Митичният Шейтан се появи в пресъхналия язовир Копринка
Сушата удари още един язовир, само че на повърхността изплува една от дълго време потопена история.
Легендарният мост „ Шейтана “, прикрит под водите на язовир „ Копринка “ в продължение на десетилетия, през днешния ден още веднъж вижда слънчева светлина, предава БГНЕС.
Драстичното намаляване на водите на водоема през тази година разкри изцяло каменното оборудване, привличайки любопитни погледи и събуждайки мемоари за живота в Долината на Тунджа преди огромното наводняване.
Каменните сводове на моста се извисяват като нереален монумент на една отминала ера. Някога многолюден път, свързващ Казанлък с Павел баня, през днешния ден той е самотна конструкция в калното поле, безмълвен очевидец на измененията, донесени от човешката ръка.
Строежът на язовир „ Георги Димитров “, по-късно преименуван на „ Копринка “, стартира в средата на 40-те години на XX век и е приключен през 1955 година Под водите му остава освен плодородна земя, само че и цели села и махали, дружно с техните пътища, ниви и истории. Сред потопеното завещание е и този мост, който съгласно локални мемоари е бил основна транспортна връзка, прехвърляща се над река Тунджа.
Смята се, че мостът е издигнат при започване на предишния век и е бил част от основния път, по който са се движели каруци, а по-късно и първите коли в района. Заедно с него, под водите на язовира остават и руините на потопеното село Виден с църквата „ Свети Атанасий “, както и най-значимият археологически обект в региона – античната столица на Одриското царство, Севтополис.
Докато съществуването на моста е документиран факт, произходът на неговото название – „ Шейтана “, остава обгърнат в тайнственост. За разлика от надалеч по-известния Дяволски мост над река Арда, за който се описват голям брой митове, за потопения мост в „ Копринка “ няма непокътнати съответни предания, които да изясняват страховитото му име.
Местни поданици и запалянковци, изследващи разкритото дъно, могат единствено да гадаят. Дали стръмните и рискови крайбрежия на реката на това място са му спечелили прозвището? Или може би формата на сводовете му, отразени във водата, е напомняла на някого за демонски облик? Възможно е също името да е по-ново, обещано му от риболовци и локални хора поради суровия и от време на време рисков манталитет на язовира. При неналичието на съответни исторически данни, името „ Шейтана “ остава част от актуалния фолклор, добавяйки мистична аура към каменния скелет.
