Младите защитници на Великата китайска стена – втора част
Студеният вятър виеше и развяваше разрошената ѝ коса, само че момичето не се готвеше да се прибира, а ловко поставяше статива, монтираше портативния ръчен метеорологичен апарат и деликатно записваше посоката напразно, температурата, влажността и други данни от наблюдението. Тя се занимава с опазването на Великата китайска стена край град Дзяюгуан, провинция Гансу, повече от три години и това бе нейното четиридесет и шесто посещаване на началната точка на западния завършек на Великата китайска стена от династия Мин.
Лу Тинтин е родена през 90-те години на предишния век в град Дзяюгуан. След като приключва висшето си обучение, тя се връща в родния край, с цел да работи за опазването на Великата китайска стена от времето на династията Мин.
В началото Лу Тинтин работи в офис в продължение на две години. През октомври 2020 година тя подава молба да я реалокират на служба, която ще ѝ разреши да пази стената на място. Лу Тинтин споделя с усмивка, че по това време желала да излезе от офиса и да работи навън, т.е. да отиде до Великата китайска стена, с цел да я види от близко. След това схванала, че става въпрос за към 400 инспекции на 30 обекта на недвижимото културно завещание всеки месец, разпръснати в планините и горите на пустинята Гоби и отвън отъпканите пътища.
По време на първата си задача, с цел да доближи до местоназначението си, трябвало да пътува през Гоби и пясъците. „ Глинената стена “ пред нея се различавала много от Велика китайска стена в визиите ѝ. Дали това също е част от Великата китайска стена? Колегата, който бил с нея, ѝ споделил, че Великата китайска стена в Дзяюгуан е направена от локални материали и е типична за северозападната част на страната.
Когато става дума за Великата китайска стена, в мислите на Лу Тинтин първо се появяват солидните зидове от тухли и камъни, а не тези „ глинени “. Въпреки че е израснала под Великата китайска стена, в предишното в никакъв случай не е забелязвала тези неприветливи остатъци, нито е предполагала, че познанията ѝ не са задоволителни. След постъпването на работа Лу Тинтин взема решение да опресни наученото и заема всевъзможни материали, съветвала се с сътрудници и специалисти и непрекъснато обогатява знанията си за опазването на Великата китайска стена.
Самата Лу Тинтин не чака, че ще се занимава с тази работа повече от три години.
Всеки път, когато излиза на патрул, тя носи разнообразни принадлежности и съоръжение. Когато идва на инспекционната точка, пуска дрона и оглежда изцяло мястото преди да стартира работа с другите измервателни принадлежности, с цел да направи измерванията на Великата китайска стена. Данните се събират, съпоставят се и по-късно се подхващат разнообразни типове защитни ограничения, с цел да се забави оптимално по-нататъшното опустошение, като се сложи основата за осъществима научна и рационална стратегия за ремонт по-късно. Приближавайки се към ремонтираната стена, разликата сред истинската ѝ част е дребна, даже цветът е същия.
„ Ключът към положителната консервация е да не се трансформира първичното положение на наследството, да не се унищожава цената му, както и да се изключи опцията то да се унищожи и изчезне “, споделя Лу Тинтин.
Лу Тинтин е родена през 90-те години на предишния век в град Дзяюгуан. След като приключва висшето си обучение, тя се връща в родния край, с цел да работи за опазването на Великата китайска стена от времето на династията Мин.
В началото Лу Тинтин работи в офис в продължение на две години. През октомври 2020 година тя подава молба да я реалокират на служба, която ще ѝ разреши да пази стената на място. Лу Тинтин споделя с усмивка, че по това време желала да излезе от офиса и да работи навън, т.е. да отиде до Великата китайска стена, с цел да я види от близко. След това схванала, че става въпрос за към 400 инспекции на 30 обекта на недвижимото културно завещание всеки месец, разпръснати в планините и горите на пустинята Гоби и отвън отъпканите пътища.
По време на първата си задача, с цел да доближи до местоназначението си, трябвало да пътува през Гоби и пясъците. „ Глинената стена “ пред нея се различавала много от Велика китайска стена в визиите ѝ. Дали това също е част от Великата китайска стена? Колегата, който бил с нея, ѝ споделил, че Великата китайска стена в Дзяюгуан е направена от локални материали и е типична за северозападната част на страната.
Когато става дума за Великата китайска стена, в мислите на Лу Тинтин първо се появяват солидните зидове от тухли и камъни, а не тези „ глинени “. Въпреки че е израснала под Великата китайска стена, в предишното в никакъв случай не е забелязвала тези неприветливи остатъци, нито е предполагала, че познанията ѝ не са задоволителни. След постъпването на работа Лу Тинтин взема решение да опресни наученото и заема всевъзможни материали, съветвала се с сътрудници и специалисти и непрекъснато обогатява знанията си за опазването на Великата китайска стена.
Самата Лу Тинтин не чака, че ще се занимава с тази работа повече от три години.
Всеки път, когато излиза на патрул, тя носи разнообразни принадлежности и съоръжение. Когато идва на инспекционната точка, пуска дрона и оглежда изцяло мястото преди да стартира работа с другите измервателни принадлежности, с цел да направи измерванията на Великата китайска стена. Данните се събират, съпоставят се и по-късно се подхващат разнообразни типове защитни ограничения, с цел да се забави оптимално по-нататъшното опустошение, като се сложи основата за осъществима научна и рационална стратегия за ремонт по-късно. Приближавайки се към ремонтираната стена, разликата сред истинската ѝ част е дребна, даже цветът е същия.
„ Ключът към положителната консервация е да не се трансформира първичното положение на наследството, да не се унищожава цената му, както и да се изключи опцията то да се унищожи и изчезне “, споделя Лу Тинтин.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ