Северозападът напира за икономисти
Студентите, приключили приблизително обучение в Северозападния регион, най-често избират да учат „ Икономика “, само че това професионално направление не се преподава в региона. Това демонстрират данните от Националната карта на висшето обучение (НКВО).
Следващите най-популярни посоки за студентите от този край са педагогическите посоки, които са налични в региона, въпреки и с дребен брой места, само че идващото по ред известно направление – „ Администрация и ръководство “ – също не е налично в региона.
Няма различен регион с такова разминаване сред търсене и предложение на висше обучение. За решение на този проблем специалистите от Министерството на образованието и науката (МОН) работят от години и техните заключения също се взимат поради във връзка с тематиката за бъдещото прерайониране на страната.
Регионалните несъответствия в териториалната конструкция на висшето обучение включват разпределението на висшите учебни заведения, професионалните посоки (ПН) и студентите. Най-много висши учебни заведения (27) правят активност в Югозападния регион, който включва и София, а минимум са в Северозапада, където са основани единствено две висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали.
Това предопределя и статистиката във връзка с застъпените ПН. Те в най-голяма степен са налични в София и Благоевград като водещи академични центрове на Югозапад (50). В други четири региона има достъп до сред 33 и 44, до момента в който минимум професионални посоки са показани в Северозападния регион – 14.
Единадесет ПН са налични във всичките шест региона на страната, а други единадесет посоки – в пет от шест. Три посоки са налични единствено в един регион, пет – в два региона на страната, седем ПН – в три региона, а останалите 15 ПН са показани в четири.
От десетте най-масови посоки (според броя на настоящите студенти) пет са показани във всичките шест региона на страната, а останалите пет са налични в пет региона. Все отново прави усещане, че „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “ и „ Медицина “ са показани единствено в пет региона. Редица професионални посоки изобщо не се оферират в Северна България, в това число „ Спорт “, „ Театрално и кино изкуство “ и „ Ветеринарна медицина “, въпреки последните две да са предпочитани.
Студентите са разпределени по региони по същия модел, както ПН и висшите учебни заведения. В региона с най-вече висши учебни заведения и професионални посоки – Югозападния – се образоват и най-вече студенти (46.7% от всички студенти в България). Следват Южният централен регион с 18.4%, Североизточният и Северният централен с 14.7 и 11.3% надлежно, а с минимален дял студенти са Югоизточният с 6.4% и Северозападният с 2.7%. В последните два региона делът на студентите е доста по-нисък от каузи на популацията, изключително в Северозападния регион. Действащите студенти български жители са разпределени неравномерно по региони, като минимум са студентите в Северозападния регион – под 4 хиляди, а най-вече са в Югозападния – близо 78 хиляди, т.е. разликата сред двата региона е към 20 пъти.
Съвсем друго е съотношението сред студентите, приключили приблизително обучение в двата региона – разликата там е към три пъти (над 45 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Югозападния регион, по отношение на 15 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Северозападния район). Ако разгледаме съотношението сред студентите, които се образоват в региона, и студентите, които са приключили приблизително обучение в региона, то е най-високо в Югозападния регион – 1.7. Това демонстрира, че в него се стичат студенти от цялата страна.
В другата прекаленост е Северозападът, в който съотношението е едвам 0.3 – близо 15 хиляди настоящи студенти са приключили приблизително обучение там, само че под 4 хиляди студенти български жители учат в региона. С други думи, голямото болшинство от студентите от Северозапада са принудени да следват висше обучение в други региони на страната. Подобно, въпреки и не толкоз извънредно, е ситуацията и на югоизток.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите. За интервал от 5 години са приключили 196 178 студенти. От тях над 45% са приключили в Югозападния регион, 17.6% – в Южния централен регион, 14.7% – в Североизточния регион, 14.2% – в Северния централен регион, 6.7% – в Югоизточния район, и 1.9% – в Северозападния.
Като цяло разпределението на приключилите съгласно региона, в който се намира работното им място, следва сходен модел, въпреки и с някои разлики. В Северния централен регион делът на реализиращите се в региона е надалеч по-нисък от каузи на приключилите. Обратно, в Северозападния регион работят близо 7% от приключилите, само че висши учебни заведения в региона са приключили единствено 1.9% от всички приключили в страната. Положението е сходно и в Югоизточния регион, въпреки и не с такава фрапантна разлика.
Все отново специалистите означават, че следените настоящи районни разлики са ясно изразени, само че не трябва да се абсолютизират. Първо, дистанциите в България са относително дребни, а кандидат-студентите и студентите са мобилни – надлежно достъпът до висше обучение не е мощно възпрепятстван.
Второ, Северозападният регион, в който се следят най-ясно изразени потребности за развиване на висшето обучение, граничи с най-големия център на висше образования в България – София. Не на последно място, районното разделяне в България към този момент не дава отговор на минималните условия на Евростат – два региона (Северозападният и Северният централен) не дават отговор на условията за най-малък брой поданици, а след преброяването на популацията от 2021 година още един регион е на границата (Североизточният).
Официално обществено разискване за прерайониране стартира през 2018 година, само че през 2019 година по изключение беше реализирано единодушие с Евростат за опазване на сегашните региони до 2027 година Все отново рано те ще би трябвало да бъдат изменени и евентуално окрупнени.
Следващите най-популярни посоки за студентите от този край са педагогическите посоки, които са налични в региона, въпреки и с дребен брой места, само че идващото по ред известно направление – „ Администрация и ръководство “ – също не е налично в региона.
Няма различен регион с такова разминаване сред търсене и предложение на висше обучение. За решение на този проблем специалистите от Министерството на образованието и науката (МОН) работят от години и техните заключения също се взимат поради във връзка с тематиката за бъдещото прерайониране на страната.
Регионалните несъответствия в териториалната конструкция на висшето обучение включват разпределението на висшите учебни заведения, професионалните посоки (ПН) и студентите. Най-много висши учебни заведения (27) правят активност в Югозападния регион, който включва и София, а минимум са в Северозапада, където са основани единствено две висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали.
Това предопределя и статистиката във връзка с застъпените ПН. Те в най-голяма степен са налични в София и Благоевград като водещи академични центрове на Югозапад (50). В други четири региона има достъп до сред 33 и 44, до момента в който минимум професионални посоки са показани в Северозападния регион – 14.
Единадесет ПН са налични във всичките шест региона на страната, а други единадесет посоки – в пет от шест. Три посоки са налични единствено в един регион, пет – в два региона на страната, седем ПН – в три региона, а останалите 15 ПН са показани в четири.
От десетте най-масови посоки (според броя на настоящите студенти) пет са показани във всичките шест региона на страната, а останалите пет са налични в пет региона. Все отново прави усещане, че „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “ и „ Медицина “ са показани единствено в пет региона. Редица професионални посоки изобщо не се оферират в Северна България, в това число „ Спорт “, „ Театрално и кино изкуство “ и „ Ветеринарна медицина “, въпреки последните две да са предпочитани.
Студентите са разпределени по региони по същия модел, както ПН и висшите учебни заведения. В региона с най-вече висши учебни заведения и професионални посоки – Югозападния – се образоват и най-вече студенти (46.7% от всички студенти в България). Следват Южният централен регион с 18.4%, Североизточният и Северният централен с 14.7 и 11.3% надлежно, а с минимален дял студенти са Югоизточният с 6.4% и Северозападният с 2.7%. В последните два региона делът на студентите е доста по-нисък от каузи на популацията, изключително в Северозападния регион. Действащите студенти български жители са разпределени неравномерно по региони, като минимум са студентите в Северозападния регион – под 4 хиляди, а най-вече са в Югозападния – близо 78 хиляди, т.е. разликата сред двата региона е към 20 пъти.
Съвсем друго е съотношението сред студентите, приключили приблизително обучение в двата региона – разликата там е към три пъти (над 45 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Югозападния регион, по отношение на 15 хиляди студенти, приключили приблизително обучение в Северозападния район). Ако разгледаме съотношението сред студентите, които се образоват в региона, и студентите, които са приключили приблизително обучение в региона, то е най-високо в Югозападния регион – 1.7. Това демонстрира, че в него се стичат студенти от цялата страна.
В другата прекаленост е Северозападът, в който съотношението е едвам 0.3 – близо 15 хиляди настоящи студенти са приключили приблизително обучение там, само че под 4 хиляди студенти български жители учат в региона. С други думи, голямото болшинство от студентите от Северозапада са принудени да следват висше обучение в други региони на страната. Подобно, въпреки и не толкоз извънредно, е ситуацията и на югоизток.
Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите. За интервал от 5 години са приключили 196 178 студенти. От тях над 45% са приключили в Югозападния регион, 17.6% – в Южния централен регион, 14.7% – в Североизточния регион, 14.2% – в Северния централен регион, 6.7% – в Югоизточния район, и 1.9% – в Северозападния.
Като цяло разпределението на приключилите съгласно региона, в който се намира работното им място, следва сходен модел, въпреки и с някои разлики. В Северния централен регион делът на реализиращите се в региона е надалеч по-нисък от каузи на приключилите. Обратно, в Северозападния регион работят близо 7% от приключилите, само че висши учебни заведения в региона са приключили единствено 1.9% от всички приключили в страната. Положението е сходно и в Югоизточния регион, въпреки и не с такава фрапантна разлика.
Все отново специалистите означават, че следените настоящи районни разлики са ясно изразени, само че не трябва да се абсолютизират. Първо, дистанциите в България са относително дребни, а кандидат-студентите и студентите са мобилни – надлежно достъпът до висше обучение не е мощно възпрепятстван.
Второ, Северозападният регион, в който се следят най-ясно изразени потребности за развиване на висшето обучение, граничи с най-големия център на висше образования в България – София. Не на последно място, районното разделяне в България към този момент не дава отговор на минималните условия на Евростат – два региона (Северозападният и Северният централен) не дават отговор на условията за най-малък брой поданици, а след преброяването на популацията от 2021 година още един регион е на границата (Североизточният).
Официално обществено разискване за прерайониране стартира през 2018 година, само че през 2019 година по изключение беше реализирано единодушие с Евростат за опазване на сегашните региони до 2027 година Все отново рано те ще би трябвало да бъдат изменени и евентуално окрупнени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ