълго всичко става, ще ме простите, в лайна.

Размирисва се.

Комшията звъни да ме пита всичко ли е наред. Разбира се, че е наред. Просто съм взел мъчно само че добре премислено решение. Това е, изяснявам му. Той клати глава, само че по погледът му разбирам, че нищо не схваща. Какво да се прави, не всеки е дарен с дълбока мъдрост.

Малко по-късно напъва втори сходен въпрос. Явно предходния ден нещо съм преситен. Я с власт я със зеле. Не изгубвам време и още веднъж взимам решение да не преустановявам почивката си. Резултатът е още един. Всичко още веднъж, с опрощение, е... Решавам, че мога да се оправя с казуса в случай че напиша доклад или желая финансова помощ от страната.

Държавата взема решение да ми отпусне един милион лв. за съвещания и други разноски.

Половината пари отиват за още една къща, че съм религиозен и три къщи не са на шанс.

С другите пари диря бял хакер за съвещания. Всички бели хакери не са наши хора. От нашите има няколко тъпи хакери, само че те отхвърлят да ми дадат консултация, тъй като са заети да разучават по какъв начин да си пуснат компютрите. Обаче прибират останалите пари. Издават ми фактура, за което.

Решавам да изляза от ситуацията отговорно - като изляза в отпуск. Преди това пущам публикация във вестник, че диря консултация по комплициран държавен проблем. Засегната е националната сигурност.

Обаждат ми се няколко роми с оферта да им мятам пари през прозореца и те да ми оправят казуса. Подавам сигнал в Министерство на вътрешните работи! Оттам ми споделят, че и те са имали проблеми, хвърляли са пари, само че още не са им се решили проблемите. Предполагат, че е машинация. Отчаян съм. Обмислям да хвърля оставка… Оставката на някой мой зависещ. Бушони доста.

Към края на деня – избавление! Обажда ми се гадателка. Казва ми да сложа 10 хиляди лв. под възглавницата и да дремя върху тях. На другия ден да ги изхарча. Така парите щели да изсмучат неприятната сила и да я махнат надалеч от мен.

Казвам и, че не става въпрос за сила, а за лайна.

Тя ми изяснява, че силата и лайната са едно и също нещо. Разликата идвала от гледната точка.

Умна жена. Ще би трябвало да се назначи на държавна работа. Ако имаше повече като нея…

Вече е вечер. Всичко е в, с опрощение, лайна. Сложил съм две-три пачки под възглавницата и съм се приготвил за лягане. В този миг ме озарява гениална концепция. Звъня на Министерството на Културата да ги запитвам дали тези лайна могат да минат за някакъв арт. Инсталация? Пърформанс?

Казват ми, че задоволително пърформанси са подкрепили и са изхарчили бюджета. Ако задържа ситуацията такова още три месеца има метод да ме включат в стратегия за изгряващи гении. Дори да ме финансират. Но в този момент пари нямали. Всичко отишло за плочките на Ларгото и всякакви други културни неща.

Трябва да предпочитам. Изключително мъчно решение. (В края на годината би трябвало да си пусна бонус поради тези взети сложни решения.) Избирам изкуството.

Боже, дали ще кръстят някоя улица на мое име след 100 години?