Сумата е гигантска - 750 милиарда евро за възстановяването на

Сумата е гигантска - 750 милиарда евро за възобновяване на Европа след коронакризата. Две трети от тях ще бъдат предоставяни под формата на грантове, а една трета - като заем. Решаващият глас при разпределянето на сумите ще е на Европейската комисия и на нейните годишни рекомендации към финансовата и икономическата политика на страните-членки.
Според проекта на Европейска комисия гигантската сума, обезпечена със заеми на интернационалните пазари, би трябвало да бъде усвоена до две години. Връщането ѝ да стартира през 2028 година и да завърши до 2058 година, когато Урсула фон дер Лайен би била на 99 години.
Преди това обаче европейските водачи би трябвало да одобряват или не предлагането на Урсула фон дер Лайен. Следващата среща на върха е на 18 и 19 юни, и за първи път от оповестяването на пандемията водачите ще се срещнат vis a vis. Защото към този момент е пределно ясно, че за пари не може да се договаря във видеоконференция. Но във видеоконференция се реализират взаимни отстъпки, както демонстрираха немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. Тяхното предложение се трансформира в основна част от възстановителния проект на Европейска комисия, който показа Урсула фон дер Лайен.
За идните следващи сложни договаряния в Съвета на Европейски Съюз приказва Юлиан Раполд, който изследва интеграционните процеси в Европейски Съюз в изявление с Весела Владкова по БНР.  Ето какво съобщи той:
Първоначално Германия и Франция играеха в разнообразни тимове - Берлин беше част от спестовния север, а Франция - капитан на ощетения юг. Какво накара канцлера Меркел да склони на апелите на президента Макрон?
Германия просто осъзна, какво голямо значение за бъдещето на Европейски Съюз има възстановителният проект в случай, че Европейската комисия чака спад на брутния вътрешен артикул с осем %. Нещо повече - в полза на Германия е, страните от Европейски Съюз да са в устойчиво икономическо положение. Защото Германия е първенец в износа на артикули и услуги, и е подвластна от доставките на части за личното си произвеждане, а те се създават в Евросъюза.
В отговор на френско-германското предложение така наречен „ спестовна четворка “ първо се разгласи изрично срещу раздаването на помощи, а по-късно показа и свое контрапредложение, възприето доста остро в Берлин. Председателят на външната комисия в Бундестага Норберт Рьотген го назова „ провокация “. По думите му проблемите на най-засегнатите от ковид страни Италия и Испания, които така и така са задлъжнели, няма да се решат, като им се предложи поемането на нов дълг. Нидерландският министър председател Марк Рюте пък попита косвено страните, изпаднали в усложнение, какво считат да създадат, тъй че идващият път да си оказват помощ сами. Не е ли обаче разумно, помощта да се обвърже с промени, както желаят Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция?
Подходът, помощта да се обвърже с промени, е верен. И мисля, че в случай че френско-германското предложение се прочете деликатно, това обвързване ще се открие и там. Така че съгласно мен, този метод освен ще остане, само че и ще бъде водещ при разпределянето на средствата. На процедура това ще бъде същността на договарянията, които предстоят в Съвета на Европейски Съюз.
Контрапредложението на „ спестовната четворка “ според мен не е равностойно на френско-германския компромис. Защото по-скоро показва алените линии на четирите страни по време на идните договаряния. За тях водещо ще бъде да си запазят преимуществата при разпределянето на фондовете, които са договорили с Брюксел. А другояче, възстановителният проект, който показа Урсула фон дер Лайен, не се разграничава изключително от контрапредложението на „ спестовната четворка “.
В подобен случай чие предложение възприе ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - на Макрон и Меркел, или на Курц, Рюте, Фредериксен и Льовен?
Заради това, че и двете оферти бяха авансово оповестени, Урсула фон дер Лайен имаше опция да комбинира двата текста - на Франция и Германия от една страна, и на Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция - от друга. Така се стигна до комбинацията сред грантове и заеми. И все пак мисля, че предлагането на Европейска комисия е по-скоро в духа на Меркел и Макрон, в сравнение с Курц, Рюте, Фредериксен и Льовен.
Сега топката е в полето на европейските водачи, а договарянията сред тях в действителност няма да са лесни.
Европейската централна банка предизвести за повишен риск, страни членки на еврозоната да се откажат от единната валута. Колко определящ за предлагането на Еврокомисията е страхът за целостта на еврозоната, господин Раполд?
Мисля, че приказваме освен за боязън от разпад на еврозоната, само че и за боязън от разбъркване на пластовете на вътрешния пазар. Защото коронакризата удари доста мощно пазарите. Ако се върна на въпроса Ви, за какво Германия промени позицията си, мисля, че това също изигра значима роля. Коронакризата може и да е симетрична, т.е. да засегна всички страни членки, само че ги засегна асиметрично, по друг метод. Освен това финансовият отговор на страните в Евросъюза не може да бъде еднообразно съответен заради икономическите им разлики.
А какво значение имаше страхът от възобновление на крайната десница и на евроскептиците?
Рискът е огромен, несъмнено, тъй като ръководещите могат елементарно да изпаднат в недружелюбност, в случай че икономическата рецесия удари хората мощно. Това обаче се отнася както до проевропеските държавни управления, по този начин и за евроскептичните, които са на власт сега.
Колкото по-лошо се отрази икономическата рецесия върху живота на хората, толкоз по-критични ще са те по отношение на държавното управление си, без значение, дали то е проевропейско или евроскептично. И в случай че погледнем съответни страни - естествено е, че нидерландският министър председател Марк Рюте ще опасява да прави отстъпки, тъй като това ще налее вода в мелниците на крайната десница. В същото време първо френско-германското предложение, а по-късно и предлагането на Еврокомисията лиши доста от вятъра в платната на италианските „ Лига “ и „ Братя на Италия “.