Как живеят съвременните еленовъди в Русия
Сутрин – събиране на чума и лов на дивеч, през деня – подготвяне на храната, а вечер – демонтиране на чума и впрягане на елените за преход.
Да паднеш в дефилето или да срещнеш мечки по пътя не е наложително, само че е доста евентуално! Еленовъдът Оксана Яр споделя с какви още рискове се сблъскват еленовъдите, по какъв начин е организиран битът им, какви богатства от цивилизацията употребяват и какви обичаи не престават да съблюдават.
Зима, здрач, снегоход „Буран“ с прикачена шейна се движи през Ямалската тундра посред снежна стихия. Водачът му не вижда дребен пролом в покритата със сняг околност и пада в него дружно с шейната. В шейната са дамата, която я ръководи, и малко момиченце в предучилищна възраст.
„Помня, че снегоходът падна първи, а шейната го последва. На процедура, ние паднахме напряко върху ‘Бурана’, където беше татко ми. Тогава ни се размина – поотупахме се и никой не пострада, единствено дето се уплашихме много“, спомня си Оксана Яр – момиченцето в шейната. Инцидентът със фамилията ѝ се случва през 2003 година.
Оксана е родена в семейство на еленовъди в дребното селце Сьо-Яха (на ненецки „Гърлото на реката“ – бел.ред.) – най-северното национално обитаемо място на полуостров Ямал. Заедно с родителите си тя се скита, учи се да следи къде пасат елените, да пили рогата им и да ги поддържа чисти. Според нея повредата със снегохода надалеч не е най-голямата заплаха, с която могат да се сблъскат еленовъдите.
Ранно порастване в тундрата
Сьо-Яха е село с население не повече от 3000 души. Родното място на Оксана се намира на 3 км от Обския залив. Оксана живее там дружно със сестра си, до момента в който учи в учебно заведение, а по време на ваканциите идва в тундрата при родителите си. Майка ѝ работи като фелдшер, а татко ѝ оказва помощ на майка ѝ и гледа елени.
„Мама ходеше из чумовете (преносими жилища, които употребяват еленовъдите – бел.ред.), лекуваше хората, от време на време израждаше бебета на място. Времето на полуострова, изключително през зимата, е сурово. Силните стихии и виелици са постоянно срещани, по тази причина татко ми постоянно возеше мама, защото той постоянно намираше път до всеки чум. А ние със сестра ми от време на време през ваканциите също пътувахме и сме ходили в доста палатки – това е един от най-силните ми мемоари от детството“, спомня си Оксана.
Децата в фамилиите на еленовъдите от дребни се учат да се грижат за семейството – в началото на игра, а когато поотраснат – и в действителност, разяснява Оксана. Например момчетата от 4-5-годишни се учат да вършат нещо като ласо от въже. Това е специфичен инструмент за улавяне на елени, който се състои от колани, сплетени на плитка. С него те ловят кучета, елени за рогата или един различен на игра. Някои момчета се учат да вършат и лък и да стрелят с него, а девойките си строят чумове, в които играят.
На 7-8 години момчетата към този момент оказват помощ на бащите се да впрягат и разпрягат елените, учат се по какъв начин да ръководят моторните снежни шейни. Момичетата оказват помощ в чума да се носят дърва, вода, мият съдовете, оказват помощ в прането и хранят кучетата. От тийнейджърска възраст те към този момент сами карат шейни с елени и оказват помощ при развъждането на по-малките братя и сестри в фамилията.
По традиция, мъжете се занимават с развъждането и гледането на елените; вършат и елементи за чума, ловуват за месо, риба и дивеч и сортират местата за бъдещото разтягане на чума и пасищата за елените. Жените възпитават децата, поддържат непорочност в чума, сами го събират и разпъват, готвят, шият облекла за цялото семейство и вършат кожа. Тяхно обвързване е и да носят вода от реката и да събират дърва.
Съвременните ненци постоянно употребяват пари, с цел да си купуват снегоходи, бензин, моторни лодки, мрежи, мобилни телефони за връзка, хранителни артикули като самун, брашно, захар, сол и бонбони. Парите изкарват от продажбата на еленско месо, живи елени, кожа, плодове, еленски рога, както и от сувенири и екскурзии из родния им край. Основните източници на храна си остават еленското месо, рибата и по-рядко дивеч.
Вяра и обичаи
Част от ненците имат вяра в шаманизма или изповядват православието, само че множеството не престават да имат вяра в силата на естествените духове.
„Например, те имат вяра в Нума – духът на небето. Той няма лице и тяло. Вярват и в Н’а – това е духът на гибелта и заболяванията. Той живее подземен. Има и Я-Небя – майката земя, която се счита за настойник на дамите. В чума има и Мяд-пухуция или „Стопанка на чума“. Обикновено тя е от женската страна: или на възглавницата, или в чанта, която стои над главата на жената“, споделя Оксана.
По традиция, ненците разделят пространството в чума на женска и на мъжка страна. Женската част е в предната страна на чума, а мъжката е по-навътре. В центъра, където се пресичат мъжката и женската част, е огнището. Тъй като дамата е пазителка на огнището, мъжът няма право да го допира. Жените в чума не трябва да стъпват в мъжката част и би трябвало да внимават и на открито.
„Жената не трябва да настава никакви предмети или връвчици на открито – би трябвало да заобикаля всичко. Ако дамата настъпи въже или предмет, би трябвало да го опуши с хвойна. Всичко това е обвързвано с обстоятелството, че дамата се счита за сакрално нечиста, т.е. обвързвана с различен свят“, разяснява Яр.
Освен това, в съвсем всяко ненецко семейство има свещени шейни, в които се пазят наследени от предходните генерации сакрални движимости, ритуални такъми, сандък с идоли. До тях може да се доближава само мъжът.
„Но всички забрани и ограничавания не са нещо унизително – те са възприемат като даденост“, споделя Оксана.
Ждрела, лед и мечки
Освен ждрелата, друга заплаха за еленовъдите е незамръзналият лед по езерата или реките.
„Много еленовъди от нелепост топят преспите, а някои, за жалост, пропадат под леда дружно с тях. Риболовът на Об или в огромните езера и необятни реки също е много рисков. Големите талази могат да разбият лодката и риболовците без избавителни средства са изложени на опасности“, разяснява Оксана.
И най-после, еленовъдът просто може да срещне мечка в гората или близо до своя чум.
„Баща ми е срещал мечка, само че тогава е бил с кучетата. Мечката се е изплашила и е избягала. А в нашия край непрекъснато намираме следи. Понякога заран си вървиш по пътеката в гората, а на връщане там към този момент има мечешки следи. Така че това е съвсем нещо обичайно“, споделя момичето.
Връзка със съвремието
Според Оксана фамилията ѝ е по-съвременно и сега живее в чума през лятото и в хижа в гората на тундрата през зимата. Те към този момент не се местят на всеки пет до седем дни, а елените, с изключение на през зимата, се държат в заграждение, което ненците назовават карал.
„Зимата заран ставаш, палиш печката, слагаш чай, будиш децата, всички се мият, пият чай, ние, дамите, чистим, носим лед за вода, носим дърва, храним кучетата, шием по малко, някой от нас оказват помощ на бащите си да отидат с „Бурана“ при стадото да види какво се случва“, споделя Яр.
През лятото фамилията гледа стадото, лови слабите елени, лекува ги и им прави ваксини.
„Задължително палим огньове, с цел да се подвига гъст пушек, който гони мухите и комарите. Така се опитваме да помогнем на елените да преживеят суровите летни дни. След това през юли режем рогата, с цел да може след това да ги продадем“, разяснява Оксана.
Някои от ненците, наред с елементарните електрогенератори, употребяват и слънчеви панели, с цел да гледат телевизия, да употребяват таблетите си с достъп до интернет и за осветяване, разяснява Оксана. В гората и в тундрата доста хора употребяват камини на дърва вместо електрически уреди за отопление.
„Тези печки излъчват доста топлота – на тях може и да се готви и са леки за транспортиране“, изяснява Оксана.
Много еленовъди получават и висше обучение – през декември 2021 година Оксана приключва магистратура в Киров със компетентност „Техносферна сигурност“. В момента тя е увлечена от фотографията и създава декорации, въодушевени от природата на Севера.
източник: RUSSIA BEYOND
Да паднеш в дефилето или да срещнеш мечки по пътя не е наложително, само че е доста евентуално! Еленовъдът Оксана Яр споделя с какви още рискове се сблъскват еленовъдите, по какъв начин е организиран битът им, какви богатства от цивилизацията употребяват и какви обичаи не престават да съблюдават.
Зима, здрач, снегоход „Буран“ с прикачена шейна се движи през Ямалската тундра посред снежна стихия. Водачът му не вижда дребен пролом в покритата със сняг околност и пада в него дружно с шейната. В шейната са дамата, която я ръководи, и малко момиченце в предучилищна възраст.
„Помня, че снегоходът падна първи, а шейната го последва. На процедура, ние паднахме напряко върху ‘Бурана’, където беше татко ми. Тогава ни се размина – поотупахме се и никой не пострада, единствено дето се уплашихме много“, спомня си Оксана Яр – момиченцето в шейната. Инцидентът със фамилията ѝ се случва през 2003 година.
Оксана е родена в семейство на еленовъди в дребното селце Сьо-Яха (на ненецки „Гърлото на реката“ – бел.ред.) – най-северното национално обитаемо място на полуостров Ямал. Заедно с родителите си тя се скита, учи се да следи къде пасат елените, да пили рогата им и да ги поддържа чисти. Според нея повредата със снегохода надалеч не е най-голямата заплаха, с която могат да се сблъскат еленовъдите.
Ранно порастване в тундрата
Сьо-Яха е село с население не повече от 3000 души. Родното място на Оксана се намира на 3 км от Обския залив. Оксана живее там дружно със сестра си, до момента в който учи в учебно заведение, а по време на ваканциите идва в тундрата при родителите си. Майка ѝ работи като фелдшер, а татко ѝ оказва помощ на майка ѝ и гледа елени.
„Мама ходеше из чумовете (преносими жилища, които употребяват еленовъдите – бел.ред.), лекуваше хората, от време на време израждаше бебета на място. Времето на полуострова, изключително през зимата, е сурово. Силните стихии и виелици са постоянно срещани, по тази причина татко ми постоянно возеше мама, защото той постоянно намираше път до всеки чум. А ние със сестра ми от време на време през ваканциите също пътувахме и сме ходили в доста палатки – това е един от най-силните ми мемоари от детството“, спомня си Оксана.
Децата в фамилиите на еленовъдите от дребни се учат да се грижат за семейството – в началото на игра, а когато поотраснат – и в действителност, разяснява Оксана. Например момчетата от 4-5-годишни се учат да вършат нещо като ласо от въже. Това е специфичен инструмент за улавяне на елени, който се състои от колани, сплетени на плитка. С него те ловят кучета, елени за рогата или един различен на игра. Някои момчета се учат да вършат и лък и да стрелят с него, а девойките си строят чумове, в които играят.
На 7-8 години момчетата към този момент оказват помощ на бащите се да впрягат и разпрягат елените, учат се по какъв начин да ръководят моторните снежни шейни. Момичетата оказват помощ в чума да се носят дърва, вода, мият съдовете, оказват помощ в прането и хранят кучетата. От тийнейджърска възраст те към този момент сами карат шейни с елени и оказват помощ при развъждането на по-малките братя и сестри в фамилията.
По традиция, мъжете се занимават с развъждането и гледането на елените; вършат и елементи за чума, ловуват за месо, риба и дивеч и сортират местата за бъдещото разтягане на чума и пасищата за елените. Жените възпитават децата, поддържат непорочност в чума, сами го събират и разпъват, готвят, шият облекла за цялото семейство и вършат кожа. Тяхно обвързване е и да носят вода от реката и да събират дърва.
Съвременните ненци постоянно употребяват пари, с цел да си купуват снегоходи, бензин, моторни лодки, мрежи, мобилни телефони за връзка, хранителни артикули като самун, брашно, захар, сол и бонбони. Парите изкарват от продажбата на еленско месо, живи елени, кожа, плодове, еленски рога, както и от сувенири и екскурзии из родния им край. Основните източници на храна си остават еленското месо, рибата и по-рядко дивеч.
Вяра и обичаи
Част от ненците имат вяра в шаманизма или изповядват православието, само че множеството не престават да имат вяра в силата на естествените духове.
„Например, те имат вяра в Нума – духът на небето. Той няма лице и тяло. Вярват и в Н’а – това е духът на гибелта и заболяванията. Той живее подземен. Има и Я-Небя – майката земя, която се счита за настойник на дамите. В чума има и Мяд-пухуция или „Стопанка на чума“. Обикновено тя е от женската страна: или на възглавницата, или в чанта, която стои над главата на жената“, споделя Оксана.
По традиция, ненците разделят пространството в чума на женска и на мъжка страна. Женската част е в предната страна на чума, а мъжката е по-навътре. В центъра, където се пресичат мъжката и женската част, е огнището. Тъй като дамата е пазителка на огнището, мъжът няма право да го допира. Жените в чума не трябва да стъпват в мъжката част и би трябвало да внимават и на открито.
„Жената не трябва да настава никакви предмети или връвчици на открито – би трябвало да заобикаля всичко. Ако дамата настъпи въже или предмет, би трябвало да го опуши с хвойна. Всичко това е обвързвано с обстоятелството, че дамата се счита за сакрално нечиста, т.е. обвързвана с различен свят“, разяснява Яр.
Освен това, в съвсем всяко ненецко семейство има свещени шейни, в които се пазят наследени от предходните генерации сакрални движимости, ритуални такъми, сандък с идоли. До тях може да се доближава само мъжът.
„Но всички забрани и ограничавания не са нещо унизително – те са възприемат като даденост“, споделя Оксана.
Ждрела, лед и мечки
Освен ждрелата, друга заплаха за еленовъдите е незамръзналият лед по езерата или реките.
„Много еленовъди от нелепост топят преспите, а някои, за жалост, пропадат под леда дружно с тях. Риболовът на Об или в огромните езера и необятни реки също е много рисков. Големите талази могат да разбият лодката и риболовците без избавителни средства са изложени на опасности“, разяснява Оксана.
И най-после, еленовъдът просто може да срещне мечка в гората или близо до своя чум.
„Баща ми е срещал мечка, само че тогава е бил с кучетата. Мечката се е изплашила и е избягала. А в нашия край непрекъснато намираме следи. Понякога заран си вървиш по пътеката в гората, а на връщане там към този момент има мечешки следи. Така че това е съвсем нещо обичайно“, споделя момичето.
Връзка със съвремието
Според Оксана фамилията ѝ е по-съвременно и сега живее в чума през лятото и в хижа в гората на тундрата през зимата. Те към този момент не се местят на всеки пет до седем дни, а елените, с изключение на през зимата, се държат в заграждение, което ненците назовават карал.
„Зимата заран ставаш, палиш печката, слагаш чай, будиш децата, всички се мият, пият чай, ние, дамите, чистим, носим лед за вода, носим дърва, храним кучетата, шием по малко, някой от нас оказват помощ на бащите си да отидат с „Бурана“ при стадото да види какво се случва“, споделя Яр.
През лятото фамилията гледа стадото, лови слабите елени, лекува ги и им прави ваксини.
„Задължително палим огньове, с цел да се подвига гъст пушек, който гони мухите и комарите. Така се опитваме да помогнем на елените да преживеят суровите летни дни. След това през юли режем рогата, с цел да може след това да ги продадем“, разяснява Оксана.
Някои от ненците, наред с елементарните електрогенератори, употребяват и слънчеви панели, с цел да гледат телевизия, да употребяват таблетите си с достъп до интернет и за осветяване, разяснява Оксана. В гората и в тундрата доста хора употребяват камини на дърва вместо електрически уреди за отопление.
„Тези печки излъчват доста топлота – на тях може и да се готви и са леки за транспортиране“, изяснява Оксана.
Много еленовъди получават и висше обучение – през декември 2021 година Оксана приключва магистратура в Киров със компетентност „Техносферна сигурност“. В момента тя е увлечена от фотографията и създава декорации, въодушевени от природата на Севера.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ