Двойно повече учат медицина, огромен спад в икономика и администрация |
Студентите по медицина са се нараснали над два пъти по отношение на 2013 година, за сметка на това има голям спад в най-масовите преди години посоки " Икономика " и " Администрация и ръководство ". Това демонстрират данните от десетото издание на рейтинга на университетите. Данните от него за 2020 година показа през днешния ден Георги Стойчев от консорциума, който извършва плана, финансиран по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък ".
Наблюдаваме усъвършенстване на структурата от позиция на разпределението на студентите по професионални посоки. Те са повече в направленията с по-добра реализация на пазара на труда и по-малко в тези с исторически по-слаба, уточни Стойчев.
Днес българските висши учебни заведения приготвят повече лекари, повече експерти в областта на опазването на здравето, повече учители, повече фрагменти в бранш " Сигурност и защита ", повече инженери и повече студенти в направленията свързани с културата и изкуствата, в сравнение с преди 5-7 години. За сметка на това доста по-малко учат, с цел да станат икономисти, икономисти, политолози, доста по-малко учат и в направление " Администрация и ръководство ".
През последните 7 години, макар сензитивното понижаване на общия брой на студентите в България - над 18%, студентите по медицина са се нараснали повече от два пъти по отношение на 2013 - със 108%. Ако тогава са се подготвяли към 6000 студенти, в този момент броят им близо 12 500. Увеличават се задграничните студенти в направлението - 56% са чужденци. Близо 14% е нарастването на българските. Същите процеси се следят и в стоматология, фармация и здравни грижи, където се приготвят медицински сестри, акушерки, лаборанти, които са извънредно дефицитни фрагменти.
Увеличение с 42% по отношение на 2013 година има при учещите педагогика, което е станало второто най-масово в България. То измества от тази позиция " Администрация и ръководство ", направлението, което беше най-масово след " Икономика ".
С над 40% е растежът в " Национална сигурност " и " Военно дело " поради положителната им реализация.
Увеличение има и при " Театрално и кино изкуство " - с 35 на 100.
При инженерите нарастването е изключително очевидно в специалностите, свързани с осведомителни и информационни технологии, растеж има и при превоз, мореплаване и авиация.
Къде има спад
20% спад би трябвало да се приема за естествен поради демографските ни индикатори - сподели Стойчев.
Има обаче посоки с над 40%.
С огромен спад са двете най-масови до неотдавна - " Икономика " и " Администрация и ръководство ", надлежно 41% и 45%. Той е съпроводен с две позитивни трендове в двете направления - колкото по-малко студенти, толкоз по-добра реализация измежду приключилите. В двете направления делът на наетите нараства от 36 " % през 2013 на 41% през 2020 година В тях се следи и централизация на по-голям дял студенти във висшите учебни заведения, които оферират по-добро качество на образованието и по-добра реализация. Ако в топ 3 на университетите по стопанска система през 2013-а са учили 29% от студентите, в този момент са 42%.
Втората наклонност, която демонстрират данните от рейтинга, е по-добрата реализация. През 2013 година приключилите, които имат принос към осигурителната ни система са били 76%, през 2020-а са 81%. Сега 51% от тях заемат позиции, изискващи висше обучение, до момента в който през 2013-а те са били 47 на 100.
Повишават се и приходите. С 58% приблизително по отношение на 2013 година В безспорни стойности най-бързо порастват приходите в металургията, математиката и информатиката. В топ 10 като процентен напредък на приходите са и двете педагогичен професионални посоки в България. Най-висок е облагаемият приход в приключилите информатика и компютърни науки, математика, изследване и рандеман на потребни изкопаеми, металургия.
Безработицата през тази година измежду приключилите се усилва малко, с към 2.2 на 2.8% по отношение на предходната година, което от консорциума отдават на резултата от Ковид рецесията.
Третата значима наклонност е увеличението на броя и качеството на научните изявления на българските висши учебни заведения. Увеличението на изявленията в интернационално разпознаваеми научни списания е свойно спрямо предходните 5 година Най-добре по тези индикатори са СУ, медицинските университети, ХТМУ.
Увеличава се и делът на задграничните студенти. Ако през 2013 година той е бил 4%, в този момент е към 8%. За съпоставяне - сред 7 и 8% е делът в Швеция, Финландия, Словакия, Португалия. В Гърция и Полша е под 4%, в Съединени американски щати е под 6%. По-висок е в Германия - 13%, Чехия - 15%, Англия - 18%. България е с по-висок дял и от междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който е към 6%.
Най-голям принос за това имат медицината, стоматологията, фармацията. Над 10% са чужденците в превоз, мореплаване и авиация, музикално и танцово изкуство.
Класации
Софийският университет продължава да е висшето учебно заведение с най-вече първи места - в 23 професионални посоки от 30-те, по които образова. Техническият университет в София - в 6 от 10-те си, Медицинският университет в София - в 4 от 5, ХТМУ - в 3. Американският университет, Аграрният университет и Тракийският университет водят в 3 посоки. 12 висши учебни заведения са първи в едно, само че измежду тях има и такива, които преподават единствено по едно направление, да вземем за пример УАСГ, НАТФИЗ, МА, НХА.
За пръв път в рейтинга са включени знаци за съгласуваност с сътрудници в чужлина, за брой взаимни стратегии на български с непознати висши учебни заведения. В България 23 ВУ оферират такива стратегии, общо стратегиите са 88 и в тях се образоват 3 400 студенти. Всички те ще получат българска и съответната непозната тапия.
Анализ за случилото се през последните 10 години направи министър Красимир Вълчев. През 90-те години 30% от завършващите гимназия влизаха в университет, по-късно се одобри краен модел на академично самоуправление. Взе се решение за либераизация, масовизация, чиято кулминационна точка беше през 2008 година. Създадоха се 14 висши учебни заведения, държавните сътвориха 100 нови професионални посоки и " обраснаха " с посоки в обществените, стопанските и правните науки вследствие на избуялото търсене.
За завършващите нямаше значение къде ще учат, значимото беше да отидат да учат в огромния град, да продължат да ги устоят родителите, да се включат в студентския ваучър - обрисува картината на 90-те министърът.
Тежките трансформации в съвсем всички браншове през последните десетилетия доведоха до сериозен спад в техническите и педагогическите специалности.
През 2010 година, когато бе първото издание на рейтинга и министърът дефинира последвалото десетилетие като " десетилетието на рейтинговата система ", тъй като на резултатите от данните от него стъпиха и приложените след това политики.
Приемът доближи максимума си 2014-2015 година. Предложиха се промени в Закона за висшето обучение и финансирането към този момент не беше на база пазарно търсене. Преструктурира се финансирането, преструктурира се и приемът. Налице в този момент е пониженият банкет по стопанска система, публични връзки, политически науки. За страдание, не е възобновен приемът в инженерните науки. През тези години системата се сблъска и с демографското понижение и по този начин общото понижение на приема е 34% за магистърски и бакалавърски стратегии в държавните и 25% в частните висши учебни заведения.
За водената политика министърът изясни: " Това е политика и на стимулиране на висшите учебни заведения да се концентрират в мощните им професионални посоки. Без 4 държавните висши учебни заведения са основани като профилирани и тази политика ще продължи да се осъществя. В УНСС да вземем за пример приемът е понижен два пъти по отношение на предходната година, т.е. ще приема по-добри студенти и ще се осъществят по-добре.
Някои обвързаха възнагражденията с научната активност и имаме съвсем двойна цитируемост. Разбраха, че би трябвало да се грижат за реализацията и да имат връзка с бизнеса, че свърши горивото на масовизацията и тряба да минимизират вътрешната си конструкция - тези процеси са факт, сподели Вълчев.
Това, което би трябвало да се добави в политиките - завършек на затворения модел на академично самоуправление, при което всеки гледа себе си, гледа дървото, не гората. Заложихме на свързаността, тъй като нашите университети са дребни на фона на глобализиращия се пазар. Имаме пет висши учебни заведения, които са част от европейски академични мрежи, това са европейски университет. Има общи стратегии, сплотяват теоретичен и научен потенциал.
Една от огромните промени е, че в случай че през последните десетилетия висшето обучение се е стремяло към профилирани и задълбочени познания, в този момент бакалавърските стратегии би трябвало да дават по-интегрални умения, тъй като всяка специалност ще ги изисква и би трябвало да има пренастройване към учене през целия живот. Това изисква повече преподаватели и непрекъсната смяна в стратегиите, уточни Вълчев.
Другата огромна смяна е, че българските висши учебни заведения схванаха, че свърши времето на бързото трупане на доходи вследствие на неудовлетворено предложение на висше обучение и най-важното е тяхната известност и оценката за качеството на предлаганото от тях обучение.
" Направиха групости, направиха щуротиии, избираха безотговорни управления, в този момент избраха репутацията ", сподели Вълчев.
Преди занижаваха условията и се конкурираха по занижени условия, само че не всички - академиите по изкуствата не го направиха. Сега би трябвало да схванат, че студентът би трябвало да учи всеки ден, а не да се притеснява, че в случай че му дадат два плана за учебен срок, ще избягат. Нищо няма да изгубят, няма да изгубят държавна дотация, в случай че студент не приключи " - уточни той.
На изказванията, че всеобщо младежите избират чужбина той отговори, че завършващите, които отпътуват, с цел да учат, са 5%.
Наблюдаваме усъвършенстване на структурата от позиция на разпределението на студентите по професионални посоки. Те са повече в направленията с по-добра реализация на пазара на труда и по-малко в тези с исторически по-слаба, уточни Стойчев.
Днес българските висши учебни заведения приготвят повече лекари, повече експерти в областта на опазването на здравето, повече учители, повече фрагменти в бранш " Сигурност и защита ", повече инженери и повече студенти в направленията свързани с културата и изкуствата, в сравнение с преди 5-7 години. За сметка на това доста по-малко учат, с цел да станат икономисти, икономисти, политолози, доста по-малко учат и в направление " Администрация и ръководство ".
През последните 7 години, макар сензитивното понижаване на общия брой на студентите в България - над 18%, студентите по медицина са се нараснали повече от два пъти по отношение на 2013 - със 108%. Ако тогава са се подготвяли към 6000 студенти, в този момент броят им близо 12 500. Увеличават се задграничните студенти в направлението - 56% са чужденци. Близо 14% е нарастването на българските. Същите процеси се следят и в стоматология, фармация и здравни грижи, където се приготвят медицински сестри, акушерки, лаборанти, които са извънредно дефицитни фрагменти.
Увеличение с 42% по отношение на 2013 година има при учещите педагогика, което е станало второто най-масово в България. То измества от тази позиция " Администрация и ръководство ", направлението, което беше най-масово след " Икономика ".
С над 40% е растежът в " Национална сигурност " и " Военно дело " поради положителната им реализация.
Увеличение има и при " Театрално и кино изкуство " - с 35 на 100.
При инженерите нарастването е изключително очевидно в специалностите, свързани с осведомителни и информационни технологии, растеж има и при превоз, мореплаване и авиация.
Къде има спад
20% спад би трябвало да се приема за естествен поради демографските ни индикатори - сподели Стойчев.
Има обаче посоки с над 40%.
С огромен спад са двете най-масови до неотдавна - " Икономика " и " Администрация и ръководство ", надлежно 41% и 45%. Той е съпроводен с две позитивни трендове в двете направления - колкото по-малко студенти, толкоз по-добра реализация измежду приключилите. В двете направления делът на наетите нараства от 36 " % през 2013 на 41% през 2020 година В тях се следи и централизация на по-голям дял студенти във висшите учебни заведения, които оферират по-добро качество на образованието и по-добра реализация. Ако в топ 3 на университетите по стопанска система през 2013-а са учили 29% от студентите, в този момент са 42%.
Втората наклонност, която демонстрират данните от рейтинга, е по-добрата реализация. През 2013 година приключилите, които имат принос към осигурителната ни система са били 76%, през 2020-а са 81%. Сега 51% от тях заемат позиции, изискващи висше обучение, до момента в който през 2013-а те са били 47 на 100.
Повишават се и приходите. С 58% приблизително по отношение на 2013 година В безспорни стойности най-бързо порастват приходите в металургията, математиката и информатиката. В топ 10 като процентен напредък на приходите са и двете педагогичен професионални посоки в България. Най-висок е облагаемият приход в приключилите информатика и компютърни науки, математика, изследване и рандеман на потребни изкопаеми, металургия.
Безработицата през тази година измежду приключилите се усилва малко, с към 2.2 на 2.8% по отношение на предходната година, което от консорциума отдават на резултата от Ковид рецесията.
Третата значима наклонност е увеличението на броя и качеството на научните изявления на българските висши учебни заведения. Увеличението на изявленията в интернационално разпознаваеми научни списания е свойно спрямо предходните 5 година Най-добре по тези индикатори са СУ, медицинските университети, ХТМУ.
Увеличава се и делът на задграничните студенти. Ако през 2013 година той е бил 4%, в този момент е към 8%. За съпоставяне - сред 7 и 8% е делът в Швеция, Финландия, Словакия, Португалия. В Гърция и Полша е под 4%, в Съединени американски щати е под 6%. По-висок е в Германия - 13%, Чехия - 15%, Англия - 18%. България е с по-висок дял и от междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който е към 6%.
Най-голям принос за това имат медицината, стоматологията, фармацията. Над 10% са чужденците в превоз, мореплаване и авиация, музикално и танцово изкуство.
Класации
Софийският университет продължава да е висшето учебно заведение с най-вече първи места - в 23 професионални посоки от 30-те, по които образова. Техническият университет в София - в 6 от 10-те си, Медицинският университет в София - в 4 от 5, ХТМУ - в 3. Американският университет, Аграрният университет и Тракийският университет водят в 3 посоки. 12 висши учебни заведения са първи в едно, само че измежду тях има и такива, които преподават единствено по едно направление, да вземем за пример УАСГ, НАТФИЗ, МА, НХА.
За пръв път в рейтинга са включени знаци за съгласуваност с сътрудници в чужлина, за брой взаимни стратегии на български с непознати висши учебни заведения. В България 23 ВУ оферират такива стратегии, общо стратегиите са 88 и в тях се образоват 3 400 студенти. Всички те ще получат българска и съответната непозната тапия.
Анализ за случилото се през последните 10 години направи министър Красимир Вълчев. През 90-те години 30% от завършващите гимназия влизаха в университет, по-късно се одобри краен модел на академично самоуправление. Взе се решение за либераизация, масовизация, чиято кулминационна точка беше през 2008 година. Създадоха се 14 висши учебни заведения, държавните сътвориха 100 нови професионални посоки и " обраснаха " с посоки в обществените, стопанските и правните науки вследствие на избуялото търсене.
За завършващите нямаше значение къде ще учат, значимото беше да отидат да учат в огромния град, да продължат да ги устоят родителите, да се включат в студентския ваучър - обрисува картината на 90-те министърът.
Тежките трансформации в съвсем всички браншове през последните десетилетия доведоха до сериозен спад в техническите и педагогическите специалности.
През 2010 година, когато бе първото издание на рейтинга и министърът дефинира последвалото десетилетие като " десетилетието на рейтинговата система ", тъй като на резултатите от данните от него стъпиха и приложените след това политики.
Приемът доближи максимума си 2014-2015 година. Предложиха се промени в Закона за висшето обучение и финансирането към този момент не беше на база пазарно търсене. Преструктурира се финансирането, преструктурира се и приемът. Налице в този момент е пониженият банкет по стопанска система, публични връзки, политически науки. За страдание, не е възобновен приемът в инженерните науки. През тези години системата се сблъска и с демографското понижение и по този начин общото понижение на приема е 34% за магистърски и бакалавърски стратегии в държавните и 25% в частните висши учебни заведения.
За водената политика министърът изясни: " Това е политика и на стимулиране на висшите учебни заведения да се концентрират в мощните им професионални посоки. Без 4 държавните висши учебни заведения са основани като профилирани и тази политика ще продължи да се осъществя. В УНСС да вземем за пример приемът е понижен два пъти по отношение на предходната година, т.е. ще приема по-добри студенти и ще се осъществят по-добре.
Някои обвързаха възнагражденията с научната активност и имаме съвсем двойна цитируемост. Разбраха, че би трябвало да се грижат за реализацията и да имат връзка с бизнеса, че свърши горивото на масовизацията и тряба да минимизират вътрешната си конструкция - тези процеси са факт, сподели Вълчев.
Това, което би трябвало да се добави в политиките - завършек на затворения модел на академично самоуправление, при което всеки гледа себе си, гледа дървото, не гората. Заложихме на свързаността, тъй като нашите университети са дребни на фона на глобализиращия се пазар. Имаме пет висши учебни заведения, които са част от европейски академични мрежи, това са европейски университет. Има общи стратегии, сплотяват теоретичен и научен потенциал.
Една от огромните промени е, че в случай че през последните десетилетия висшето обучение се е стремяло към профилирани и задълбочени познания, в този момент бакалавърските стратегии би трябвало да дават по-интегрални умения, тъй като всяка специалност ще ги изисква и би трябвало да има пренастройване към учене през целия живот. Това изисква повече преподаватели и непрекъсната смяна в стратегиите, уточни Вълчев.
Другата огромна смяна е, че българските висши учебни заведения схванаха, че свърши времето на бързото трупане на доходи вследствие на неудовлетворено предложение на висше обучение и най-важното е тяхната известност и оценката за качеството на предлаганото от тях обучение.
" Направиха групости, направиха щуротиии, избираха безотговорни управления, в този момент избраха репутацията ", сподели Вълчев.
Преди занижаваха условията и се конкурираха по занижени условия, само че не всички - академиите по изкуствата не го направиха. Сега би трябвало да схванат, че студентът би трябвало да учи всеки ден, а не да се притеснява, че в случай че му дадат два плана за учебен срок, ще избягат. Нищо няма да изгубят, няма да изгубят държавна дотация, в случай че студент не приключи " - уточни той.
На изказванията, че всеобщо младежите избират чужбина той отговори, че завършващите, които отпътуват, с цел да учат, са 5%.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ