Сушата и топлите зими объркват цикъла на пчелите и водят

Сушата и топлите зими объркват цикъла на пчелите и водят до " гладна гибел "
Климатичните промени слагат пчеларството в България на ръба на оцеляването, като загубите на пчелни фамилии в някои региони на страната са пагубни. През миналата зима в Плевенско те доближават до 70%, а в област Русе – даже до 100%.

Основните аргументи за всеобщата смъртност са така наречен " гладна гибел " заради незадоволително хранителни ресурси и обърканият зимен цикъл. Необичайно топлите зими подлъгват пчелите да излизат в търсене на цъфтящи растения, когато такива на процедура липсват, изтощавайки запасите на кошера.

В същото време, внезапното засушаване през 2025 година, определяно като едно от най-тежките от средата на 20-ти век, фрапантно е понижило хранителната база за опрашителите. Високите температури карат растенията да отделят по-малко нектар, което води до по-слаб медодобив и отслабва пчелните фамилии преди зимата.
Застрашени са и дивите пчели
Проблемът не визира единствено медоносните пчели. Между 600 и 800 типа диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна поради климатичните промени.

Експертите сигнализират за така наречен фенологично разминаване – повишението на температурите провокира по-ранен разцвет на някои растения, тъкмо когато пчелите още не са дейни. Това разминаване заплашва цели типове. Такъв е образецът с цветето " съсънка " (Pulsatilla vulgaris), което се опрашва единствено от един тип дива пчела (Osmia bicolor). Ако двата типа се разминат, растението не може да се възпроизведе и популацията му е застрашена.

Според агронома Роман Рачков, термичният стрес от високите температури води и до намаляване на имунната отбрана на пчелите, правейки ги по-уязвими към инфекции в кошера.
Гласът на пчеларите
Пчеларите усещат измененията най-пряко. Красимир Костов от шабленското село Езерец, който се грижи за кошери повече от 25 години, разказва обстановката като все по-несигурна. Той споделя за нетипично студена пролет с превалявания от сняг през април, която е измразила цъфтежа, последвана от извънредно горещо лято.

През миналата година пчеларят е изгубил към 50% от пчелните си фамилии. Той удостоверява, че горещините лимитират времето, през което растенията дават нектар, а това се отразява на медодобива.

" При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това слага под въпрос рентабилността на специалността, " счита Костов.
Адаптация за оцеляване
Въпреки компликациите, опитните пчелари се пробват да се приспособяват, като ползват и по-стари способи за предотвратяване на пчелите от жегите. Красимир Костов изяснява, че боядисва кошерите си в бяло, с цел да отразяват слънцето, и уголемява входовете им, с цел да влиза повече въздух.

Той също по този начин в никакъв случай не не помни да обезпечи на пчелите си непрекъснат достъп до прясна вода и разполага кошерите покрай дървета, осигуряващи сянка.

Пчелите са измежду най-чувствителните знаци за климатичните промени и тяхната загуба е предизвестие за дълбоки процеси в природата. Опазването им е въпрос на обща отговорност към бъдещето на екосистемите.