Студентското предаване Ку-ку“ бе едно от най-гледаните предавания у нас

Студентското предаване „ Ку-ку “ бе едно от най-гледаните излъчвания у нас при започване на 90-те години на предишния век. Символът и главен водещ на шоуто – Мистър Ку-ку, бе любим и на възпитаници, и на пенсионери. Грозноватото създание от дунапрен говореше с гласа на Васил Василев – Зуека и мърдаше с ръцете му. Роденият в Сливен артист бе и мотор, и душа на куклата. После с Нина Димитрова сътвори частния спектакъл „ Кредо “, а се снима и в много игрални филми. Близо две десетилетия бе и водещ на блестящи тв формати – „ Господари на ефира “, „ Капките “, „ Маскираният артист “ и други

През 2021 година Зуека изненадващо напусна България и се откри със фамилията си в Испания. В Алтеа той не практикува актьорската си специалност, а се е фокусирал върху рисуването. Картините му жънат големи триумфи, като преди дни беше открита и негова софийска галерия. В сряда 60-годишният актьор показа персонално експозицията „ Моят Дон Кихот “ в изложба nOva art space на ул. „ Съборна “ 3, а довечера ще го забележим на стадион „ Васил Левски “ като водещ на финала на „ Като две капки вода “.

- Зуек, на 14 май открихте своя галерия в България. Колко време ви беше належащо, с цел да я подготвите?

- На 14 май от 16 часа беше първата ми тематична галерия в България „ Моят Дон Кихот “ в галерията на ул. „ Съборна “ 3. Реших да е в София, а името й да е такова, каквото е, тъй като всички мои близки, другари и почитатели упорстваха за това. От края на ноември се занимавам с картините за експозицията. Изложих 20 платна, които са рисувани особено за събитието. Също по този начин приготвих и изненада за хората, които харесват изкуството ми – лимитирана книга. Размерът й е 50 на 30 см. Отпечатани са 333 бройки. Книгата в действителност е като албум, в който е нарисувано на ръка копие на всяка една от 20-те картини, изложени в галерията. В България донесох 30-40 бройки, с цел да ги показва на ценителите. Желаещите могат да си закупят.

- Ваша ли е концепцията за книгата-албум?

- Идеята е на брачната половинка ми Ани. Радвам се, че я осъществихме. Имахме огромен проблем и много терзания с испанските печатници в последния миг се счупи машина и едвам успяхме да се оправим. Слава богу, имам другар, който с компанията си за превоз  на артикули сред Испания и България, съумя да транспорти книгата, макар закъснението на печатниците. Ако не беше той, нямаше да смогна да пренеса бройките за изложбата в България.

- Позволявате ли на някого да подлага на критика изкуството ви?

- Вслушвам се в способени отзиви. Нямам проблем да ме подлагат на критика. Дори в противен случай, рецензията ме кара да ходя напред и да се модернизирам.

- С какво са нарисувани картините ви за изложбата в София?

- С акрил и масло. Има и смесена техника и всякакви строителни материали, които използвам за картините си. Успях да се накефя на процеса, на самите произведения за тази галерия. Обичам да рисувам с масло. Предпочитам го, само че постепенно съхне и от време на време това е спънка, защото нямам време да го изчакам. За изложбата „ Моят Дон Кихот “ разполагах с време и картините станаха прелестни.

- Кога тъкмо започнахте да се занимавате с изобразително изкуство?

- Някъде към 15-16-годишен направих първата си работа с масло. През годините не съм спирал да рисувам. Преди, когато се занимавах интензивно с водене и актьорство, рисувах единствено за наслаждение. Сега към този момент това не е по този начин.

- На 30 април навършихте 60 години. Празнувахте ли?

-Празнувах юбилея като всеки различен рожден ден. Събрах се с околните си в Испания, хапнахме и пийнахме. Аз и всички присъстващи отбелязахме, че 60 години не са чак толкоз доста. Ден преди този момент – на 29 април, ми гостуваха Герасим Георгиев – Геро и Димитър Рачков. Те си потеглиха на 30-и, тъй като трябваше да работят върху предаването „ Като две капки вода ".

- Често ли ви гостуват другари от България?

- Да, непрекъснато идват в Испания наши другари. Виждаме се, не губим връзка.

- Остаряването плаши ли ви?

- Малко стряскащо си е, че към този момент съм на 60 години, но дреме ми – моят обичан отговор. На тази възраст неизбежно човек се усеща изменен. Най-вече тялото понатежава и стартира малко да поизостава от духа (смее се). Мускулите стартират да губят маса но това е ситуацията, не може да сме все млади

- Опитвате ли се да поддържате добра форма?

- Да, със модерни средства и тренировки. Всяка заран върша по 40 минути бързо вървене. Вървя до прилежащо градче и се връщам. Ходя и на тайландски масаж. Щом човек има предпочитание и поставя старания, всичко може да се оправи.

- Имате ли някакви болежки, приемате ли медикаменти?

- Да, пия болкоуспокояващи за мускулите. Предполагам, че не съм единствено аз по този начин. Вероятно много хора над 50 години одобряват такива медикаменти.

- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?

- Не, за нито една минута от своя 60-годишен живот не скърбя. Гледам да не помня сложните моменти, неприятностите. Подминавам ги, махам с ръка и се старая в съзнанието ми да остават единствено хубавите неща. Иначе няма смисъл. Това е моето верую, кредо. Човек, в случай че помни единствено неприятното, по-добре да си тегли патрона и да не мъчи себе си и другите хора към него.

- Как се виждате след 10 години?

- Ще се веселя да бъда жив и синът ми да е студент някъде в Испания или където реши да отиде да учи. Дано да бъда и здрав. Също по този начин би ми се желало на 70 години да наподобявам като на 60. Това обаче надали ще стане (смее се).

- Каква е повода да склоните да сте водещ на финала на 13-ия сезон на „ Като две капки вода ”? Шоуто е през днешния ден – 18 май на стадион „ Васил Левски ”...

- На 14 май открих изложбата, на 18-и вършим шоуто на стадион „ Васил Левски ” и още на другия ден си потеглям за Испания. Просто нещата съответстваха идеално.

- Гледахте ли тазгодишния сезон на „ Капките ”?

- Рядко виждам по малкия екран. Когато се излъчва предаването, съм в ателието и рисувам. За страдание, не мога да отделя 3 часа за седене пред дребния екран, просто не разполагам с такова време. Не мога да кажа обаче, че не знам нищо за този сезон на „ Капките ”. Чат-пат попрочитам нещо в мрежата, когато съм свободен.

- От 2021-ва живеете в Испания със брачната половинка ви Ани и сина ви. Липсват ли ви България и българските ви другари?

- В Испания нищо не ми липсва. Цялото ми семейство се усеща доста добре и изобщо не скърбя за решението да се преместим, взето от нас преди години.

Картините и изкуството, което върша ме радват. Рисуването запълва дупката, която неимоверно. щеше да се отвори, в случай че се занимавах с нещо, което е надалеч от изкуството. Да, откогато съм в Испания ги няма до мен непрекъснато приятелите и роднините, само че не съм прекъснал връзките си с околните си от България. Всичко останало в по-голяма или в по-малка степен го има на всички места по света.

- Има ли нещо, което ви нервира там, където живеете сега?

- Такъв човек съм, че виждам по принцип да не се нервирам доста. В Испания се усещам много по-спокоен и няма какво и по какъв начин да ме извади от равновесие.

- Когато неотдавна останахте няколко дни без ток, не се ли изнервихте?

- Беше гадничко, много даже. Най-неприятното беше, че нямахме връзка. Липсваше информация, нищо не знаехме. Беше си напряко кошмарно, че стояхме в цялостно незнание. Моето персонално чувство беше като за война.

- Откакто живеете в Испания, какъв брой пъти сте се прибирали в България?

- Неособено постоянно. С прибирането за изложбата и уговорката в „ Капките стават три пъти. Преди това идвахме два пъти, само че беше за доста малко и по работа.

- Испанските ви познати и другари знаят ли, че сте доста прочут български артист и шоумен, именит ефирен водещ?

- Някои знаят, други – не. Когато ме попитат с какво съм се занимавал, им споделям. Понякога разбирам, че са гледали клипове с мое присъединяване и сами са разбрали кой и що съм бил в България. В град Алтеа, където живеем, не поддържаме връзка с толкоз доста хора. Близки са ни няколко души. Градчето е малко.

- Говорите ли към този момент съвършено испански?

- Въобще не съм добре с испанския. Обичам да се майтапя, че приказвам на магазинерски език – с повечко жестове, и ме схващат съвършено. Оправям се. Понякога употребявам британски и приложение за превод, та. всичко е наред. Със актуалната техника нещата са доста по-лесни. Успях да се оправя самичък в печатницата, където направиха книгите за изложбата ми. Там се наложи да контактувам с доста хора, като не всички говореха британски.

- Обикновено по какъв начин минават дните ви в Испания?

- На процедура дните ми са едни и същи. Като се събудя, пия кафе и върша закуска. Вдигам сина ни и закусваме дружно. После повеждам Стефан на учебно заведение. Прибирам се и от 10 ч. стартирам да рисувам докъм 13.30 ч. След това отивам да взема детето. Следобед почивам един час, тъй като не мога без отдих. Към 17 ч. стартирам отново да рисувам. Правя това, до момента в който устоя.

- Успявате ли единствено от продажбата на картините ви да се издържате и да живеете добре? Съпругата ви Ани работи ли нещо?

- Оправяме се, не се оплакваме. Основната работа на Ани е с мен. Занимава се обаче тя и с други действия в град Алтеа, където живеем.

- Стефан какъв брой огромен стана? Какви са ползите му? Рисува ли и той?

- Стана на 11 години. Още е рано да се приказва за ползи на неговата възраст. Синът ми рисува доста хубаво, като гледа от картини. Прави това неповторимо, аз не мога по този начин. Маниак е на игрите „ Супер Марио " и „ Ла Тендо. Стефан прерисува ужасно обложките на картите с цвят, акрил. На мен в никакъв случай не ми излизат същите лица и форми. Майка му обаче сподели, че и тя е била доста добра в прерисуването.

- Дъщеря ви Девина също рисува. Харесвате ли картините й?

- Да. Девина рисува доста добре и на мен несъмнено ми харесват работите й. Самоука е и в случай че стартира да се занимава всеки ден с това, ще напредне много. В момента и липсва непрекъснатото изобразяване. Сега тя прави филми, музикални клипове и какво ли още не и очевидно няма време за картини.

- Бихте ли се прибрали за по-дълго в България, с цел да снимате някой филм?

- Постоянно ми оферират и все споделям, че няма по какъв начин да стане. Първият, на който отхвърлих, беше Стефан Командарев. С него сме доста близки от години, снимал съм се в някои от филмите му, само че е невероятно да се прибера за три месеца в България, с цел да преговарям. Снимките са 20 дни и са нещо, за което мога вероятно да измисля вид, само че при Стефан се репетира дълго и е нужно повече време да не присъствам от Испания. Ето, за „ Капките ” нямаше никакъв проблем. Този ангажимент обаче е къс и еднократен. Просто аз в действителност към този момент имам изцяло нов живот, не е каприз от моя страна.

- А в случай че щерка ви Девина ви помоли да се приберете и да се снимате в неин филм, ще извършите ли изключение?

- Зависи от доста неща. Девина ми е щерка и имам особено отношение към нея, само че тя е създател като всички останали. Едното няма общо с другото. Ако интервалът, в който би трябвало да заставам в България, е доста дълъг, може и да откажа.

- В Испания по какъв начин си почивате най-добре?

- Със фамилията ми се разхождаме, вървим в музеи за модерно изкуство, преглеждаме забележителности. Испания е доста огромна и красива страна. Чувстваме се ужасно там.

- Възможно ли е след години – когато синът ви порасне, да решите да се върнете за непрекъснато в България?

- Честно казано, малко евентуално е и даже невероятно да се върнем за непрекъснато в родината. Трудно е това, когато си се открил в друга страна. С Ани изрязахме безусловно всичко от България – парцели и така нататък Животът ни към този момент е в Испания. А и на тази възраст занапред да се връщаме... По-скоро ще останем там вечно.

- Казвате, че след 60 е мъчно да се върнете още веднъж за непрекъснато в  България, само че поехте риска на 56 да се преместите в Испания...

- Сега съм на 60. Преди да заминем за непрекъснато в Испания, няколко години подготвяхме детайлно нещата. Не сме хора авантюристи, не е нещо ненадейно да ни е щукнало и от през днешния ден за на следващия ден да скочим, всичко беше изпипвано много време. Вече нямаме никакви парцели в България. Не съм милионер, отнякъде трябваше да вземем пари. Когато си избирахме къщата в Испания, гледахме да има място за изобразяване, което по-късно трансфорах в ателие.

Инфо: Уикенд

Тагове: Васил Василев – Зуека Димитър Рачков Герасим Георгиев – Геро Като две капки вода