Студентите са празнували своя празник на 17-ти ноември! Ето как

Студентите са чествали своя празник на 17-ти ноември! Ето по какъв начин се е появил 8-ми декември

Българските студенти означават своя празник. През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов слага въпроса, обвързван с това първото Висше учебно заведение в България да има „ по-особен, собствен празник “. На съвещанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето учебно заведение дефинира деня на просветителя св. Климент Охридски – 25 ноември (8 декември по нов стил), за собствен празник.

За първи път студентите го означават през 1903 година в салона на читалище „ Славянска сказка “, в София. През 1905 година в правилника на Висшето учебно заведение, което тогава към този момент се назовава Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, за първи път е записан текстът, че 25 ноември е негов патронен празник.

От 1916 година, вследствие на формалното въвеждане на Григорианския календар в България, годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и стартира да се празнува на 8 декември.

Така с годините най-старото и влиятелно висше учебно заведение в България – Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, основава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската тържественост.

Празнуването на 8 декември е анулирано след 1944 година и е сменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската взаимност.

През 1962 година празникът на висшето учебно заведение на 8 декември още веднъж е възобновен. След 1968 година, когато Българската православна черква връща остарелия жанр на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски още веднъж става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет взема решение да отдели патронния празник на висшето учебно заведение от общия на 8 декември и дефинира за собствен формален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на университета – св. Климент, който е архиепископ Охридски.

През годините 8 декември остава световна дата и продължава да сплотява българските студенти с извънредно известния им празник. Официално 8 декември е разгласен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на съвещание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 година

Подобряване на реализацията на приключилите висши учебни заведения на пазара на труда, повишение на каузи на задграничните студенти и увеличение на броя, както и на въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения. Тези съществени трендове в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2023 година регистрира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Това стана при представянето на 13-ото й издание на 1 декември т.г. Той посочи, че данните в нея се употребяват за образуване на национални политики във висшето обучение. 

Резултатите демонстрират, че най-ниска безработица (под 1%) има измежду приключилите професионалните посоки: „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Военно дело “ и „ Математика “, а най-висока – измежду приключилите „ Социални действия “ (3,4%). 

Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ и „ Военно дело “ (над 4000 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Металургия “, „ Математика “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Комуникационна и компютърна техника “ и „ Национална сигурност “ (между 3000 и 4000 лева.).

На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ – 6469 лева (при 5592 лева, регистриран през предходната година), следвани от приключилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (при 4333 лева през предходната година).

Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено равнище от 2013 година

По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите първокурсници в направлението „ Информатика и компютърни науки “ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, признати в направленията „ Обществени връзки и осведомителни науки “ на Американския университет и в „ Медицина “ на Медицинския университет в София (5,72).

 Трите професионални посоки с най-вече настоящи студенти през 2023 година са: „ Икономика “ с 24 906 студенти, „ Педагогика “ (16 900) и „ Медицина “ (12 660). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ – 48.  

Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.

Две са висшите учебни заведения, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния лицей „ Любен Гройс “, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник.

В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4 % през 2013 година до над 8 % от настоящите студенти през 2023 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията: „ Медицина “ (57% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (46%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В страната има 128 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2023 година са се обучавали 2,8 на 100 от настоящите студенти в страната.

Източник: Дарик