Кога и как Суецкият канал се превърна в златната мина на Египет
Суецкият канал. Някога горделивост на Британската империя, по-късно и до през днешния ден знак на Египет. И безусловно златна мина за него. Всяка година страната печели милиарди долари от над 150-годишното оборудване, което се е трансформирало в знак на народен авторитет и стопански прогрес.
Каналът бележи условната граница сред Африка и Азия и се явява втората връзка сред Атлантическия и Индийския океан. При първичното му разкриване през ноември 1869 година каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и широчина 205 метра.
В северния му край се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е ситуирана на 3 км северно от третия по величина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две елементи, северна и южна, разграничени от Голямото горчиво езеро.
Историята
Плановете за прокарването на търговски канал сред Средиземно и Червено море съществуват от дълго време. Още през 16 век османците мислят за свързването на двете морета. Много време по-късно, през 1798 година, Наполеон изпраща в Египет френски инженери за осъществяване на изследвания. Те обаче стигат до извода, че планът е неизпълним.
До сходен извод стигат в началото и британците. Докато в един миг, години по-късно, френският посланик, инженер и бизнесмен Фердинанд дьо Лесепс съумява да задвижи плана.
В изкопните работи са заети хиляди европейски служащи. Но защото не се намират задоволително наемници, през 1861 година египетският държател Мохамед Саид наложително ангажира и 10 000 служащи от Горен Египет. Година по-късно са мобилизирани още 18 000 души и нещата се случват.
Египетското държавно управление афишира одържавяването на Суецкия канал през октомври 1956 година.
Търговията
Каналът доста редуцира превоза на артикули сред Европа и Азия, заобикаляйки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит превозът сред Средиземно и Червено море се реализира посредством претоварване на стоките и напредването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна благосъстоятелност и се поддържа от специфична Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската спогодба от 1888 година, която е в действие и сега, каналът може да бъде употребен по време на война и в спокойно време от всеки търговски или боен съд без разлика на неговия байрак.
Ежедневно през Суецкият канал минават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Египет печели от това милиарди долари на година. Нещо повече, морското оборудване е знак е на народен авторитет и на напредъка на страната. И даже рецесии, като блокирането на канала поради заседналия през 2021 година контейнеровоз Ever Given, не могат да лишават от блясъка му.
Каналът бележи условната граница сред Африка и Азия и се явява втората връзка сред Атлантическия и Индийския океан. При първичното му разкриване през ноември 1869 година каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и широчина 205 метра.
В северния му край се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е ситуирана на 3 км северно от третия по величина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две елементи, северна и южна, разграничени от Голямото горчиво езеро.
Историята
Плановете за прокарването на търговски канал сред Средиземно и Червено море съществуват от дълго време. Още през 16 век османците мислят за свързването на двете морета. Много време по-късно, през 1798 година, Наполеон изпраща в Египет френски инженери за осъществяване на изследвания. Те обаче стигат до извода, че планът е неизпълним.
До сходен извод стигат в началото и британците. Докато в един миг, години по-късно, френският посланик, инженер и бизнесмен Фердинанд дьо Лесепс съумява да задвижи плана.
В изкопните работи са заети хиляди европейски служащи. Но защото не се намират задоволително наемници, през 1861 година египетският държател Мохамед Саид наложително ангажира и 10 000 служащи от Горен Египет. Година по-късно са мобилизирани още 18 000 души и нещата се случват.
Египетското държавно управление афишира одържавяването на Суецкия канал през октомври 1956 година.
Търговията
Каналът доста редуцира превоза на артикули сред Европа и Азия, заобикаляйки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит превозът сред Средиземно и Червено море се реализира посредством претоварване на стоките и напредването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна благосъстоятелност и се поддържа от специфична Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската спогодба от 1888 година, която е в действие и сега, каналът може да бъде употребен по време на война и в спокойно време от всеки търговски или боен съд без разлика на неговия байрак.
Ежедневно през Суецкият канал минават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Египет печели от това милиарди долари на година. Нещо повече, морското оборудване е знак е на народен авторитет и на напредъка на страната. И даже рецесии, като блокирането на канала поради заседналия през 2021 година контейнеровоз Ever Given, не могат да лишават от блясъка му.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ