В лозарството добивите падат, разходите растат, а подкрепа липсва
Сушата и жегите доведоха до доста по-ниски добиви от грозде тази година. Лозари от региона на Велики Преслав прибират сред 400 и 500 кг грозде на декар, до момента в който в предходни години добивите са надхвърляли един звук. Междувременно разноските за труд и консумативи не престават да се усилват, а изкупните цени остават на равнищата от предходните години, което слага сериозен напън върху сектора. Това съобщи в изявление за Агрозона Минчо Майсторов, лозар с над 25 години опит, който споделя за провокациите, пред които са изправени българските производители на грозде през тази година.
„ Добивите са доста ниски поради характерните естествени и климатични особености, “ изяснява Майсторов. Липсата на задоволително превалявания е оказала съществено въздействие върху лозята му, като добивите са фрапантно под тези от предходната година. Въпреки това, качеството на гроздето е положително. “Тук гроздето не е сухо или изгоряло, с какъвто проблем се сблъскват сътрудниците в Южна България ”, добавя той.
“Завършихме беритбата на белите сортове, остават малко червени за прибиране ”, споделя Майсторов.
“Тепърва започваме да се сблъскваме с казуса със засушаването и безводието. Може би ще има някои нови сортове, които ще бъдат по-устойчиви, само че е доста сложна акомодацията. Това е трайно насаждение, което се основава доста постепенно и мъчно. Необходими са най-малко 4-5 години, с цел да стартираме да имаме някакви добиви ”, разяснява още той.
Майсторов отглежда 200 декара лозя, като в насажденията си има както бели, по този начин и червени сортове. Сред белите сортове са Совиньон блан, Шардоне, Врачански мискет и Ркацители, а измежду алените – Пино ноар и Каберне фран.
“Основно разчитаме на ръчен труд. Механизацията е на доста ниско равнище или самата техника, която използваме в лозарството е доста скъпа и не може да си я позволим. Специално за виненото грозде съвсем няма стратегии за такива дребни производители като нас, които могат да се включат и да си купят техника ”, разясни Майсторов.
„ Цените са както предходната и по-миналата година, което е най-лошото. Браншът умира, “ споделя той. В същото време разноските за работна ръка, консумативи и препарати не престават да порастват, което прави оцеляването на лозарите все по-трудно.
“Изкупните цени обаче са едни и същи, да не каже и за някои сортове даже по-ниски. Пазарът е извънредно сложен. Заводите не изкупуват, разчитаме единствено на частниците, които също споделят, че народа няма финансова опция и нямат опция да дават по-добри цени. Продукцията обаче не може да устоя доста време на тези климатични условия и би трябвало да се прибира. ”, споделя още Майсторов.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскват лозарите, е нерегламентираният импорт на грозде от Румъния.
„ Има нерегламентиран импорт на грозде от Румъния на доста ниски цени. Уж сме на обединен европейски пазар, само че се оказва, че не сме, “ споделя Майсторов. Този некоректен импорт оказва сериозен напън върху локалните производители, които не могат да се конкурират с по-ниските цени, подкрепяни от по-високите дотации, които земеделските производители в Румъния получават.
“Трябва да се изравнят дотациите с останалите страни. В Румъния доколкото сме осведомени сътрудниците ни получават към 150 евро на декар, спрямо 30 лева, които ние получаваме. В допълнение към това има доста висок нерегламентиран импорт от Румъния, на доста ниски цени, с които ние няма по какъв начин да се конкурираме ”, споделя още Майсторов.
“Настояваме да отпаднем от контрола по Наредбата за висок фискален риска. Това е в допълнение натоварване и нова административна тежест за производителите. Трябва да се ангажира обособен човек, който да се занимава с тази активност и това в допълнение усложнява обстановката в бранша ”, съобщи Майсторов.
“Почти няма опция да аплайваме по eкo-схемите. Ние не може да работим без препарати. Гроздето е доста сензитивен артикул, за който в случай че не се употребява агрозащита не може да изкараме качествена продукция. Ако участваме по тези схеми би трябвало да не произвеждаме нищо. Колеги, които минаха към биопроизводство с цел да лимитират пръсканията споделят, че нямат никаква продукция тази година ”, споделя още производителят.
“Лозарите сме оставени на произвола на ориста. Никой, по никакъв метод не мисли за нас и не ни обръща внимание. Аз съм на финала на силите си. Харесва ми да работя тази работа, практикувам лозарство от 25 години и се усещам задоволен от това, само че финансовите резултати ме принуждават да се откажа. Много е мъчно. ”, споделя той.
“Започнах да се занимавам с тази активност през 2008 година. Възстановиха ни остарели лозя. Тогава се включих по първите европроекти. Направихме млади насаждения, бях от първите хора през 2008 година, които започнаха да основават насаждения по тази стратегия за преструктуриране и преработка. Реализирахме няколко плана сполучливо, само че към този момент не се устоя. Няма по какъв начин разноските да се подвигат, а приходите ни да са същите. Ние продаваме на едни и същи цени от години. Продавах грозде на 1,2 лева през 2013 година при надник от 20-25 лева, в този момент продавам на същата цена, а надника към този момент е 50 лева, да не загатваме и другите разноски ”, заключва той.
„ Добивите са доста ниски поради характерните естествени и климатични особености, “ изяснява Майсторов. Липсата на задоволително превалявания е оказала съществено въздействие върху лозята му, като добивите са фрапантно под тези от предходната година. Въпреки това, качеството на гроздето е положително. “Тук гроздето не е сухо или изгоряло, с какъвто проблем се сблъскват сътрудниците в Южна България ”, добавя той.
“Завършихме беритбата на белите сортове, остават малко червени за прибиране ”, споделя Майсторов.
“Тепърва започваме да се сблъскваме с казуса със засушаването и безводието. Може би ще има някои нови сортове, които ще бъдат по-устойчиви, само че е доста сложна акомодацията. Това е трайно насаждение, което се основава доста постепенно и мъчно. Необходими са най-малко 4-5 години, с цел да стартираме да имаме някакви добиви ”, разяснява още той.
Майсторов отглежда 200 декара лозя, като в насажденията си има както бели, по този начин и червени сортове. Сред белите сортове са Совиньон блан, Шардоне, Врачански мискет и Ркацители, а измежду алените – Пино ноар и Каберне фран.
“Основно разчитаме на ръчен труд. Механизацията е на доста ниско равнище или самата техника, която използваме в лозарството е доста скъпа и не може да си я позволим. Специално за виненото грозде съвсем няма стратегии за такива дребни производители като нас, които могат да се включат и да си купят техника ”, разясни Майсторов.
„ Цените са както предходната и по-миналата година, което е най-лошото. Браншът умира, “ споделя той. В същото време разноските за работна ръка, консумативи и препарати не престават да порастват, което прави оцеляването на лозарите все по-трудно.
“Изкупните цени обаче са едни и същи, да не каже и за някои сортове даже по-ниски. Пазарът е извънредно сложен. Заводите не изкупуват, разчитаме единствено на частниците, които също споделят, че народа няма финансова опция и нямат опция да дават по-добри цени. Продукцията обаче не може да устоя доста време на тези климатични условия и би трябвало да се прибира. ”, споделя още Майсторов.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскват лозарите, е нерегламентираният импорт на грозде от Румъния.
„ Има нерегламентиран импорт на грозде от Румъния на доста ниски цени. Уж сме на обединен европейски пазар, само че се оказва, че не сме, “ споделя Майсторов. Този некоректен импорт оказва сериозен напън върху локалните производители, които не могат да се конкурират с по-ниските цени, подкрепяни от по-високите дотации, които земеделските производители в Румъния получават.
“Трябва да се изравнят дотациите с останалите страни. В Румъния доколкото сме осведомени сътрудниците ни получават към 150 евро на декар, спрямо 30 лева, които ние получаваме. В допълнение към това има доста висок нерегламентиран импорт от Румъния, на доста ниски цени, с които ние няма по какъв начин да се конкурираме ”, споделя още Майсторов.
“Настояваме да отпаднем от контрола по Наредбата за висок фискален риска. Това е в допълнение натоварване и нова административна тежест за производителите. Трябва да се ангажира обособен човек, който да се занимава с тази активност и това в допълнение усложнява обстановката в бранша ”, съобщи Майсторов.
“Почти няма опция да аплайваме по eкo-схемите. Ние не може да работим без препарати. Гроздето е доста сензитивен артикул, за който в случай че не се употребява агрозащита не може да изкараме качествена продукция. Ако участваме по тези схеми би трябвало да не произвеждаме нищо. Колеги, които минаха към биопроизводство с цел да лимитират пръсканията споделят, че нямат никаква продукция тази година ”, споделя още производителят.
“Лозарите сме оставени на произвола на ориста. Никой, по никакъв метод не мисли за нас и не ни обръща внимание. Аз съм на финала на силите си. Харесва ми да работя тази работа, практикувам лозарство от 25 години и се усещам задоволен от това, само че финансовите резултати ме принуждават да се откажа. Много е мъчно. ”, споделя той.
“Започнах да се занимавам с тази активност през 2008 година. Възстановиха ни остарели лозя. Тогава се включих по първите европроекти. Направихме млади насаждения, бях от първите хора през 2008 година, които започнаха да основават насаждения по тази стратегия за преструктуриране и преработка. Реализирахме няколко плана сполучливо, само че към този момент не се устоя. Няма по какъв начин разноските да се подвигат, а приходите ни да са същите. Ние продаваме на едни и същи цени от години. Продавах грозде на 1,2 лева през 2013 година при надник от 20-25 лева, в този момент продавам на същата цена, а надника към този момент е 50 лева, да не загатваме и другите разноски ”, заключва той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ