Най-скъпите гости в Судан ги гощават с камилски дроб
Суданската кухня е измежду най-оригиналните в света, освен това тя няма нищо общо с арабската и близкоизточната. В огромна степен това се дължи на въздействието на нубийските обичаи. Нубия е историческа област в Североизточна Африка, в междинното поречие на река Нил. Името идва от древноегипетското „ нуб “, което значи злато. Обяснението е, че египтяните са получавали скъпия метал посредством търговия с Нубия. След разпада на колониалната система тази антична страна е поделена сред Судан и Египет. Според историческите извори античните нубийци са били първите, разкрили пшеницата и показали я на останалия свят. Това изяснява обстоятелството, че пшеничното брашно е в основата на суданската кухня, изключително в северните елементи на страната, където се употребява в приготвянето на гурраса. Тя се пече под формата на кръг, като дебелината зависи от желанията.
В Източен Судан най-популярното ястие е мухбаса, която се подготвя от бананова каша.
Тази част на страната е мощно повлияна в кулинарно отношение от кухнята и усетите на Етиопия.
Централен Судан е може би най-разнородният, що се касае до кухня и метод на хранене. Това има своето пояснение - регионът е бил пресечната точка на разнообразни култури и етноси, усеща се и английското въздействие от времето на колониалния интервал. Трябва да се знае, че суданската кухня няма нищо общо с арабската и близкоизточната. Суданците не сядат на маса без своя неповторим самун кисра, който се подготвя от сорго, а не от брашно. Листата му са толкоз тънки, че са безусловно транспарантни. Кисрата се сервира най-вече с яхния, като това е и най-разпространеното ядене в страната.
Основните артикули за яхнията са прясно месо, лук и фъстъчено масло. Често прибавят прясно или кисело мляко.
В селата и провинцията видните посетители от чужбина ги гощават с свеж необработен камилски дроб и камилско мляко. С камилските артикули се демонстрира огромното почитание към ал-хиуаджа - странника, който би трябвало да се нагости уместно с най-скъпото, което суданецът има - неговата камила.
Като цяло в Судан сервират обилие от храна, ордьоври, салати и съществени ястия.
Местните обичат доста и супи
Най-разпространената е кауари, приготвена от агнешко месо, леща, зеленчуци и подправки.
Консумират също доста риба както от Нил, по този начин и от Червено море, което е с неограничени благоприятни условия в изобилието си на морски блага.
Въпреки това суданците се придържат към едно златно предписание - да не се преяжда! Количеството, което при нас е за първо, второ и трето за един човек, при тях го ядат трима-четирима души. В множеството фамилии хапват два пъти на ден - постоянна многообразна закуска и късен обяд към 16 часа. Не се вечеря и не се яде след 18 часа. На фамилните трапези всички сядат дружно. Топват по-малко от всичко, след броени минути стават и благодарят на Бога. Тяхната философия е " ядем, с цел да живеем, а не живеем, с цел да ядем ".
В Судан се пият доста натурални сокове и студено каркаде. Да не забравяме, че това е страната на мангото и на закуска наложително се пие сок от манго или банан с манго. На обяд преди храна идва ред на сок от миксирани лаймчета с мента и джоджен. След ястие пък се предлага фреш от грейпфрут - той е мощен антиоксидант и бързо разгражда поетите мазнини. През деня се редуват сокове от джауфа или нектар от червен кактус. Вечерите са за студеното каркаде, което се пие в неограничени количества. Поднася се в огромни кани с лед. Судан може да се похвали с разнообразни фрешове от растения, корени, плодове и зеленчуци като неповторимо вкусния табалди от баобаб, арадаиб от тамаринд и нектара гудем. По време на Рамадана, когато са мюсюлманските пости, една от обичаните питиета на суданците е хилумур - от царевично брашно и подправки.
Други сходни са абрай абияд и нашаа.
Черният чай е с мляко по британска традиция, а националното кафе е с джинджифил - джабана. През целия ден се ядат плодове в безкрайно количество и се пие доста вода. Алкохол, според повелите на исляма, въобще не се употребява. Сладкишите им пък не са сладки, а доста умерени на захар. Никой обаче не прекалява с тях.
Сред най-вкусните национални ястия за мен са уйка - възвишен сос от месо със зеленчуци и доста дребна сушена бамя, и духун - каша от брашно с фурми, която се сервира с мляко, захар и масло.
РЕЦЕПТИ
Агнешко с бамя по судански
Продукти за 4 порции:
1 кг агнешко
1 кг бамя
1 глава лук
1/4 ч. ч. олио
2-3 с. л. оцет
сол и черен пипер
Начин на подготвяне:
Задушавате нарязаното агнешко дружно с лука в лой и малко вода. Заливате с вода да покрие месото и варите 30 минути. Измивате бамята, слагате я в тава, заливате с оцет и оставяте да престои 15 минути. Изваждате готовото агнешко от тенджерата и слагате в нея залятата с оцет бамя. Върху нея слагате месото и разклащате. Оставяте ястието да ври на спокоен огън, до момента в който остане на лой. Преди да го свалите от котлона, овкусявате със сол и черен пипе.
Суданско реване басбуса
Продукти:
1 яйце
250 мл кисело мляко
250 г захар
1 с. л. ванилия
1 с. л. бакпулвер
100 г масло
250 г пшеничен грис
250 г кокосови стърготини (по желание)
сурово кашу
За сиропа:
250 мл вода
250 г захар
розова вода
Начин на подготвяне:
Мекото масло се омесва с гриса на трохи. Оставяте да почине 30 минути. Добавяте яйце, кисело мляко, захар, ванилия, бакпулвер и кокосови стърготини. Сместа се изсипва в намаслена тавичка. Пече се 15-20 минути първо на низък реотан на 200 градуса в авансово загрята фурна. След това се изважда и се нарязва на ромбчета. Върху всяко ромбче се слага сурово кашу. Връща се във фурната и се пече на низък и горен реотан до извличане на златист цвят. Горещото реване се залива с авансово направения и изстуден сироп.
В Източен Судан най-популярното ястие е мухбаса, която се подготвя от бананова каша.
Тази част на страната е мощно повлияна в кулинарно отношение от кухнята и усетите на Етиопия.
Централен Судан е може би най-разнородният, що се касае до кухня и метод на хранене. Това има своето пояснение - регионът е бил пресечната точка на разнообразни култури и етноси, усеща се и английското въздействие от времето на колониалния интервал. Трябва да се знае, че суданската кухня няма нищо общо с арабската и близкоизточната. Суданците не сядат на маса без своя неповторим самун кисра, който се подготвя от сорго, а не от брашно. Листата му са толкоз тънки, че са безусловно транспарантни. Кисрата се сервира най-вече с яхния, като това е и най-разпространеното ядене в страната.
Основните артикули за яхнията са прясно месо, лук и фъстъчено масло. Често прибавят прясно или кисело мляко.
В селата и провинцията видните посетители от чужбина ги гощават с свеж необработен камилски дроб и камилско мляко. С камилските артикули се демонстрира огромното почитание към ал-хиуаджа - странника, който би трябвало да се нагости уместно с най-скъпото, което суданецът има - неговата камила.
Като цяло в Судан сервират обилие от храна, ордьоври, салати и съществени ястия.
Местните обичат доста и супи
Най-разпространената е кауари, приготвена от агнешко месо, леща, зеленчуци и подправки.
Консумират също доста риба както от Нил, по този начин и от Червено море, което е с неограничени благоприятни условия в изобилието си на морски блага.
Въпреки това суданците се придържат към едно златно предписание - да не се преяжда! Количеството, което при нас е за първо, второ и трето за един човек, при тях го ядат трима-четирима души. В множеството фамилии хапват два пъти на ден - постоянна многообразна закуска и късен обяд към 16 часа. Не се вечеря и не се яде след 18 часа. На фамилните трапези всички сядат дружно. Топват по-малко от всичко, след броени минути стават и благодарят на Бога. Тяхната философия е " ядем, с цел да живеем, а не живеем, с цел да ядем ".
В Судан се пият доста натурални сокове и студено каркаде. Да не забравяме, че това е страната на мангото и на закуска наложително се пие сок от манго или банан с манго. На обяд преди храна идва ред на сок от миксирани лаймчета с мента и джоджен. След ястие пък се предлага фреш от грейпфрут - той е мощен антиоксидант и бързо разгражда поетите мазнини. През деня се редуват сокове от джауфа или нектар от червен кактус. Вечерите са за студеното каркаде, което се пие в неограничени количества. Поднася се в огромни кани с лед. Судан може да се похвали с разнообразни фрешове от растения, корени, плодове и зеленчуци като неповторимо вкусния табалди от баобаб, арадаиб от тамаринд и нектара гудем. По време на Рамадана, когато са мюсюлманските пости, една от обичаните питиета на суданците е хилумур - от царевично брашно и подправки.
Други сходни са абрай абияд и нашаа.
Черният чай е с мляко по британска традиция, а националното кафе е с джинджифил - джабана. През целия ден се ядат плодове в безкрайно количество и се пие доста вода. Алкохол, според повелите на исляма, въобще не се употребява. Сладкишите им пък не са сладки, а доста умерени на захар. Никой обаче не прекалява с тях.
Сред най-вкусните национални ястия за мен са уйка - възвишен сос от месо със зеленчуци и доста дребна сушена бамя, и духун - каша от брашно с фурми, която се сервира с мляко, захар и масло.
РЕЦЕПТИ
Агнешко с бамя по судански
Продукти за 4 порции:
1 кг агнешко
1 кг бамя
1 глава лук
1/4 ч. ч. олио
2-3 с. л. оцет
сол и черен пипер
Начин на подготвяне:
Задушавате нарязаното агнешко дружно с лука в лой и малко вода. Заливате с вода да покрие месото и варите 30 минути. Измивате бамята, слагате я в тава, заливате с оцет и оставяте да престои 15 минути. Изваждате готовото агнешко от тенджерата и слагате в нея залятата с оцет бамя. Върху нея слагате месото и разклащате. Оставяте ястието да ври на спокоен огън, до момента в който остане на лой. Преди да го свалите от котлона, овкусявате със сол и черен пипе.
Суданско реване басбуса
Продукти:
1 яйце
250 мл кисело мляко
250 г захар
1 с. л. ванилия
1 с. л. бакпулвер
100 г масло
250 г пшеничен грис
250 г кокосови стърготини (по желание)
сурово кашу
За сиропа:
250 мл вода
250 г захар
розова вода
Начин на подготвяне:
Мекото масло се омесва с гриса на трохи. Оставяте да почине 30 минути. Добавяте яйце, кисело мляко, захар, ванилия, бакпулвер и кокосови стърготини. Сместа се изсипва в намаслена тавичка. Пече се 15-20 минути първо на низък реотан на 200 градуса в авансово загрята фурна. След това се изважда и се нарязва на ромбчета. Върху всяко ромбче се слага сурово кашу. Връща се във фурната и се пече на низък и горен реотан до извличане на златист цвят. Горещото реване се залива с авансово направения и изстуден сироп.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ