Студено ли ти е? - попита и във прегръдка ме зави. До

" Студено ли ти е? " - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля през днешния ден се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, към този момент и не питаш:
" Студено ли ти е? "... Сега
край мен е зимата предходна
със мраз и бяла пустош.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.