Екстремните валежи през септември по целия свят са предизвикани от почти рекордни горещини
Супертайфуни в Азия, бурята " Борис " в Европа и урагани в Северна Америка - рискови превалявания, влошени от извънредно високите температури на планетата в продължение на повече от година, белязаха месец септември по целия свят, оповестява Българска телеграфна агенция.
Миналият месец беше вторият най-горещ септември в историята, продължавайки поредност от върхове или приблизителни върхове, които вършат " съвсем несъмнено ", че 2024 година ще бъде най-горещата година, измервана в миналото, съгласно данни на европейската стратегия " Коперник ".
По този метод 2024 година ще счупи върха, подложен през 2023 година
" Екстремните превалявания през септември, каквито следим все по-често, се утежниха от по-топлата атмосфера, вследствие на което тук-там единствено за няколко дни паднаха дъждове що се касае за месеци ", сподели Саманта Бърджес, заместник-директор на Службата за климатични промени на " Коперник ".
Месечният бюлетин на програмата акцентира образците за бурята " Борис " - синоним на изключителни наводнения в Централна Европа, мусоните, които засегнаха съществено Пакистан, и тайфуна " Кратон ", който удари Тайван и Филипините при започване на октомври.
Септември беше белязан и от опустошителните супертайфуни " Яги " и " Бебинка " в Азия, смъртоносните наводнения в Непал и Япония и урагана " Хелън " в Съединени американски щати.
В Западна и Централна Африка интензивният дъждовен сезон лиши живота на повече от 1500 души, засегна други четири милиона и стана причина за разселването на 1,2 милиона души, съгласно Международната организация по миграция (МОМ).
Със междинна световна температура на повърхността от 16,17 градуса Целзий септември 2024 година няма да счупи върха, подложен през септември 2023 година, който изненада научната общественост със своя мащаб.
И в случай че жителите на Франция, източното крайбрежие на Съединени американски щати или Централна Азия могат да бъдат сюрпризирани, откакто усетиха по-ниски температури от нормално, в световен мащаб предишният месец остава доста по-топъл от всеки различен септември, измерван преди този момент.
По данни на " Коперник " септември 2024 година е бил с 1,54 градуса Целзий по-топъл от нормален септември в прединдустриалния климат (1850-1900 г.).
В базата данни на обсерваторията септември 2024 година е 14-ият от последните 15 месеца, който е с 1,5 градуса по-топъл от този интервал. Така месецът надвишава най-амбициозната граница, която държавните управления си сложиха, когато утвърдиха Парижкото съглашение от 2015 година
Вероятността 2024 година да бъде първата календарна година, която ще премине тази към този момент алегорична граница, е доста огромна.
Въпреки това сходна особеност от 1,5 градуса Целзий би трябвало се следи приблизително в продължение на няколко десетилетия, с цел да се смята, че климатът, който сега се затопля с към 1,3 градуса Целзий, е достигнал този предел.
Предвид актуалната траектория на човешките излъчвания на парникови газове, които към момента не понижават, прагът може да бъде доближат до 2030-2035 година, съгласно Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC).
Тези непрестанни температурни върхове се подхранват от невижданото прегряване на океаните, които покриват над две трети от планетата и са погълнали над 90 % от непотребната топлота, породена от човешката активност.
През септември междинната температура на морската повърхнина е останала извънредно висока, продължавайки непрекъснатата серия от май 2023 година
В допълнение към непосредственото влияние на морските горещини върху коралите, лехите с морска трева, ракообразните и рибите, трайното прегряване на океаните, които са главният регулатор на климата на Земята, оказва въздействие върху морските и атмосферните течения.
По-топлите морета отделят повече водна пара, осигурявайки спомагателна сила за тайфуни, урагани или стихии. Затоплянето на въздуха също така прави допустимо задържането на повече вода, благоприятствайки рисковите превалявания.
Майкъл Ман, климатолог от университета на Пенсилвания, отбелязва, че разрушителният капацитет на ураганите се е нараснал приблизително с към 40 % вследствие на към този момент настъпилото стопляне с 1 градус по Целзий.
