Как кръстоносците разгромили Саладин
Султан Салах ад-Дин (Саладин,1138-1193) не бил несломим, въпреки всички да признавали гения му на военачалник и персоналната му смелост. Той чудесно владеел тактиката и тактиката. Понякога побеждавал врага, като че ли играел великански шах, в серия от борби и подготвителни маневри. Което не му пречело и да губи. При това губел даже, когато имал гигантско числено предимство над врага.
Един от тези провали (най-големият в кариерата му) се случил по време на поход в покрайнините на хълма Монжизар покрай Рамла. Това станало през 1177 година Противник на Саладин бил 16-годишният крал на Йерусалим Балдуин ІV.
Всичко почнало с това, че през 1174 година Саладин завладял Дамаск. Победата му била триумфална и на процедура безкръвна – предатели просто отворили портите на града. След като към този момент имал такава база, можел да мисли и за Йерусалим. И три години по-късно, откакто разчистил тези земи от убийците на сектата „ Хашишини “, Саладин тръгнал на поход към Светия град.
Броят на бойците му е незнаен, защото хрониките от тези години много обичат да преувеличават. Но съгласно разнообразни проучвания, султанът е разполагал минимум с 20 000 души; някои даже приказват за 26 000. Християнските рицарски армии тогава рядко стигали до 4-5 хиляди воини, по тази причина Саладин настъпвал постепенно и умерено – прекалено много разчитал на своето числено предимство. А имал и съюзници-бедуини, въпреки те да воювали единствено поради допустима плячка. Затова войските му се разпръснали на необятен фронт и по пътя се занимавали с грабежи и убийства на мирните християни. Арабите превземали градове и замъци – разполагали с огромен брой обсадни машини, в това число най-нови катапулти с противотежести.
Когато тамплиерите разбрали за нашествието, се приготвили да умрат в Гиза. Но Саладин не им обърнал внимание и минал около тях. Всички решили, че задачата му е Аскалон.
По това време Балдуин IV мислел да се сплоти с Византия и да нападне Египет – само че ето, че Египет самичък идвал при него и към този момент трябвало да мисли не за война на непозната територия, а по какъв начин да отбрани личната. На всичко от горната страна неговите барони почнали да се ръфат за земи и облаги, заради което християнските сили били разграничени. Тогава Балдуин подхванал смела стъпка – с дребни сили се придвижил към Аскалон, който всички считали за съществена цел на арабите. Той разполагал с към 500 рицари и от 1000 до 3000 души пехота, която била качена на камили и мулета за по-бързо придвижване. И съумял да влезе в града, като всъщност се трансформирал в непринуден пленник. Това било добре обмислен ход – в този момент всеки християнин в Светите земи считал за собствен дълг да помогне на своя крал. Саладин обаче не щурмувал Аскалон, а траял пътя си, като оставил част от армията тук, с цел да блокира силите на християните.
Така станала ясна крайната му цел. И тогава Балдуин принудил поданиците си да изоставят дребнавите разногласия и да му се притекат на помощ. Също по този начин убедил тамплиерите да излязат от Гиза и да ударят по отряда на Сарацин, оставен при Аскалон. С общи старания, като атакували от вътрешната страна и извън, християните свалили обсадата на Аскалон. Общо под командването на Балдуин се оказали към 600 рицари и 3000 пехотинци. По същото време отвред прииждали християнски отряди на помощ – само че Саладин елементарно ги разгромявал един по един, продължавайки настъплението си към Йерусалим. В града, който на процедура бил безсилен пред мюсюлманското настъпление, християните плачели и се молели в църквите.
Балдуин трябвало да реши казуса единствено с тези дружини, които му били на разположение. И той почнал да преследва главните сили на Саладин.
Християните настигнали ислямската войска покрай Рамла на 25 ноември 1177 година Като разбирали, че въпросът е на живот и гибел, кръстоносците решили да нападат, макар че силите били прекомерно неравни.
Гасан Масуд като Саладин във кино лентата Небесно Царство на Ридли Скот. Снимка: Уикипедия
Но преимуществото на позицията и изненадата дали резултат. Всъщност, в нападението взели участие единствено към 500 рицари, защото пехотата не успявала да ги настигне. Може би, в случай че рицарите били атакували в друго място, събитията щели да се развият иначе. Но те видели знамената на Саладин при хълма Монжизар и нападнали тъкмо там. Личната защита на Саладин – към 1000 мамелюци, били избити съвсем стремително още при първия удар. Султанът едвам избягал на гърба на една камила. Мюсюлманите, останали без военачалник, изпаднали в суматоха и също хукнали да бягат. Настъпило тотално кръвопролитие.
Освен това, бедуините, щом разбрали, че не ги чака положително, почнали също да атакуват арабите, с цел да заслужат милостта на християните. Те даже се присъединили в преследването на бягащите бойци на Саладин, като избили много от тях.
Победата била цялостна. Рицарите завладели големия обоз, цялата хазна на султана и всички обсадни машини, приготвени за обсадата на Йерусалим. Хронистите оповестяват, че спечелилите били учудени най-вече от огромният брой камили.
От към 20-хилядната войска на Саладин оживяла една десета част. А самият той решил, до момента в който е жив Балдуин, да не води война повече против него (кралят страдал от проказа и очевидно нямало да цари дълго).
Балдуин ІV живял още 8 години и починал на 24-годишна възраст.
–
