За мишките и хлебарките в общежитието
Студентските години са ярко време за мен. Младост! Море от правилни другари и океан от красиви приятелки!
Това разяснява в профила си във Facebook Николай Слатински.
Общежитието на Харковския държавен университет (1975-1979) кипеше от положителни страсти.
Само две нещица помрачаваха настроението ми.
- Тоалетните (общи на етажа!) - същински смут!
- Мишките - разхождащи се нощем по пода.
Ние, българите, не можахме да накараме всички останали да се самоорганизираме и да престанем да (си) вършим мръсно в тоалетните. Тази борба бе изгубена.
Но с мишките (поне в нашата стая) се справихме. Залепихме от външната страна на вратата си Вестник-Плакат, със серия от спиращи вниманието заглавия (например - нов международен връх, нашата стая хвана 31-та мишка!) и фотоси на ловци, като вместо главите, бяхме "монтирали " даже без фотошоп, нашите глави.
Студентите се тълпяха пред вратата ни. Взеха се ограничения, броят на мишките бе снижен под санитарния най-малко. Но най-после ни принудиха да махнем Вестника-Плакат, тъй като най-строго ни обявиха, че в случай че не го махнем, двамата руснаци от нашата стая ще бъдат изхвърлени от университета като мръсни котета (друг вид игра на котки и мишки, значи).
Защо ли си припомням това?
Ето за какво:
Нашите състуденти в Харковското общежитие не можеха да се провеждат в битката с мръсните тоалетни, мишките, другите не-съвсем-добри условия (баня долу - обща за всички), хлебарки, проч. неудобства, та да живеят по-чистичко и по-подредено, само че в случай че от някое друго общежитие някой на двора нападнеше след съществено пийване студент от нашето общежитие, разнасяше се мощен и мощен зов „ Наших бьют!!!! “ и момчетата от общежитието ни изхвърчаваха да се пердашат и млатят с тези от другото общежитие "стенка в стенку " - стена против стена. Един път в месеца падаше по един хууубав бой. Е, нахъсено, самоуверено, безрезервно, патриотично-общежитейско, само че повече като шоу, като обща клетва за групова еднаквост... Ала животът в общежитието си продължава - във все същите мъчно търпими за естествения разсъдък условия.
Та и нашето общество в последно време ми наподобява на нашето общежитие преди към 40 години:
Ние няма да си подредим страната, хаоса, мръсотията, мишките и мишкуващите в политиката, бизнеса, науката, опазването на здравето, образованието, културата, екологията, медиите, опиатите, контрабандата и така нататък, живеем си в личния пъкъл, последна дупка на кавала сме, само че единствено някой да се провикне със мощен и мощен зов "Бият нашите!!!! " и се хвърляме на помощ по площади и паланки.
Правим го нахъсено, самоуверено, безрезервно, патриотично-общонародно, само че отново си е повече като шоу, като обща клетва за групова еднаквост...
Ала животът в страната ни си продължава - във все същите мъчно търпими за естествения разсъдък условия.
Това разяснява в профила си във Facebook Николай Слатински.
Общежитието на Харковския държавен университет (1975-1979) кипеше от положителни страсти.
Само две нещица помрачаваха настроението ми.
- Тоалетните (общи на етажа!) - същински смут!
- Мишките - разхождащи се нощем по пода.
Ние, българите, не можахме да накараме всички останали да се самоорганизираме и да престанем да (си) вършим мръсно в тоалетните. Тази борба бе изгубена.
Но с мишките (поне в нашата стая) се справихме. Залепихме от външната страна на вратата си Вестник-Плакат, със серия от спиращи вниманието заглавия (например - нов международен връх, нашата стая хвана 31-та мишка!) и фотоси на ловци, като вместо главите, бяхме "монтирали " даже без фотошоп, нашите глави.
Студентите се тълпяха пред вратата ни. Взеха се ограничения, броят на мишките бе снижен под санитарния най-малко. Но най-после ни принудиха да махнем Вестника-Плакат, тъй като най-строго ни обявиха, че в случай че не го махнем, двамата руснаци от нашата стая ще бъдат изхвърлени от университета като мръсни котета (друг вид игра на котки и мишки, значи).
Защо ли си припомням това?
Ето за какво:
Нашите състуденти в Харковското общежитие не можеха да се провеждат в битката с мръсните тоалетни, мишките, другите не-съвсем-добри условия (баня долу - обща за всички), хлебарки, проч. неудобства, та да живеят по-чистичко и по-подредено, само че в случай че от някое друго общежитие някой на двора нападнеше след съществено пийване студент от нашето общежитие, разнасяше се мощен и мощен зов „ Наших бьют!!!! “ и момчетата от общежитието ни изхвърчаваха да се пердашат и млатят с тези от другото общежитие "стенка в стенку " - стена против стена. Един път в месеца падаше по един хууубав бой. Е, нахъсено, самоуверено, безрезервно, патриотично-общежитейско, само че повече като шоу, като обща клетва за групова еднаквост... Ала животът в общежитието си продължава - във все същите мъчно търпими за естествения разсъдък условия.
Та и нашето общество в последно време ми наподобява на нашето общежитие преди към 40 години:
Ние няма да си подредим страната, хаоса, мръсотията, мишките и мишкуващите в политиката, бизнеса, науката, опазването на здравето, образованието, културата, екологията, медиите, опиатите, контрабандата и така нататък, живеем си в личния пъкъл, последна дупка на кавала сме, само че единствено някой да се провикне със мощен и мощен зов "Бият нашите!!!! " и се хвърляме на помощ по площади и паланки.
Правим го нахъсено, самоуверено, безрезервно, патриотично-общонародно, само че отново си е повече като шоу, като обща клетва за групова еднаквост...
Ала животът в страната ни си продължава - във все същите мъчно търпими за естествения разсъдък условия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ