Студенти от филмовия и екранния факултет на НАТФИЗ откриха съвместна

Студенти от филмовия и екранния факултет на НАТФИЗ откриха взаимна фотоизложба „ Костюмът през обектива на светлината “.

Второкурсниците от компетентност „ “ и „ “ работиха в екип, близо месец. С търпеливата помощ на своите преподаватели – д-, доцент д-р , проф.  и менторите  и Соня Илиева, младите създатели осъществиха първото от концептуалната поредност ателиета на доктор Кънчева „ Презентирай, вдъхновявай, споделяй “.

Снимки от процеса

фотограф: Дамянка Савова

Снимки от изложбата

Защо прекосяваме през светлината?

„ Периодите, през които минава светкавичната обработка на информацията са преди всичко образни. Потоците на преноса на данни са най-вече механически новаторски – бързи, летящи, изпреварващи мисълта, която си почива. Понякога процесът е извънредно гръмък и приказлив като че ли минава товарен трен проникнал в тишината на сгушеното селце. Търси бягството от света, тъй като рядко съумява да открие спокойствието в него. Търси своята мета галактика като остава преносител на ентусиазъм, само че на външни наблюдаващи на придвижването и напредъка. Дали възприятието би могло да бъде отхвърлен наблюдаващ? Вероятно не, тъй като това ще промени РНК интуицията пренасяща креативните потоци в сърцевината на времето. В подтекста на тези разсъждения нека тази носталгия по натуралистично преместване на идеалните постижения в света на изкуството не ги унищожи от прекомерното улеснение на материалната отдалеченост на времето, в която живеем “ … Какво общо има това със сцената и театралния живот? Дали катарзиса от живото чувство, в което от време на време болката от неспособност да се твори поради липса на опция да бъдеш допрян е с цел да ни подсети, че душата е жива и търси действителната среща с изкуството… “ – из публикацията на доктор Екатерина Кънчева „ “ оповестена в сп. „ “.

Защото първоначално бе светлината…, а след това? Всичко това следва да бъде забелязано, запечатано и архивирано за поколенията, които идват.