Музикални хроники: Еди Ван Хален и всички пороци по пътя на величието
Суперлативите, които четем за Еди Ван Хален през последните няколко дни са изцяло заслужени.
Той беше иноватор откъм изравни средства и китарно звучене, същинска машина за рифове, композитор и авангарден актьор, който хвана китарата, откакто Джими Хендрикс я беше оставил, и се затича дружно с нея непосредствено в бъдещето.
Ван Хален основава едноименната си тайфа през 70-те, с цел да се трансформира в нейна движеща мощ и да я изведе до върховете, вдъхновявайки цяло потомство млади музиканти.
Преди да почине на 65-годишна възраст от рак на гърлото, Еди Ван Хален живееше богат на прекарвания живот в характерен рокендрол жанр, който обаче беше белязан и от компликации и зависимости.
Роден в Нидерландия през 1955 година, той се алкохолизира още преди да доближи тийнейджърска възраст. „ Бях пияч, имах потребност от алкохол, с цел да действам. Започнах да пуша и пия, когато бях на 12. Напивах се преди да отида на учебно заведение “, признава Еди.
Но това в никакъв случай не влияеше на работата му, както допускам не повлия и на моята ”.
Семейството на Еди емигрира в Калифорния през 1962 година, когато той е на 7. Неговият татко Ян свири на няколко инструмента и е кларнетист в огромен оркестър, само че след преместването в Щатите му е мъчно да си откри работа. Майка му е стопанка, която мечтае синовете ѝ да станат пианисти – по тази причина те стартират да свирят още от 6-годишни.
„ Дойдохме в Америка с пиано за 50 $. Изминахме половината свят без никакви пари, без съответна работа, без място за живеене и даже без да приказваме езика “, споделя Еди Ван Хален.
Когато брат му Алекс засвирва на китара, Еди си купува комплект барабани – само че в последна сметка двамата разменят инструментите си и с още няколко възпитаници образуват първата си тайфа още в четвърти клас.
Van Halen поражда през 1972 година и си печели популярност из клубовете в Ел Ей, преди да доближи до контракт със звукозаписна компания и да тръгне да покорява международните върхове.
Основната креативна сила идва точно от Еди, до момента в който Алекс непроменяемо е на барабаните, а в класическия си състав групата е допълнена от Майкъл Антъни на бас и Дейвид Лий Рот на вокалите.
Van Halen са извънредно продуктивни и в идващите 4 години издават 4 албума, а след това основават именития „ 1984 “, който доближава втората позиция в Billboard 200 и остава само зад Thriller на Майкъл Джексън.
Впрочем нещо надалеч по-конкретно свързва Еди Ван Хален с Джексън.
Китаристът записва солото на Beat It, един от най-големите шлагери на 80-те, като го приключва за по-малко от половин час.
Еди се съгласява да запише солото без да получи каквото и да е възнаграждение, просто като услуга към продуцента Куинси Джоунс.„ Бяха просто 20 минути от живота ми. Не желаех нищо за това “, признава той години по-късно. „ Кой въобще щеше да разбере, че съм свирил в записа на това хлапе? “
С новия артист Сами Хагър бандата доближава №1 още със идващия си албум „ 5150 “ и издава още три албума, преди и Хагър да напусне в средата на 90-те.
Следва несполучлив опит с някогашния артист на Extreme Гари Чероне, с който е публикуван единствено един албум, преди Van Halen да си вземат няколко години отмора.
В късния интервал от съществуването на бандата се стигна до обединяване първо с Хагър, а след това и с Дейвид Лий Рот, който се завърна през 2007 година и взе участие в последния албум A Different Kind of Truth (2012).
Още в средата на 90-те той признава, че на два пъти е бил в рехабилитационна клиника поради алкохолизма си. Бил е и задържан за шофиране в нетрезво положение.
“Винаги се напивах, с цел да мога да се оправя. Имам нулеви обществени умения, не знам по какъв начин да се държа и по тази причина се напивам. И ставам цялостен гъз “, споделя още той.
“Аз не пиех, с цел да се развличам. Алкохолът и кокаинът бяха персонални неща за мен. Използвал съм ги за работа. Действието им те държи безсънен, а алкохолът понижава задръжките. Сигурен съм, че има музикални неща, до които нямаше да стигна, в случай че не бях в такова положение. “
През 2000 година звездата получава диагноза рак на езика, само че съумява да пребори болестта две години по-късно.
През последните години от живота си Еди води борба с рака на гърлото с поддръжката на фамилията си. Той отдава болестта на навика по концерти да си държи в устата железни перца за китара – само че пушенето и пиенето са доста по-вероятни аргументи за случилото се.
Защото оставя група, която е освен в топ 20 на най-продаваните актьори на всички времена, само че и измежду най-обичаните и ценени от всички, за които рокът е метод на живот.
