НОИ броил над 4 млн. лв. за трудови злополуки
Сумата от 4 367,1 млн. лв. са изплатените от Националния застрахователен институт средства за трудови злополуки за първите шест месеца на тази година, обявиха за „ Монитор “ от осигурителния институт.
Такъв вид обезщетение през този интервал от време са получили 2387 души. От януари до юни 2018 година пък парите, изплатени от Национален осигурителен институт за компенсации в резултат на трудова акцидент, са били 4 336,7 млн. лв., или с 30 хиляди лв. по-малко по отношение на тази година, а обезщетение са получили 2685 души.
От статистиката излиза наяве, че потърпевшите от януари до юни 2018 година са с 298 души повече по отношение на същия интервал на 2019-а. Общо 33-ма са починалите в резултат на трудова акцидент, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт за първото шестмесечие на тази година. Според тях една трета от изгубилите живота си са били в столицата.
Загиналите на работното място в София са 7, а 3-ма са умрелите в София-област. Няма хора останали инвалиди в резултат на злополуки на работното място през този интервал. Общо 62 442 пък са дните, в които потърпевшите са били във краткотрайна неработоспособност. Тя зависи от тежестта на трудовата акцидент, което дефинира и какъв брой време и какъв размер на помощ получава потърпевшият, коментират от осигурителния институт.
От началото на годината до юли в страната са станали 1300 трудови злополуки, като 528 от тях са с дами, а 772 са случаите с мъже. Точно 1052 от злополуките са станали на работното място, а 248 на път за работа прецизират от Националния застрахователен институт.
От разделянето по работни браншове в страната максимален брой – 89 злополуки, са станали в сухопътния превоз, следвани от 85 в държавното ръководство и 72 злополуки в хуманното опазване на здравето. В столицата, където е и най-голямата централизация на работна ръка, са станали най-вече трудови произшествия – 448, следва Пловдив със 137 и на трето място се подрежда Варна с 91 злополуки. В Разград пък са минимум потърпевшите на работното място – единствено 5. В София най-вече са злополуките в бранша на търговията на дребно – 42, а злополуките в бранша на държавното ръководство пък са 37. В Пловдив 22 от случаите са в сухопътния превоз. Статистиката обаче не обгръща хората, които работят „ на черно “ – без трудови контракти и регламентирани условия на труд. Логично това са и доста рискови работни места заради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя даже на хартия да съблюдава условията на закона за обезпечаване на сигурност на работното място.
При съществуване на контракт определянето на една акцидент като трудова дава съображение на потърпевшия или на неговите наследници да търсят обезщетение както по линия на Национален осигурителен институт, по този начин и по отношение на член 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова акцидент или професионална болест, които са предизвикали краткотрайна неработоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 на 100 или гибел на чиновник, работодателят дава отговор имуществено, без значение от това дали различен негов служащ има виновност за настъпването им. Работодателят дава отговор и когато трудовата акцидент е по време на регламентирана работна отмора.
Такъв вид обезщетение през този интервал от време са получили 2387 души. От януари до юни 2018 година пък парите, изплатени от Национален осигурителен институт за компенсации в резултат на трудова акцидент, са били 4 336,7 млн. лв., или с 30 хиляди лв. по-малко по отношение на тази година, а обезщетение са получили 2685 души.
От статистиката излиза наяве, че потърпевшите от януари до юни 2018 година са с 298 души повече по отношение на същия интервал на 2019-а. Общо 33-ма са починалите в резултат на трудова акцидент, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт за първото шестмесечие на тази година. Според тях една трета от изгубилите живота си са били в столицата.
Загиналите на работното място в София са 7, а 3-ма са умрелите в София-област. Няма хора останали инвалиди в резултат на злополуки на работното място през този интервал. Общо 62 442 пък са дните, в които потърпевшите са били във краткотрайна неработоспособност. Тя зависи от тежестта на трудовата акцидент, което дефинира и какъв брой време и какъв размер на помощ получава потърпевшият, коментират от осигурителния институт.
От началото на годината до юли в страната са станали 1300 трудови злополуки, като 528 от тях са с дами, а 772 са случаите с мъже. Точно 1052 от злополуките са станали на работното място, а 248 на път за работа прецизират от Националния застрахователен институт.
От разделянето по работни браншове в страната максимален брой – 89 злополуки, са станали в сухопътния превоз, следвани от 85 в държавното ръководство и 72 злополуки в хуманното опазване на здравето. В столицата, където е и най-голямата централизация на работна ръка, са станали най-вече трудови произшествия – 448, следва Пловдив със 137 и на трето място се подрежда Варна с 91 злополуки. В Разград пък са минимум потърпевшите на работното място – единствено 5. В София най-вече са злополуките в бранша на търговията на дребно – 42, а злополуките в бранша на държавното ръководство пък са 37. В Пловдив 22 от случаите са в сухопътния превоз. Статистиката обаче не обгръща хората, които работят „ на черно “ – без трудови контракти и регламентирани условия на труд. Логично това са и доста рискови работни места заради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя даже на хартия да съблюдава условията на закона за обезпечаване на сигурност на работното място.
При съществуване на контракт определянето на една акцидент като трудова дава съображение на потърпевшия или на неговите наследници да търсят обезщетение както по линия на Национален осигурителен институт, по този начин и по отношение на член 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова акцидент или професионална болест, които са предизвикали краткотрайна неработоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 на 100 или гибел на чиновник, работодателят дава отговор имуществено, без значение от това дали различен негов служащ има виновност за настъпването им. Работодателят дава отговор и когато трудовата акцидент е по време на регламентирана работна отмора.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ