Генералите не са медици. Защо Судан кърви?
Судан е страна, в която може да се следи класическо разделяне сред център и външна страна. Това парцелиране на страната продължава да се случва, макар положените старания от преходните държавни управления за превъзмогването му в границите на годините, последвали рухването от власт на Омар ал-Башир през 2019-та година
Споменатият център е концентриран властово в столицата Хартум, където елитът на страната продължава да бъде рекрутиран от средите на арабите от крайречието на Нил. Периферията пък се въплъщава от провинции на страната като Дарфур, Кордофан, Сини Нил и така нататък Още повече, че проведеното принуждение постоянно се оказваше преобладаващият инструмент, с които Хартум " контактуваше " с обособените елементи на страната. Отделянето на Южен Судан през 2011-та година към този момент е най-очевидният образец за метода, по който се развива спорът сред властовия център и маргинализираната периферията на страната. Напрежението в Судан обаче не бе изчерпано с появяването на новата страна по протежението на река Нил.
Текущият конфликт сред генерали Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало, именуван " Хемети ", е също израз на спора сред център и външна страна. Първият командва суданските въоръжени сили и е на практика водач на страната, до момента в който вторият управлява паравоенната милиция Сили за бързо реагиране. Ал-Бурхан въплъщава властовото статукво в Хартум, до момента в който Хемети се пробва да се етикира като бранител на потисканата външна страна (последното е изключително цинично, поради това, че точно Хамдан Дагало бе инструмент на статуквото към някогашния президент Омар ал-Башир, с което последният мачкаше обособените провинции и извършваше колосални военни закононарушения и етнически чистки като тези в Дарфур).
Макар напрежението сред двамата генерали да не е оригиналност, до момента най-малко те имаха съвпадане на ползите. Един път, когато участваха в свалянето на власт на Омар ал-Башир. Втори път, в опита им за ограничение на промените в страната, целящи намаляването на ролята на военните в ръководството на Судан и преместването на тежестта на политическия развой от армията към хората (би било мощно да се каже гражданското и демократично общество). В този дух бе и вторият прелом, който военните, дружно със Силите за бързо реагиране, реализираха през последните години: този път против преходното държавно управление на технократа Абдала Хамдок през 2021-ва година
Но макар че спорът сред Бурхан и Хемети е изражение на конфликта сред центъра и периферията, той не се изчерпва с него. Ситуацията е по-сложна от това. В противоборството сред двамата има и други пластове.
Така да вземем за пример добре знае се, че суданският генералитет гледа все по-критично на насъбраната власт и икономическо въздействие на Хамдан Дагало. Оттук и на разширението на кадровия състав, военно съоръжение и въобще въздействието на ръководените от него Сили за бързо реагиране (които, от частна милиция с районни позиции, през днешния ден са се трансформирали във фактор, който е кадърен да завладява обекти със стратегическо значение, в това число в столицата Хартум). Хемети и Силите за бързо реагиране последователно се еманципираха от това да бъдат просто реализатор на мръсните поръчки на режима на Омар ал-Башир. А най-много посредством добива и износа на злато, те след това сътвориха лична империя и развиха независими външно-политически контакти и партньорства (Хемети има положителни връзки с страни като ОАЕ, Кралство Саудитска Арабия, Етиопия, Еритрея, Русия, както и такива със служби като израелската Мосад и организации като съветската " Вагнер " ). И при все, че Силите за бързо реагиране не могат да бъдат конкурентни на суданските въоръжени сили откъм дисциплинираност (а и откъм въоръжение в последна сметка, доколкото нямат и военно-въздушни сили), те натрупаха спомагателен опит като наемнически отряди, ангажирани във военни дейности в Йемен и Мали.
Ако повода за спора сред Бурхан и Хемети е конкуренцията сред тях и ръководените от генералите военни структури, то мотив за него бе една от плануваните промени в страната, която допуска консолидираното на Силите за бързо реагиране в съществуващите публични силови структури на Судан (армия, полиция, служби). Ако съгласно армията това би трябвало да се случи в по-кратки периоди - до две години, то съгласно Хемети за задачата ще е нужен по-голям прозорец от време. Всъщност позициите и на армията, и на Силите за бързо реагиране са амбивалентни (да не кажем двулични). Въоръжените сили на Судан хем желаят да управляват своите съперници, хем не желаят да интегрират в своите редици хора, които те смятат за нискоквалифицирани наемници. Силите за бързо реагиране пък сякаш поддържат промените в страната, само че в това време пречат на една от главните такива, обвързвана точно с тяхното разформироване и преназначаване към формалните силови структури на Судан. В последна сметка обаче никой в страната не чака Хамдан Дагaло да се откаже от своята частна войска, която продължава да бъде неговият най-силен мотив за присъединяване в процесите в африканската страна.
Разделението в Судан обаче не се изчерпва единствено с това сред центъра и периферията на страната. Протестните придвижвания, които предизвикаха рухването от власт на Омар ал-Башир преди години, също не са единни в позицията им по отношение на военните (и това дали би трябвало да бъде преговаряно с тях). И военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан не е в забележителна обстановка, защото е подложен на напън както от средите на улицата - било от протестните придвижвания, било от Силите за бързо реагиране - по този начин и от личните си рангове. Именно последното е една от главните аргументи, заради които той стартира през последните години постепенна реабилитация на детайли от някогашния режим на Омар ал-Башир, в това число ислямисти. Последното пък е мотив за в допълнение обостряне на напрежението с Хемети, доколкото той се безпокои от вероятен реваншизъм от страна на обвързваните с някогашния деспот ислямисти, поради ролята, която бе изиграл за неговото събаряне от власт.
Съответно никой не бе сюрпризиран, когато контрактуваното след външен напън помирение сред враждуващите генерали и техните военни структури се разпадна единствено няколко часа след неговото оповестяване. В Судан просто има прекомерно остарели рани, които не престават да кървят. А и генералите не са медици.
Споменатият център е концентриран властово в столицата Хартум, където елитът на страната продължава да бъде рекрутиран от средите на арабите от крайречието на Нил. Периферията пък се въплъщава от провинции на страната като Дарфур, Кордофан, Сини Нил и така нататък Още повече, че проведеното принуждение постоянно се оказваше преобладаващият инструмент, с които Хартум " контактуваше " с обособените елементи на страната. Отделянето на Южен Судан през 2011-та година към този момент е най-очевидният образец за метода, по който се развива спорът сред властовия център и маргинализираната периферията на страната. Напрежението в Судан обаче не бе изчерпано с появяването на новата страна по протежението на река Нил.
Текущият конфликт сред генерали Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало, именуван " Хемети ", е също израз на спора сред център и външна страна. Първият командва суданските въоръжени сили и е на практика водач на страната, до момента в който вторият управлява паравоенната милиция Сили за бързо реагиране. Ал-Бурхан въплъщава властовото статукво в Хартум, до момента в който Хемети се пробва да се етикира като бранител на потисканата външна страна (последното е изключително цинично, поради това, че точно Хамдан Дагало бе инструмент на статуквото към някогашния президент Омар ал-Башир, с което последният мачкаше обособените провинции и извършваше колосални военни закононарушения и етнически чистки като тези в Дарфур).
Макар напрежението сред двамата генерали да не е оригиналност, до момента най-малко те имаха съвпадане на ползите. Един път, когато участваха в свалянето на власт на Омар ал-Башир. Втори път, в опита им за ограничение на промените в страната, целящи намаляването на ролята на военните в ръководството на Судан и преместването на тежестта на политическия развой от армията към хората (би било мощно да се каже гражданското и демократично общество). В този дух бе и вторият прелом, който военните, дружно със Силите за бързо реагиране, реализираха през последните години: този път против преходното държавно управление на технократа Абдала Хамдок през 2021-ва година
Но макар че спорът сред Бурхан и Хемети е изражение на конфликта сред центъра и периферията, той не се изчерпва с него. Ситуацията е по-сложна от това. В противоборството сред двамата има и други пластове.
Така да вземем за пример добре знае се, че суданският генералитет гледа все по-критично на насъбраната власт и икономическо въздействие на Хамдан Дагало. Оттук и на разширението на кадровия състав, военно съоръжение и въобще въздействието на ръководените от него Сили за бързо реагиране (които, от частна милиция с районни позиции, през днешния ден са се трансформирали във фактор, който е кадърен да завладява обекти със стратегическо значение, в това число в столицата Хартум). Хемети и Силите за бързо реагиране последователно се еманципираха от това да бъдат просто реализатор на мръсните поръчки на режима на Омар ал-Башир. А най-много посредством добива и износа на злато, те след това сътвориха лична империя и развиха независими външно-политически контакти и партньорства (Хемети има положителни връзки с страни като ОАЕ, Кралство Саудитска Арабия, Етиопия, Еритрея, Русия, както и такива със служби като израелската Мосад и организации като съветската " Вагнер " ). И при все, че Силите за бързо реагиране не могат да бъдат конкурентни на суданските въоръжени сили откъм дисциплинираност (а и откъм въоръжение в последна сметка, доколкото нямат и военно-въздушни сили), те натрупаха спомагателен опит като наемнически отряди, ангажирани във военни дейности в Йемен и Мали.
Ако повода за спора сред Бурхан и Хемети е конкуренцията сред тях и ръководените от генералите военни структури, то мотив за него бе една от плануваните промени в страната, която допуска консолидираното на Силите за бързо реагиране в съществуващите публични силови структури на Судан (армия, полиция, служби). Ако съгласно армията това би трябвало да се случи в по-кратки периоди - до две години, то съгласно Хемети за задачата ще е нужен по-голям прозорец от време. Всъщност позициите и на армията, и на Силите за бързо реагиране са амбивалентни (да не кажем двулични). Въоръжените сили на Судан хем желаят да управляват своите съперници, хем не желаят да интегрират в своите редици хора, които те смятат за нискоквалифицирани наемници. Силите за бързо реагиране пък сякаш поддържат промените в страната, само че в това време пречат на една от главните такива, обвързвана точно с тяхното разформироване и преназначаване към формалните силови структури на Судан. В последна сметка обаче никой в страната не чака Хамдан Дагaло да се откаже от своята частна войска, която продължава да бъде неговият най-силен мотив за присъединяване в процесите в африканската страна.
Разделението в Судан обаче не се изчерпва единствено с това сред центъра и периферията на страната. Протестните придвижвания, които предизвикаха рухването от власт на Омар ал-Башир преди години, също не са единни в позицията им по отношение на военните (и това дали би трябвало да бъде преговаряно с тях). И военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан не е в забележителна обстановка, защото е подложен на напън както от средите на улицата - било от протестните придвижвания, било от Силите за бързо реагиране - по този начин и от личните си рангове. Именно последното е една от главните аргументи, заради които той стартира през последните години постепенна реабилитация на детайли от някогашния режим на Омар ал-Башир, в това число ислямисти. Последното пък е мотив за в допълнение обостряне на напрежението с Хемети, доколкото той се безпокои от вероятен реваншизъм от страна на обвързваните с някогашния деспот ислямисти, поради ролята, която бе изиграл за неговото събаряне от власт.
Съответно никой не бе сюрпризиран, когато контрактуваното след външен напън помирение сред враждуващите генерали и техните военни структури се разпадна единствено няколко часа след неговото оповестяване. В Судан просто има прекомерно остарели рани, които не престават да кървят. А и генералите не са медици.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ