Забравените българки: Димитрана Иванова, заради която имаме равни права с мъжете
Сутрин, до момента в който се качвате в колата си и о тивате към работата си, която в множеството случаи харесвате , си спомнете, че има дами, за които това е непостижима фантазия.
Да имат личен живот, право на избор какво да вършат с телата си, със орисите си, с външния си тип – доста, доста дами по света не могат да вършат това.
Ние в България също не сме имали постоянно това, което в този момент взимаме за даденост. Длъжници сме на нашите предшественички, само че все пак не помним и не почитаме стореното от тях, с цел да можем през днешния ден да сме това, което сме.
Разбира се, виновност за това имат бурните времена, в които всичко остаряло се е отричало, забравяло и преправяло, с цел да дава отговор на конюнктурни условия.
За благополучие, тези времена са зад тила ни и в този момент имаме опция да си напомним още веднъж достиженията на забравени българи – и българки, с помощта на които животът ни е подобен, какъвто е.
Една от тези дами е Димитрана Иванова – активистка за правата на дамите в България, родена през 1881 в Русе.
На 16 години отпътува за Швейцария, с цел да учи в университет философия и педагогика. Остава мощно впечатлена от желанието на дамите за научно и обществено развиване.
Когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на дамите. По това време в България се гледа скептично на девойките, които желаят да се изучат, а правата им за гласоподаване са просто мираж.
Димитрана работи като учител в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 стартира работа към Българския женски съюз – най-голямата национална организация, която се бори за правата на дамите.
За да има по-голям триумф в защитаването на идеите, в които има вяра, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ. Става една от първите българки, на които е прието правото да упражнява адвокатската специалност.
Голямата фантазия на Димитрана е на българските дами да бъде обещано правото да гласоподават и да са равноправни в другите сфери на живота. След дълги години на дейна активност и битка, с помощта и на кралица Йоана, през януари 1938 е обнародван нов изборен закон. Той гласи:
„ Избиратели по тази разпоредба закон са всички български жители, навършили 21-годишна възраст, мъже и дами. Последните – в случай че са омъжени, разведени или вдовици “.
По това време Димитрана е и единствената българка, член на разнообразни комисии на Обществото на народите (предшественик на ООН).
За интервала след 1944, когато ѝ е неразрешено да практикува адвокатската си специалност и е изключена от Съюза на публицистите, няма да описваме.
Защото желаеме да запомним Димитрана с достиженията ѝ, а не с това, че е била забравена. И да, в София няма нито един монумент на известна българска жена. Все още.
Да имат личен живот, право на избор какво да вършат с телата си, със орисите си, с външния си тип – доста, доста дами по света не могат да вършат това.
Ние в България също не сме имали постоянно това, което в този момент взимаме за даденост. Длъжници сме на нашите предшественички, само че все пак не помним и не почитаме стореното от тях, с цел да можем през днешния ден да сме това, което сме.
Разбира се, виновност за това имат бурните времена, в които всичко остаряло се е отричало, забравяло и преправяло, с цел да дава отговор на конюнктурни условия.
За благополучие, тези времена са зад тила ни и в този момент имаме опция да си напомним още веднъж достиженията на забравени българи – и българки, с помощта на които животът ни е подобен, какъвто е.
Една от тези дами е Димитрана Иванова – активистка за правата на дамите в България, родена през 1881 в Русе.
На 16 години отпътува за Швейцария, с цел да учи в университет философия и педагогика. Остава мощно впечатлена от желанието на дамите за научно и обществено развиване.
Когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на дамите. По това време в България се гледа скептично на девойките, които желаят да се изучат, а правата им за гласоподаване са просто мираж.
Димитрана работи като учител в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 стартира работа към Българския женски съюз – най-голямата национална организация, която се бори за правата на дамите.
За да има по-голям триумф в защитаването на идеите, в които има вяра, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ. Става една от първите българки, на които е прието правото да упражнява адвокатската специалност.
Голямата фантазия на Димитрана е на българските дами да бъде обещано правото да гласоподават и да са равноправни в другите сфери на живота. След дълги години на дейна активност и битка, с помощта и на кралица Йоана, през януари 1938 е обнародван нов изборен закон. Той гласи:
„ Избиратели по тази разпоредба закон са всички български жители, навършили 21-годишна възраст, мъже и дами. Последните – в случай че са омъжени, разведени или вдовици “.
По това време Димитрана е и единствената българка, член на разнообразни комисии на Обществото на народите (предшественик на ООН).
За интервала след 1944, когато ѝ е неразрешено да практикува адвокатската си специалност и е изключена от Съюза на публицистите, няма да описваме.
Защото желаеме да запомним Димитрана с достиженията ѝ, а не с това, че е била забравена. И да, в София няма нито един монумент на известна българска жена. Все още.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ