Сутрешният ритуал, който трансформира - Самохипноза вместо скролване
Сутрешните ритуали постоянно наподобяват като персонални привички, които не подлежат на смяна. Но напоследък самохипнозата набира известност като нов способ за вътрешна промяна. Макар на пръв взор да звучи като нещо мистично или строго лечебно, самохипнозата в действителност съставлява положение на дълбока централизация и релаксация, при което съзнанието става по-възприемчиво към позитивни внушения. Тази процедура не включва махащи се часовници, а деликатно ориентиране на мозъка към смяна на мисловни модели, страсти и привички.
Самохипнозата е вариация на хипнотерапията, при която липсва наличието на терапевт. Процесът стартира с така наречен хипнотична индукция – серия от дихателни извършения или визуализации, които водят до отпускащо и фокусирано положение. Най-често визуализацията включва слизане по стълба или асансьор до " безвредно място " – метафорична сцена, където се случва вътрешната " работа ". След това се вкарват положителни въпроси и насоки – като да вземем за пример: „ Какви вътрешни сили притежаваш в най-хубавата си версия? “ или „ Какви мисли има уверената ти бъдеща същина? “.
Разликата сред медитация, утвърждения и самохипноза е фина, само че основна. Докато медитацията изисква тишина и постоянно провокира разпръскване, а утвържденията от време на време звучат като празни думи, самохипнозата влияе надълбоко, без напън за неотложно деяние. Именно това я прави ефикасна при стрес, тревога, бодърствуване, нездравословни привички или липса на мотивация. Приложения като Doddle и Grace оферират многообразие от сесии – от фокус и сила, до поддръжка при рецесии и създаване на нови привички.
Редовната процедура е от значително значение. Експертите предлагат 10 до 30 минути на ден или най-малко няколко пъти седмично. Подобно на подготовка за мозъка, самохипнозата основава нови невронни пътища и модели на мислене, които се затвърждават с повтаряне. При непостоянна процедура резултатът е краткотраен, само че при неизменност – резултатите могат да бъдат впечатляващи. Подобрен надзор над импулсите, по-добро самочувствие и по-спокойна нервна система са единствено част от измененията, които потребителите регистрират.
Разбира се, самохипнозата не е магическо решение. Не е подобаваща за всички и изисква ясна цел, осъзнатост и доза самообладание. Въпреки това, за мнозина тя се трансформира в спокоен асистент в всекидневието – изключително заран, когато мозъкът е най-възприемчив към нови хрумвания. Вместо безредно начало на деня с новинарски потоци и безпределно скролване, самохипнозата предлага по-добър старт: спокоен, целеустремен и вътрешно постоянен.
Самохипнозата е вариация на хипнотерапията, при която липсва наличието на терапевт. Процесът стартира с така наречен хипнотична индукция – серия от дихателни извършения или визуализации, които водят до отпускащо и фокусирано положение. Най-често визуализацията включва слизане по стълба или асансьор до " безвредно място " – метафорична сцена, където се случва вътрешната " работа ". След това се вкарват положителни въпроси и насоки – като да вземем за пример: „ Какви вътрешни сили притежаваш в най-хубавата си версия? “ или „ Какви мисли има уверената ти бъдеща същина? “.
Разликата сред медитация, утвърждения и самохипноза е фина, само че основна. Докато медитацията изисква тишина и постоянно провокира разпръскване, а утвържденията от време на време звучат като празни думи, самохипнозата влияе надълбоко, без напън за неотложно деяние. Именно това я прави ефикасна при стрес, тревога, бодърствуване, нездравословни привички или липса на мотивация. Приложения като Doddle и Grace оферират многообразие от сесии – от фокус и сила, до поддръжка при рецесии и създаване на нови привички.
Редовната процедура е от значително значение. Експертите предлагат 10 до 30 минути на ден или най-малко няколко пъти седмично. Подобно на подготовка за мозъка, самохипнозата основава нови невронни пътища и модели на мислене, които се затвърждават с повтаряне. При непостоянна процедура резултатът е краткотраен, само че при неизменност – резултатите могат да бъдат впечатляващи. Подобрен надзор над импулсите, по-добро самочувствие и по-спокойна нервна система са единствено част от измененията, които потребителите регистрират.
Разбира се, самохипнозата не е магическо решение. Не е подобаваща за всички и изисква ясна цел, осъзнатост и доза самообладание. Въпреки това, за мнозина тя се трансформира в спокоен асистент в всекидневието – изключително заран, когато мозъкът е най-възприемчив към нови хрумвания. Вместо безредно начало на деня с новинарски потоци и безпределно скролване, самохипнозата предлага по-добър старт: спокоен, целеустремен и вътрешно постоянен.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ