Студената война е известна с редица отворени фронтове, заплахата от

Голямата победа на Чехословакия срещу СССР се случи на леда, а не на фронта

Студената война е известна с редица отворени фронтове, опасността от нуклеарно оръжие, параноята на Никсън, както и параноята на Хрушчов, желанието за международна доминация и горчивият усет на няколко страни, които са се пробвали да избягат от толкоз обичания социализъм. Унгария е една от тях, до момента в който другата е Чехословакия. През далечната 1968 година руски танкове, измежду които и български, влизат в страната и охлаждат всички планове на локалните поданици за свободен живот, освен това отвън рамките на Съюз на съветските социалистически републики.

Историята явно се повтаря и през днешния ден, когато една страна – Русия, е решила да се меси във външната политика на друга – Украйна. Чехословакия в никакъв случай не вижда своята гражданска война и независимост, най-малко не и до момента в който Съюз на съветските социалистически републики не се сгромолясва под натиска на личните си неистини. Това се случва в зората на 90-те години, само че преди да се стигне до този миг, страната получава правото си да вземе реванш, освен това на единственото полесражение, което към момента не е повлияно толкоз от политиката.

Една година след събитията, чехословашкия тим по хокей на лед се приготвя за международния шампионат.

Именно това е мястото, където тимът най-сетне има късмет да се изправи и да покаже, че ненавижда руснаците и не желае да има нищо общо с тях. В този шампионат ще има един тим, който не просто желае да победи, той желае да отмъсти за подигравката и за обстоятелството, че към момента не може да избяга от комунистическото страшилище, разпростряло се като болест в цяла Източна Европа.

В листата с мачове се оказва, че Чехословакия би трябвало да излезе два пъти против тима на Съюз на съветските социалистически републики – 21-и и 28-и март 1969 година В този миг по улиците на Прага няма нито един човек. Още на 21-и март излиза наяве, че цялата страна приема тази среща като опция за изложение на чистото мнение. Сред всички играчи ще открием и братята Холик – Ярослав и Яри, както и техния другар Ян Сучи. Триото е едно от най-силните в хокея, само че още по-важната детайлност е, че братята Холик са анти-комунисти и са го казвали не един път – както пред медии, по този начин и по време на всяка друга изява.

След окупацията и обстоятелството, че от август 1968 година руските танкове не престават да се намират в столицата, те даже не се пробват да крият своите убеждения. Играта е изключително нападателна, фаловете се случват много постоянно, а руснаците не са толкоз галантни играчи, за колкото се показват по време на целия шампионат.

Допускат се няколко съдийски неточности и отсъждания, само че в първото допустимо разиграване на чехословаците, Жан Сучи съумява да премине бранителите и с топовен изстрел поразява мрежата на руснаците. В този миг, както множеството очевидци си спомнят, Прага избухва. Емоцията е нечовешка, а самите окупатори стартират да се тормозят. Пред погледа на целия свят, Ярослав подвига своя стик във въздуха и победоносно крещи в лицето на руския вратар:

„ Шибан болшевик! “

Следва късане на мрежата и хвърлянето ѝ на леда. Любопитните погледи виждат и още една детайлност, Ярослав е скрил своята алена звезда на униформата си с черно тиксо, ясно изразявайки мнението си, че това повече не може да продължава. Братята и техният най-хубав другар израстват дружно в малко чешко градче и остават неразделни, техният път ги среща с хокея, а както историята споделя не един път, нищо не сплотява група хора по този начин, както справедливата ненавист.

Не би трябвало да забравяме, че Чехословакия постоянно е била мощ в този спорт и има обичаи, които руснаците даже не са сънували. Веднага след революцията в Руската империя, доста от спортните дисциплини се не разрешават или просто нямат нужната база за тренировки. Разликата в класата е особена, само че не би трябвало да забравяме, че Чехословакия тренира руския тим за този грамаден конфликт, само че по-късно руснаците вземат решение да сменят посоката и да потърсят канадски експерти.

За окупираната страна е ясно, че това е моментът, когато ще има възмездие за унижението, което е нанесено предходната година, само че чехословашкия отбор има и друга по-дълбока вража.

През 1950 година всички гении на тима са изпратени в затвор и получават възбрана да играят в шампионати и шампионати, преглеждат се като политически пандизчии и остават без права. Няма изключително разумна причина за тези дейности, до момента в който по-късно не се появяват руснаците, не побеждават и не стартират да се назовават най-великия отбор в света. Да осакатиш един тим е лесната задача, просто би трябвало да се извадят най-хубавите играчи.

През идващите години продължава да е ясно, че има най-различни пречки и се не разрешава на страната даже да покаже своята класа. И това усещане не е инцидентно, през 1967 година тимът на Ярослав Холик излиза против руснаците. Достатъчно е едно полувреме, с цел да стане ясно, че съдиите не виждат някои нарушавания. Мачът се трансформира в тежък варгал и на финала съветският отбор напуща като победител. През идната година се случва същото, само че този път със мемоари и танкове.

Има митове, че комунистическата партия е молила Ярослав да не печели този мач, с цел да се понижи напрежението. Целият отбор не е желал успеха, а просто да се сбие с руснаците, което се и случва. Тежките гладиаторски борби не престават, до момента в който тримата другари от детството не се замислят, че по-звучната шамари за Хрушчов и компания ще е да види по какъв начин неговата фантазия рухва на пух и прахуляк, освен това в международен ефир.

Вечерта на 21-и март приключва с победа на Чехословакия – 2:0. Жителите напущат домовете си, стартират да се събират и честват, стартират да крещят на окупаторите, че когато нямат танкове, не могат да завоюват нищо – какъв брой правилно е това и към днешна дата. В този миг има напрежение и насладата на окупираните е голяма, само че дано не забравяме, че една седмица по-късно идва време за втора среща.

Помирисали аромата на успеха, жителите на Прага, а и освен, скрито се молят, че ориста няма да им обърне тил, освен това в толкоз значим миг. Окупаторите укрепват своите позиции по време на втория мач, тъй като чакат протести, само че и чакат успеха. Междувременно цяла Прага е замръзнала, улиците са празни, от всички прозорци се чуват единствено радио приемници, а тези, благословени с тв приемник, са трансформирали домовете си в спонтанни игрища.

Срещата е изключително напрегната, в последното полувреме руснаците съумяват да изравнят резултата, само че не и да победят, финалният гол е в интерес на Чехословакия. В този заветен миг за хокея на лед, Чехословакия се усеща свободна, щастлива и надалеч от кремълските политики. Това, което се случва след мача е знамение. Повече от половин милион души излизат на улицата да честват.

Във всеки град, където има окупационни сили, жителите стартират да се струпват, хвърлят камъни, възпламеняват някои от постройките, мнозина просто се пробват да потрошат всичко, което агресорът е докарал. Офисът на Аерофлот на площада Вечеслас е срутен. За него има две версии, мнозина подозират, че това е интервенция на тайната полиция, само че други считат, че е било чистото публично неодобрение.

Най-големият почитател на пражкия хокей на лед е актрисата Ирина Бохдалова, която постоянно пътува с формалния тим, въпреки и действително да няма никакво право. Капитанът Йозеф Голонка постоянно съумява да я вкара на стадиона незаконно, от време на време я показва за негова брачна половинка, а различен път я показва за здравна сестра на тима.

В онази съдбоносна вечер на 28-и март е талисманът, без който играчите отхвърлят да излязат. Легендата споделя, че по време на мача Йозеф Аугуста смъква едно копче от палтото си за шанс, обръща се към Ирина и я моли да го държи, само че защото тя е стиснала палци, единственият метод да го вземе, е като го стиска в устата си.

В един миг осъзнава, че в случай че тимът означи гол, тя ще стартира да се радва, само че от наслада може да глътне копчето и до момента в който всички честват, никой няма да ѝ обърне внимание. Във втората среща Чехословакия отбелязва цели четири гола, а Ирина може да бъде забелязана на фотографии по какъв начин полудява от наслада. Статистиката по-късно демонстрира, че 93% от жителите на страната са гледали този мач и са желали успеха.

Има история, че даже Мартина Навратилова хвърля камъни по руските танкове на същите празненства, тогава се намира в Пилзен за тенис шампионат, който се анулира след нашествието на Съюз на съветските социалистически републики. След като няма спортно събитие, дребната Мартина излиза с останалите и вижда, че е изключително занимателно да се показва недоволството по този метод и последвала всички останали.

Нека не забравяме и един от най-красивите плакати от митингите:

„ Чехословакия: 4

Окупационни сили: 3″