Студенти теглят до 8 бона за работа в чужбина
Студентите у нас теглят сред 5000 и 8000 лв. заем, с цел да могат да работят през лятото в чужбина. Сумата нормално покрива разноските за превоз, до момента в който някои употребяват парите, с цел да платят и семестриалните си такси в задграничен университет. Това сподели ръководителят на Асоциацията на кредитните медиатори в България (АКПБ) Деян Василев за „ Монитор”.
Рядкост е студенти да се допитват до кредитни консултанти. Обикновено това го вършат родители, които желаят да теглят сума, тъй като децата им нямат задоволително приходи.
„ Това са огромни изключения - от време на време родители теглят ипотеки, с цел да купят жилище на децата си”, сподели Василев. Той добави, че ако студент тегли пари, то той го прави посредством потребителски заем.
„ Учащите теглят, с цел да си платят билетите до дадена страна или когато желаят лятото да работят в далечни страни, като в Америка например”, посочи ръководителят на АКПБ. Според него сумите може и да са по-големи, само че изискванията за това у нас не са толкоз удобни.
„ Във Англия лихвите по заемите за обучение са по-добри и може да се отлагат”, даде образец Василев, като загатна, че сходен тип заем, субсидиран от страната, съществува и у нас и се тегли за период от 5 години.
При изтегляне на заем, студентите вписват родителите си като гаранти. Това е по-обичайно при ипотеките, въпреки и при потребителските заеми, при положение на по-ниски приходи, някои също да прибягват до това да вписват настойниците си като съдлъжници.
Скорошно изследване сочи, че 52,2% от студентите у нас се оправят добре с персоналните си финанси. 10% от интервюираните са отличници по мениджмънт, а 36% не се оправят добре с рационалното харчене на парите, демонстрират данните на JA България и NN България.
Близо 70% наблюдават своя бюджет един път седмично или месечно, като водещо място в записването води бележникът (34.1%). Средно 13% пък икономисват част от своя месечен приход, само че все пак 37% от всички дали отговор биха спестявали, с цел да започват бизнес.
Финансисти поучават най-малко 10% от приходите на депозит. Според тях по този начин се получава спешен фонд или буфер, който може да се употребява в незабавни случаи като произшествия, интервенции.
„ Спестените пари би трябвало да може да ни стигнат за покриване на разноските за живот за най-малко 3 месеца”, сподели Василев. По думите му, в случай че нямаме подобен буфер, то ще прибегнем до изтегляне на бързи заеми, а това може да докара до поглъщане.
„ Не е хубаво да се теглят заеми за ваканции или някакви артикули за потребление”, разяснява още Василев, като посъветва да търсим финансиране повече за действия, които ни образоват и обогатяват.
„ Дали това ще е пазаруването на кола, с която ще се придвижваме, или както в тази ситуация - обучение в чужбина, отново би трябвало да ни помогне на развитието”, приключи Василев.
Рядкост е студенти да се допитват до кредитни консултанти. Обикновено това го вършат родители, които желаят да теглят сума, тъй като децата им нямат задоволително приходи.
„ Това са огромни изключения - от време на време родители теглят ипотеки, с цел да купят жилище на децата си”, сподели Василев. Той добави, че ако студент тегли пари, то той го прави посредством потребителски заем.
„ Учащите теглят, с цел да си платят билетите до дадена страна или когато желаят лятото да работят в далечни страни, като в Америка например”, посочи ръководителят на АКПБ. Според него сумите може и да са по-големи, само че изискванията за това у нас не са толкоз удобни.
„ Във Англия лихвите по заемите за обучение са по-добри и може да се отлагат”, даде образец Василев, като загатна, че сходен тип заем, субсидиран от страната, съществува и у нас и се тегли за период от 5 години.
При изтегляне на заем, студентите вписват родителите си като гаранти. Това е по-обичайно при ипотеките, въпреки и при потребителските заеми, при положение на по-ниски приходи, някои също да прибягват до това да вписват настойниците си като съдлъжници.
Скорошно изследване сочи, че 52,2% от студентите у нас се оправят добре с персоналните си финанси. 10% от интервюираните са отличници по мениджмънт, а 36% не се оправят добре с рационалното харчене на парите, демонстрират данните на JA България и NN България.
Близо 70% наблюдават своя бюджет един път седмично или месечно, като водещо място в записването води бележникът (34.1%). Средно 13% пък икономисват част от своя месечен приход, само че все пак 37% от всички дали отговор биха спестявали, с цел да започват бизнес.
Финансисти поучават най-малко 10% от приходите на депозит. Според тях по този начин се получава спешен фонд или буфер, който може да се употребява в незабавни случаи като произшествия, интервенции.
„ Спестените пари би трябвало да може да ни стигнат за покриване на разноските за живот за най-малко 3 месеца”, сподели Василев. По думите му, в случай че нямаме подобен буфер, то ще прибегнем до изтегляне на бързи заеми, а това може да докара до поглъщане.
„ Не е хубаво да се теглят заеми за ваканции или някакви артикули за потребление”, разяснява още Василев, като посъветва да търсим финансиране повече за действия, които ни образоват и обогатяват.
„ Дали това ще е пазаруването на кола, с която ще се придвижваме, или както в тази ситуация - обучение в чужбина, отново би трябвало да ни помогне на развитието”, приключи Василев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ