Сурвакари наричат за здраве и плодородие в Смолянско
Сурвакари и до през днешния ден обикалят домовете в обитаемоте места в област Смолян и назовават за здраве и изобилие в първия ден на Новата година – Васильовден. Традицията е жива и деца със сурвачки минават по къщите в селата и по кварталите в градовете, с цел да сурвакат стопаните, а те в подмяна им дават паричка и лакомства. Обичаят се поддържа и благодарение на Регионалния исторически музей " Стою Шишков “ в Смолян, които обичайно провеждат ателиета за разработване на родопска сурвачка. Тази година в него се включиха над 500 деца, които сами украсиха дряновите клончета с разноцветна вълна.
В предишното дамите в Родопите са правили сурвачките, с които се сурвака на Васильовден и първо стопанката на къщата е сурвакала животните. Чак по-късно дечицата са вземали сурвачката и са сурвакали всички членове на фамилията и са се събирали на дружинки и дружно са обикаляли по къщите в обитаемото място. Това сподели за ФОКУС Анна Болгурова – музеен възпитател в Регионален исторически музей " Стою Шишков “ – Смолян.
" Традицията на суракарството и в Средните Родопи е да се прави за здраве и изобилие. В другите села на планината – Широка лъка, Гела, Солища, Петково, Славейно да вземем за пример не се е украсявал целия дрянов клон и са се оставяли пъпките да се виждат, а цветната вълна се е увивала към самата ръкохватка. В актуалните условия сурвачката и сурвакането се е изменило, само че главната концепция за здравето и плодородието е останала до ден сегашен и се предава “, изясни Болгурова.
Тя добави, че след излизането на първите сурвакари, една и съща къща може да бъде посетена от няколко дружинки. " Малко прочут факт е, че стопаните на къщата наричали за всеки член от фамилията дрянова пъпка – паднала или преднамерено откъсната от сурвачката. Хвърляли я в огнището, чийто огън гори цяла нощ. Ако пъпката разцъфти, този за който е наречена ще бъде здрав и радостен през цялата година. Вярвало се е, че е неприятна прокоба в случай че почернее и изгори. Съществува вярването и че разцъфналите дрянови пъпки са лековити и по тази причина се пазят до идващия Сурвак “, разясни музейният възпитател.
След като завърши сурвакането, сурвачката се хвърля върху покрива на къщата или се закачва на плодно дръвче в двора.
В предишното дамите в Родопите са правили сурвачките, с които се сурвака на Васильовден и първо стопанката на къщата е сурвакала животните. Чак по-късно дечицата са вземали сурвачката и са сурвакали всички членове на фамилията и са се събирали на дружинки и дружно са обикаляли по къщите в обитаемото място. Това сподели за ФОКУС Анна Болгурова – музеен възпитател в Регионален исторически музей " Стою Шишков “ – Смолян.
" Традицията на суракарството и в Средните Родопи е да се прави за здраве и изобилие. В другите села на планината – Широка лъка, Гела, Солища, Петково, Славейно да вземем за пример не се е украсявал целия дрянов клон и са се оставяли пъпките да се виждат, а цветната вълна се е увивала към самата ръкохватка. В актуалните условия сурвачката и сурвакането се е изменило, само че главната концепция за здравето и плодородието е останала до ден сегашен и се предава “, изясни Болгурова.
Тя добави, че след излизането на първите сурвакари, една и съща къща може да бъде посетена от няколко дружинки. " Малко прочут факт е, че стопаните на къщата наричали за всеки член от фамилията дрянова пъпка – паднала или преднамерено откъсната от сурвачката. Хвърляли я в огнището, чийто огън гори цяла нощ. Ако пъпката разцъфти, този за който е наречена ще бъде здрав и радостен през цялата година. Вярвало се е, че е неприятна прокоба в случай че почернее и изгори. Съществува вярването и че разцъфналите дрянови пъпки са лековити и по тази причина се пазят до идващия Сурвак “, разясни музейният възпитател.
След като завърши сурвакането, сурвачката се хвърля върху покрива на къщата или се закачва на плодно дръвче в двора.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ