Студенти от България и Северна Македония дебатират за рисковете пред сигурността на Балканите
Студенти от България и Северна Македония дискутираха ролята на НАТО за справяне с провокациите в динамичната интернационална и районна среда на сигурност. Дискусията бе провежда от Софийския конгрес за сигурност с поддръжката на Департамента за обществена дипломация на НАТО.
Две групи студенти от България и Северна Македония дебатираха какви са рисковете и заканите пред нашия район и търсиха дружно решения с готовност да изградят другарство и доверие по сред си. Според декана на Факултета по сигурност на Университета „ Св. Климент Охридски “ в Скопие Никола Дуйовски младежите от двете общества в България и Северна Македония са бъдещето и те ще градят връзките отсега нататък във времето сред двете прилежащи страни, които също така са и съдружници в НАТО.
" Много е значимо, че сме тук. Това е първа от сходен вид конференция и аз съм в действителност доста благополучен, че студентите от Северна Македония и България демонстрираха доста съществено възприятие на общественост, приемливост и поддръжка на процесите, които са пред нас. Ние всички сме изправени пред общи провокации, обща орис, което значи че ще споделяме общо бъдеще и по тази причина задължението, което ние, по възрастните имаме, е да вършим още по съществени опциите за съдействие при младежите ", сподели проф. Никола Дуйовски, декан на Факултета по сигурност на Университета " Св. Климент Охридски ", РСМ.
Македонските студентки Ясна Йоанидис от Икономическия факултет в Скопие, Северна Македония и Игор Герасимовски от Факултета по сигурност в Скопие в югозападната ни съседка, считат че такива конгреси са мост, който може да им помогне да се сближат доста с българските им сътрудници.
" Аз схващам тази конференция, като огромна опция да се срещнем с нашите български сътрудници, тъй като сме изправени пред идентични въпроси и проблеми и настрана сме и съседи. Хубаво е да създадем контакти между тях, тъй като ние сме при започване на своите кариери, представляваме бъдещето на едната и другата страна, ще можем да си оказваме помощ и сътрудничим и да решаваме общите въпроси. Винаги е по-лесно, когато от другата страна имате сътрудник, в сравнение с противник ", акцентира Ясна Йоанидис, студент Икономически факултет в Скопие, РСМ.
" Смятам, че присъединяване в такива конференции е доста значимо. Като две страни членки на НАТО, е доста значимо да има такова съдействие, което във времето може единствено да се надгражда ", съобщи Игор Герасимовски, студент Факултет по сигурност, Скопие, РСМ.
Българските им сътрудници разсъждават в сходен проект.
" Това ни провокира да преодоляваме предрасъдъците и да се срещнем с задграничните студенти и съседите ни, с цел да можем да се разбираме повече и да вървим напред ", съобщи Сара Зуини, студентка Международни връзки в УНСС.
" В подтекста на рецесиите през последните години за мен е доста значимо да имаме с сътрудниците от Македония непосредствена връзка, защото те са наш комшия и се чака връзките сред страните ни да бъдат другарски. Днес се видя, че можем да работим дружно и че имаме общи ползи и общо бъдеще ", Кристиян Александров, студент „ Международни връзки “ - УНСС.
Проф. Дуйовски счита, че проблемите и рисковете пред Северна Македония и България са общи и са свързани с хибридните провокации, като да вземем за пример сигналите за подправени бомби и прибавя, че през 21-ви век няма заплаха, която да стартира и да приключва в рамките на една страна.
" Същите проблеми ги имат както в България, по този начин и в Северна Македония. Миналата година бяхме изправени със съществени хибридни провокации, свързани със сигнали за подправени бомби в учебните заведения в Македония. Заедно с нашите сътрудници намерихме метод по какъв начин да се оправим с тези проблеми. Веднага, когато престанаха сигналите за подправени бомби, те се трансферираха в България, Сърбия и другите страни в нашия район. Нещата бяха решение по същия метод като специфичните служби сплотиха старания и това реши въпроса и обстановката е под надзор освен при вас, само че и общо на Балканите.
Всички други въпроси, свързани със сигурността, са еднообразно значими освен за България, само че и за Северна Македония, както и за Сърбия. Остават провокациите, пред които е изправен 21-ви век и които ги споделяме освен в границите на НАТО, само че и в общите въоръжени сили, които сме ги формирали. Тези проблеми са свързани с насилствения екстремизъм, радикализацията, която води към тероризъм. Нито България, нито Северна Македония не са изолирани от тези въпроси и общо работим в тази тенденция. Понякога получаваме поддръжка от стратегиите на НАТО или Европейски Съюз, а от време на време и с двустранните въпроси, които биват договаряни държавните управления на двете страни, с цел да можем да намерим общи отговори пред тези проблеми. Днес през 21-ви век няма заплаха, която да стартира и да приключва в рамките на една страна. Сега е доста елементарно, тъй като не е належащо да преминавате границите, единствено би трябвало да имате достъп до компютри и да се превърнете в проблем за друга страна. Затова е доста значимо колкото е по може по-често да работим дружно за намирането на общи отговори, тъй като и провокациите са общи ", изясни проф. Никола Дуйовски, декан на Факултета по сигурност на Университета " Св.Климент Охридски ", РСМ.
Ето по какъв начин виждат съдействието в областта на сигурността сред България и Северна Македония на Балканите българските студенти.
" Тъй като имаме извънредно сходни национални ползи и закани пред нас, считам, че работейки дружно ще бъдем по-ефективни, в сравнение с работейки поотделно ", сподели Сара Зуини, студентка Международни връзки в УНСС.
" Трябва нашите ползи да са общи и да работим и да създадем всичко допустимо да се развиваме дружно в НАТО и също по този начин и в Европейски Съюз. НАТО и Европейски Съюз могат ли да бъдат мост на стабилността в връзките сред България и Северна Македония. За мен те са най-големият мост, тъй като те поставят основите на съдействието сред двете страни ", сподели Кристиян Александров, студент УНСС.
Проф. Дуйовски споделя, че съветската дезинформационна акция на Балканите е общ проблем пред България и Северна Македония и младежите най-вече страдат от нея.
" Младите са в центъра на тази дезинформационна акция. Това е война, може би не в смисъла на войната, която следим в Украйна, само че това не я прави по-малко значима и значима като вид война, която се води през 21-ви век. Младите хора и от двете страни са изключително наранени от тази война. За страдание би трябвало да отбележа, че макар, че младежите посещават страните от Европейски Съюз, през другите стратегии на Еразмус и на останалите европейски и районни стратегии доста по-лесно попадат под въздействието на отрицателната съветска акция. Тя е мощна и доста открита и директна. Струва ми се, че в този миг нямаме верен отговор, с цел да изградим общество, което да може да се съпротивлява на тази открита война, която се води против всички страни, споделящи западни полезности. В Северна Македония имаме случай когато изключително младежи толкоз елементарно попадат под въздействието на неправилната съветска агитация, като ги популяризират даже и в обществото тези визии, като в никакъв случай през живота си не са посещавали Москва или пък са нямали контакти с университети в Русия. За страдание това въздействие ще продължава да ги натоварва връзките на всички места. И въпрос на зрялост е дали ще успеем да се удържи този европейски и евроатлантически път на развиване и в Северна Македония, България и изключително в Сърбия и Босна и Херцеговина и Косово, на всички места където има открити въпроси. Всички открити въпроси на Балканите са резултат от съветската нападателна политика за въздействие в тази част на Европа. Въпросът е какъв брой НАТО и Европейски Съюз виждат ясно заплахите, от този отворен прозорец пред района на Западните Балкани ", добави проф. Дуйовски.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Две групи студенти от България и Северна Македония дебатираха какви са рисковете и заканите пред нашия район и търсиха дружно решения с готовност да изградят другарство и доверие по сред си. Според декана на Факултета по сигурност на Университета „ Св. Климент Охридски “ в Скопие Никола Дуйовски младежите от двете общества в България и Северна Македония са бъдещето и те ще градят връзките отсега нататък във времето сред двете прилежащи страни, които също така са и съдружници в НАТО.
" Много е значимо, че сме тук. Това е първа от сходен вид конференция и аз съм в действителност доста благополучен, че студентите от Северна Македония и България демонстрираха доста съществено възприятие на общественост, приемливост и поддръжка на процесите, които са пред нас. Ние всички сме изправени пред общи провокации, обща орис, което значи че ще споделяме общо бъдеще и по тази причина задължението, което ние, по възрастните имаме, е да вършим още по съществени опциите за съдействие при младежите ", сподели проф. Никола Дуйовски, декан на Факултета по сигурност на Университета " Св. Климент Охридски ", РСМ.
Македонските студентки Ясна Йоанидис от Икономическия факултет в Скопие, Северна Македония и Игор Герасимовски от Факултета по сигурност в Скопие в югозападната ни съседка, считат че такива конгреси са мост, който може да им помогне да се сближат доста с българските им сътрудници.
" Аз схващам тази конференция, като огромна опция да се срещнем с нашите български сътрудници, тъй като сме изправени пред идентични въпроси и проблеми и настрана сме и съседи. Хубаво е да създадем контакти между тях, тъй като ние сме при започване на своите кариери, представляваме бъдещето на едната и другата страна, ще можем да си оказваме помощ и сътрудничим и да решаваме общите въпроси. Винаги е по-лесно, когато от другата страна имате сътрудник, в сравнение с противник ", акцентира Ясна Йоанидис, студент Икономически факултет в Скопие, РСМ.
" Смятам, че присъединяване в такива конференции е доста значимо. Като две страни членки на НАТО, е доста значимо да има такова съдействие, което във времето може единствено да се надгражда ", съобщи Игор Герасимовски, студент Факултет по сигурност, Скопие, РСМ.
Българските им сътрудници разсъждават в сходен проект.
" Това ни провокира да преодоляваме предрасъдъците и да се срещнем с задграничните студенти и съседите ни, с цел да можем да се разбираме повече и да вървим напред ", съобщи Сара Зуини, студентка Международни връзки в УНСС.
" В подтекста на рецесиите през последните години за мен е доста значимо да имаме с сътрудниците от Македония непосредствена връзка, защото те са наш комшия и се чака връзките сред страните ни да бъдат другарски. Днес се видя, че можем да работим дружно и че имаме общи ползи и общо бъдеще ", Кристиян Александров, студент „ Международни връзки “ - УНСС.
Проф. Дуйовски счита, че проблемите и рисковете пред Северна Македония и България са общи и са свързани с хибридните провокации, като да вземем за пример сигналите за подправени бомби и прибавя, че през 21-ви век няма заплаха, която да стартира и да приключва в рамките на една страна.
" Същите проблеми ги имат както в България, по този начин и в Северна Македония. Миналата година бяхме изправени със съществени хибридни провокации, свързани със сигнали за подправени бомби в учебните заведения в Македония. Заедно с нашите сътрудници намерихме метод по какъв начин да се оправим с тези проблеми. Веднага, когато престанаха сигналите за подправени бомби, те се трансферираха в България, Сърбия и другите страни в нашия район. Нещата бяха решение по същия метод като специфичните служби сплотиха старания и това реши въпроса и обстановката е под надзор освен при вас, само че и общо на Балканите.
Всички други въпроси, свързани със сигурността, са еднообразно значими освен за България, само че и за Северна Македония, както и за Сърбия. Остават провокациите, пред които е изправен 21-ви век и които ги споделяме освен в границите на НАТО, само че и в общите въоръжени сили, които сме ги формирали. Тези проблеми са свързани с насилствения екстремизъм, радикализацията, която води към тероризъм. Нито България, нито Северна Македония не са изолирани от тези въпроси и общо работим в тази тенденция. Понякога получаваме поддръжка от стратегиите на НАТО или Европейски Съюз, а от време на време и с двустранните въпроси, които биват договаряни държавните управления на двете страни, с цел да можем да намерим общи отговори пред тези проблеми. Днес през 21-ви век няма заплаха, която да стартира и да приключва в рамките на една страна. Сега е доста елементарно, тъй като не е належащо да преминавате границите, единствено би трябвало да имате достъп до компютри и да се превърнете в проблем за друга страна. Затова е доста значимо колкото е по може по-често да работим дружно за намирането на общи отговори, тъй като и провокациите са общи ", изясни проф. Никола Дуйовски, декан на Факултета по сигурност на Университета " Св.Климент Охридски ", РСМ.
Ето по какъв начин виждат съдействието в областта на сигурността сред България и Северна Македония на Балканите българските студенти.
" Тъй като имаме извънредно сходни национални ползи и закани пред нас, считам, че работейки дружно ще бъдем по-ефективни, в сравнение с работейки поотделно ", сподели Сара Зуини, студентка Международни връзки в УНСС.
" Трябва нашите ползи да са общи и да работим и да създадем всичко допустимо да се развиваме дружно в НАТО и също по този начин и в Европейски Съюз. НАТО и Европейски Съюз могат ли да бъдат мост на стабилността в връзките сред България и Северна Македония. За мен те са най-големият мост, тъй като те поставят основите на съдействието сред двете страни ", сподели Кристиян Александров, студент УНСС.
Проф. Дуйовски споделя, че съветската дезинформационна акция на Балканите е общ проблем пред България и Северна Македония и младежите най-вече страдат от нея.
" Младите са в центъра на тази дезинформационна акция. Това е война, може би не в смисъла на войната, която следим в Украйна, само че това не я прави по-малко значима и значима като вид война, която се води през 21-ви век. Младите хора и от двете страни са изключително наранени от тази война. За страдание би трябвало да отбележа, че макар, че младежите посещават страните от Европейски Съюз, през другите стратегии на Еразмус и на останалите европейски и районни стратегии доста по-лесно попадат под въздействието на отрицателната съветска акция. Тя е мощна и доста открита и директна. Струва ми се, че в този миг нямаме верен отговор, с цел да изградим общество, което да може да се съпротивлява на тази открита война, която се води против всички страни, споделящи западни полезности. В Северна Македония имаме случай когато изключително младежи толкоз елементарно попадат под въздействието на неправилната съветска агитация, като ги популяризират даже и в обществото тези визии, като в никакъв случай през живота си не са посещавали Москва или пък са нямали контакти с университети в Русия. За страдание това въздействие ще продължава да ги натоварва връзките на всички места. И въпрос на зрялост е дали ще успеем да се удържи този европейски и евроатлантически път на развиване и в Северна Македония, България и изключително в Сърбия и Босна и Херцеговина и Косово, на всички места където има открити въпроси. Всички открити въпроси на Балканите са резултат от съветската нападателна политика за въздействие в тази част на Европа. Въпросът е какъв брой НАТО и Европейски Съюз виждат ясно заплахите, от този отворен прозорец пред района на Западните Балкани ", добави проф. Дуйовски.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ