Когато язовирите са наполовина пълни и хидроцентралите не работят
Сухата зима основава риск за по-малко вода в язовирите, като това към този момент се отразява на енергетиката. ВЕЦ-вете са произвели с 40% по-малко електрическа енергия от началото на 2023 година За бита към момента няма опасности за безводие, само че избрани язовири ще би трябвало да внимават с подаването на вода за ток и земеделие. Сухата зима основава риск за по-малко вода в язовирите, като това към този момент се отразява на енергетиката. ВЕЦ-вете са произвели с 40% по-малко електрическа енергия от началото на 2023 година За бита към момента няма опасности за безводие, само че избрани язовири ще би трябвало да внимават с подаването на вода за ток и земеделие.
Изминалата зима пристигна незабелязано, мина неусетно и влезе в историята като най-топлата за България. Безснежните планини са може би най-видимият резултат, само че слабият ски сезон е единствено едно от финансовите й измерения.
По-малкото превалявания - на дъжд или сняг, водят до по-малкото количество вода в язовирите, а това провокира резултати за всички надолу по водната верига - произвеждане на ток, напояване, питейни потребности.
Реклама
По пътят на водата битовите консуматори са последните, които би трябвало да изпитат сушата на гърба си. Но земеделците към този момент са насочили очакванията си към пролетните дъждове, които да компенсират скромната снежна завивка. Топлата зима обаче към този момент се усеща за първия ешелон - хидроцентралите, което съществено охлажда произвеждане на ток от тях. Данните демонстрират, че електрическата енергия, създадена от Водноелектрическа централа, е намаляла с 40% от началото на 2023 година в съпоставяне със същия интервал през предходната година.
Дали решението е оптимално и дали цялата стопанска система не страда от неналичието на хидроцентралите мъчно може да се оцени, само че залогът е явен - никой няма предпочитание да се стига до режим на водата.
Докъде е водата
Анализите на Министерството на околната все още демонстрират, че през тази година язовирите са с малко по-ниско запълване по отношение на същия интервал на предходната година.
Сумарният завирен размер в комплексните и значими язовири към 22 март 2023 година е 4130.4 млн. куб.м, което съставлява 62.6% запълване от общия размер на язовирите.
За съпоставяне - през предходната година те са били цялостни на 64.73% (виж таблицата пет години назад). Ежедневният бюлетин на министерството демонстрира, че най-ниски са равнищата в язовирите, които предпочитано се употребяват за напояване - 41.64% от потребния им размер. Следват тези, които аварийно се употребяват за питейно-битови потребности - 46.99%. За енергетика - 63.44%, и за питейно-битови потребности - 68.67%.
Реклама
Към момента при обитаеми места, които се водоснабдяват с води от сложни и значими язовири, няма сериозни местоположения. Има обаче язовири с по-ниско за сезона запълване, което е особено за суха година. За тях надлежно са подхванати дейности за ограничение на всички други водоползватели (промишленост, изстудяване, електропроизводство), за обезпечаване на вода за бита.
Това са язовирите за питейно-битови потребности " Камчия ", " Ясна поляна " (област Бургас), " Тича " (Шуменско) и " Асеновец " (Сливенско), където притокът за януари и февруари е доста по-малък спрямо предишни години. Аналогична обстановка е имало през 2020 година, когато са редуцирани позволените водни размери за язовирите " Камчия ", " Тича ", " Асеновец ", " Ястребино " (Търговище), " Дяково " (Дупница), които са били с по-ниски размери.
Менажирането на язовирните ресурси би следвало да се управлява от правилото на приоритетността. Тоест преди всичко е питейно-битовото водоснабдяване. Следва земеделието и най-после са други цели, в това число промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Съответно за няколкото проблематични язовира " ВиК операторите са известени, че при запазването притока, присъщ за суха година, водните размери за питейно-битово водоснабдяване от тези язовири ще бъдат редуцирани през идващите месеци в сходство с утвърждения годишен график за 2023 година ", разясняват от Министерство на околната среда и водите.
Изминалата зима пристигна незабелязано, мина неусетно и влезе в историята като най-топлата за България. Безснежните планини са може би най-видимият резултат, само че слабият ски сезон е единствено едно от финансовите й измерения.
По-малкото превалявания - на дъжд или сняг, водят до по-малкото количество вода в язовирите, а това провокира резултати за всички надолу по водната верига - произвеждане на ток, напояване, питейни потребности.
Реклама
По пътят на водата битовите консуматори са последните, които би трябвало да изпитат сушата на гърба си. Но земеделците към този момент са насочили очакванията си към пролетните дъждове, които да компенсират скромната снежна завивка. Топлата зима обаче към този момент се усеща за първия ешелон - хидроцентралите, което съществено охлажда произвеждане на ток от тях. Данните демонстрират, че електрическата енергия, създадена от Водноелектрическа централа, е намаляла с 40% от началото на 2023 година в съпоставяне със същия интервал през предходната година.
Дали решението е оптимално и дали цялата стопанска система не страда от неналичието на хидроцентралите мъчно може да се оцени, само че залогът е явен - никой няма предпочитание да се стига до режим на водата.
Докъде е водата
Анализите на Министерството на околната все още демонстрират, че през тази година язовирите са с малко по-ниско запълване по отношение на същия интервал на предходната година.
Сумарният завирен размер в комплексните и значими язовири към 22 март 2023 година е 4130.4 млн. куб.м, което съставлява 62.6% запълване от общия размер на язовирите.
За съпоставяне - през предходната година те са били цялостни на 64.73% (виж таблицата пет години назад). Ежедневният бюлетин на министерството демонстрира, че най-ниски са равнищата в язовирите, които предпочитано се употребяват за напояване - 41.64% от потребния им размер. Следват тези, които аварийно се употребяват за питейно-битови потребности - 46.99%. За енергетика - 63.44%, и за питейно-битови потребности - 68.67%.
Реклама
Към момента при обитаеми места, които се водоснабдяват с води от сложни и значими язовири, няма сериозни местоположения. Има обаче язовири с по-ниско за сезона запълване, което е особено за суха година. За тях надлежно са подхванати дейности за ограничение на всички други водоползватели (промишленост, изстудяване, електропроизводство), за обезпечаване на вода за бита.
Това са язовирите за питейно-битови потребности " Камчия ", " Ясна поляна " (област Бургас), " Тича " (Шуменско) и " Асеновец " (Сливенско), където притокът за януари и февруари е доста по-малък спрямо предишни години. Аналогична обстановка е имало през 2020 година, когато са редуцирани позволените водни размери за язовирите " Камчия ", " Тича ", " Асеновец ", " Ястребино " (Търговище), " Дяково " (Дупница), които са били с по-ниски размери.
Менажирането на язовирните ресурси би следвало да се управлява от правилото на приоритетността. Тоест преди всичко е питейно-битовото водоснабдяване. Следва земеделието и най-после са други цели, в това число промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Съответно за няколкото проблематични язовира " ВиК операторите са известени, че при запазването притока, присъщ за суха година, водните размери за питейно-битово водоснабдяване от тези язовири ще бъдат редуцирани през идващите месеци в сходство с утвърждения годишен график за 2023 година ", разясняват от Министерство на околната среда и водите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ